Решение № 73 от 11.04.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Габрово, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200035 по описа за 2023 година

Жалбоподателя Е. М. Г. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 2110500543, издадено на 03.05.2022 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 14б, ал. 8 във вр. с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ брой 11/07.02.2012 г.), същият е санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл. 270 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и развити при съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски при указаното в ЗАНН. Освен това, тази страна е направила и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар в случай, че той надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

1

На 28.10.2021 година в РДГ – В. Търново била извършена проверка във връзка с CPS устройство на товарен автомобил с Рег. № ЕВ 65-65 АТ. При нея е установено, че автомобила разполага с такова устройство, но че предоставените потребителско име и парола не осигуряват възможност за осъществяване на достъп в реално време до информацията от него. При служебна проверка е установено, че чрез този автомобил е бил извършвано транспортиране на дървесина от имот с № ***, попадащ в отдел 56 от землище Габрово, община Габрово – частна горска територия, за което са били издадени превозни билети № 9115/00273 от 03.08.2021 г.; № 9115/00274 от 03.08.2021 г.; № 9115/00275 от 04.08.2021 г.; № 9115/00276 от 04.08.2021 година; № 9115/00277 от 04.08.2021 година; № 9115/00432 от 05.10.2021 г.; № 9115/00433 от 05.10.2021 г.; № 9115/00434 от 06.10.2021 г. и № 9115/00435 от 06.10.2021 г.. При проверката е установено, че на 05.10.2021 г. и 06.10.2021 г. автомобила бил управляван от жалбоподателя Е. М. Г.. За резултатите от проверката е бил съставен констативен протокол Серия В, № 008619 от 28.10.2021 година.

Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 03.11.2021 година в присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. П. П., който е приел, че след като през периода 05.10.2021 година – 06.10.2021 година е транспортирал 10 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук, придружена с превозен билет № 9115/00432 от 05.10.2021 г.; 10 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук, придружена с превозен билет № 9115/00433 от 05.10.2021 г.; 10 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук и благун, придружена с превозен билет № 9115/00434 от 06.10.2021 година и 10 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук и благун, придружена с превозен билет № 9115/00435 от 06.10.2021 г., в нарушение на чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, жалбоподателя Е. Г. е извършил нарушение по смисъла на чл. 14б, ал. 8 във вр. с чл. 14б, ал. 3 от същата Наредба. Актът е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно, въз основа на него и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните, които се съдържат в приложеното на л. 40 от делото копие от разписка, е видно, че обжалваното наказателно постановление е било получено от жалбоподателя на 20.12.2022 година. Жалбата против него (според информацията в копието от приложения на л. 6 от делото пощенски плик) е била подадена по пощата на 03.01.2023 година, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

2

От отразеното в акта за установяване на съответното нарушение и наказателното постановление е видно, че чрез описаните в тях действия жалбоподателя е извършил транспортирането на дървесина в нарушение на чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на орските територии. Тази норма визира задължение за представяне в съответната РДГ на удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от това устройство. В констативния протокол Серия В, № 008619/28.10.2021 година се сочи, че такова е било представено в РДГ – Велико Търново, а като отчете това обстоятелство съдът прие, че извършеното от жалбоподателя не би могло да се квалифицира като нарушение по чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 именно поради него. То не би могло да се квалифицира като нарушение по смисъла на този текст и от аспект на невъзможността за осъществяване на достъп в реално време до информацията от GPS устройството, тъй като жалбоподателя не е собственик на МПС с Рег. № ЕВ 65-65 АТ, както и ползвател, след като не е вписан като такъв (съобразно предвиденото в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45/ от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства в издадения регистрационен талон за него, копие от което е приложено на л. 61 по делото. Дори и да се приеме, че като лице, което е управлявало автомобила на посочените в акта и постановлението дати 05.10.2021 г. и 06.10.2021 г., на тях той е бил негов ползвател, следва да се има предвид, че приложените по делото материали не съдържат данни, които биха могли да изключат заключението, че установената невъзможност за достъп до информацията на устройството не се е дължала на причини (от различно естество, свързани с интернет страницата, от която е осъществяван самия достъп), чието отстраняване е зависело от волята на жалбоподателя, за да се приеме, че поради бездействието си във връзка с тях, същият чрез своето поведение е станал причина за невъзможността за този достъп по отношение на него. Но дори и това да е така, следва да се има предвид, че тази невъзможност не би могла да се отнася за реално време, т.е. към момента за извършване на превоза на дървесина чрез МПС, тъй като отразените в констативния протокол резултати са установени при проверка, извършена едва на 21.01.2021 г., без по делото да има данни, които да сочат, че същата е била налице и към датите за осъществяване на превоза на дървесина. След като отчете изложените по-горе обстоятелства съдът прие, че доказателствата по делото не установяват съществуването на самото нарушение като обективен факт. Тъй като извършеното от страна на жалбоподателя не осъществява състава на описаното в акта и постановление нарушение, поради липсата на такова постановлението следва да се отмени.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложения на л. 76 договор за правна защита и съдействие) 3 от Е. Г. във връзка с упълномощаване на процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в рамките на производството по настоящото дело.

Вписаната в този договор сума надвишава със 100 лева възнаграждението за съответния вид дело, което е предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се базира на това обстоятелство и на вида на самото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и предвиденото в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба (в редакцията по ДВ бр. 88/2022 г.) прие, че от действително направените разноски ответната по жалба страна следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 400 лева, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и че искането за присъждане на разноски над нея следва да се остави без уважение (като неоснователно) в останалата част.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2110500543, издадено на 03.05.2022 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 14б, ал. 8 във вр. с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на Е. М. Г. от гр. Габрово, бул. „********” № 65, ет. 1, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на основание чл. 270 от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ София, с адрес гр. Велико Търново, ***, и инд. № 00138396, ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Г. от гр. Габрово, бул. „********” № 65, ет. 1, ЕГН **********, сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща част от разноските, направени от същия за адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

ОСТАВЯ искането на Е. М. Г. от гр. Габрово, булевард „********” № 65, ет. 1, ЕГН **********, за присъждане на разноски, заплатени от същия на адвокат за осъществено от него процесуално представителство по делото, БЕЗ УВАЖЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния претендиран размер от 500 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4