Определение № 774 от 04.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Ловеч, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500563 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №793/17.07.2024 г. постановено по ч.гр.д.№529/24 г. Троянски районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление вх.№59859/5.06.2024 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Д.

Д., тъй като искането на отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречие на клаузи на договора със закона и добрите нрави и е указал на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата ДТ.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД срещу разпореждане №793/17.07.2024 г. постановено по ч.гр.д.

№529/24 г. на РС-Троян с твърдения, че същото е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила Позовава се на спецификата на заповедното производство по реда на ГПК и в тази връчка счита, че заповедният съд няма правомощия да дава указания на заявителя да представя писмени доказателства относно сключен договор за цесия. Цитира практика на ОС-Пловдив в този смисъл. Сочи, вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Съдът е счел, че законът не е дал алтенративни възможности на съда за част от вземането да издаде заповед, а за друга да отхвърли искането.

1

Твърди, че в действителност съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато „искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител", което означава, че съдът е следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение за конкретните искания, за които е достигнал до заключението, че се основават на неравноправни клаузи.

Изтъква, че дискреционната власт на заповедния съд е сведена до съдействие на упражняваните по чл.410 ГПК права, като служебната проверка по ЗЗП не може да излиза извън този обхват, особено в случаите, когато преценка за търсения от страните по едно договорно правоотношение правен резултат напуска ролята и значенето на чл20 от ЗЗД.

Счита за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че претендираните вземания се основават на клаузи в противоречие със закона и добрите нрави.

Изтъква, че с уточняваща молба са изпълнени указанията на съда по отношение на плащанията, посочени са заплатените от длъжника суми и компонентите от дълга, които са погасени с тях, както и на коя дата е извършено последното плащане.

Позовава се на свободата на договаряне, като цитира практика на окръжни съдилища.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№529/2022 г.по описа на РС-Луковит намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 24.07.2024 г., а жалбата е подадена на 30.07.2024 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№529/24 г. на Троянски РС се установява, че е подадено заявление пред РС-Пловдив от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№59859/5.06.2024 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Н. Д. Д. с ЕГН ********** за сумата от 1789,58 лв. главница до погасяване на кредита, договорна лихва 141,56 лв от 27.10.21 г. до 13.04.2022 г, мораторна лихва 320,55 лв от 14.04.22 г. до 28.05.24 г. и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем №4284464/12.10.2021 г. сключен между ”Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 2000 лв. кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва представляваща печалба за кредитора в размер на 193,49 лв на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от която в размер на 168,73 лв. Твърди се в т.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия на 3.07.2023 г. от ”Файненшъл България“ЕООД са основание, включен в приложение №1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 2.03.2020 г. изцяло със всички 2 привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 5.07.2023 г. посредством писмо с обратна разписка. Твърди, че освен главницата от 1789,58 лв. лв. длъжникът дължи 141,56 лв. договорна лихва и мораторна лихва 320,55 лв, както и, че страните са договорили, че в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:две физически лица, поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания,: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус период на просрочие от 0 до 30 дни, като поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство,; банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл.2 т.7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки Посочва, че на 12.10.2021 г. между Д. и поръчителя ”Файненшъл България“ЕООД/гарант/ е сключен договор за предоставяне на гаранция №4284464, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ”Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред ”Изи Асет Мениджмънт“АД за изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за паричен заем №4284464, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора: връщане на заетата сума, по плащане на възнаградителна лихва, законна лихва за забава и разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Изтъква се, че този договор влиза в сила, в случай, че заемателят не предостави обезпечение-двама поръчители или банкова гаранция. Изтъква се, че заемодателят е отправил искане в писмен вид а изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество поръчител, като вследствие на това ”Файненшъл България“ЕООД е заплатил дължимата сума в пълен размер на 2037,14 лв. на 3.07.2023 г. Претендира се заплащане общо на сумата 2 251,69 лв., както и съдебно деловодни разноски в размер на 45,03 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200 лв.

С определение №6954/6.06.24 г. ПРС прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на РС-Троян.

С разпореждане №735/5.07.2024 г. постановено по ч.гр.д.№529/24 г. ТРС е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок от получаването следните нередовности на заявлението:да индивидуализира претендираните вземания, произтичащи от сключените от Д. договор за кредит, като се посочи какви плащания е направил по договора за кредит и по договора за предоставяне на гаранция и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, кога е направено последното плащане от длъжника и да се посочат поотделно бе да се включват сумите по договор за гаранция каква част от 3 дължимото са погасени за главница, за договорна лихва и лихва за забава от направените вноски и да се представят доказателства, установяващи процесуалната легитимация на длъжника.

Подадена е уточняваща молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД с вх.№3717/15.07.24 г., с която се уточнява размера на плащанията, направени от длъжника общо 620 лв, от които за главница 210,42 лв, договорна лихва 51,39 лв, лихва за забава 157,11 лв, възнаграждение за гаранционна сделка 140,54 лв. и такса разходи 60 лв. Уточнява, че последното плащане е извършено на 1.12.2022 г. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и след цесията не са извършени плащания. Уточнява, че дружеството не претендира издаване на заповед за изпълнение по отношение на сумите, представляващи възнаграждение по гаранционната сделка, както и по отношение на начислените неустойки и такси. Изрично заявява позиция, че не дължи представяне на писмени доказателства, удостоверяващи процесуалната му легитимация, като цитира практика на ОС-Пловдив.

Троянски районен съд е отхвърлил заявление вх.№59859/5.06.3024 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Д.

Д. с ЕГН ********** с разпореждане №793/17.07.2024 г. постановено по ч.гр.д.№529/24 г., тъй като искането на отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречие на клаузи на договора със закона и добрите нрави и е указал на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата ДТ.

В мотивите си РС-Троян излага съображения, че въпреки дадените указания нередовностите на заявлението не са отстранени от една страна, а от друга се позовава на нищожност на уговорки в договора, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че договорените клаузи в чл.4 от договора за заем, касаещи осигуряване на поръчителство са неравноправни по следните съображения:

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. В този случай единствено изпълнимо остава третото условие, а именно сключване на договор за поръчителство с дружество, което обаче е определено от заемодателят, като по този начин потребителят е принуден да сключи договора само при тази хипотеза, т.е. върху тази клауза кредитополучателят не може да въздейства. Той не може да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя. От справка в Търговския регистър се установява, че заемодателят и предварително определеният и одобрен от него 4 поръчител са свързани лица, след като "Изи Асет Мениджмънт" АД (заемодателят) е едноличен собственик на капитала на "Файнейшъл България" ЕООД (поръчителят). Според настоящият състав на ЛОС с това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т.е. касае се за неравноправна клауза.

На следващо място с начисляване на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за кредит е установен ГПР от 41,20 %, при установен законов максимум от 50 %. Така установения в договора годишен процент на разходите обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 913,51 лева. Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го изплаща наред с другите задължения по договора за кредит – главница, лихви, и пр. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл.