Решение № 1058 от 25.09.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501714 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Г., чрез процесуален представител адв. И. Р.

– АК. Варна, срещу Решение № 2809/28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8347/2023 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ подадена от Г. А. Г., срещу Д. В. Д., молба за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателката моли, обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде наложена мярка по реда на чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН.

В открито съдебно заседание въззивната страна, чрез упълномощения си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. В. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., АК -Варна, с който се моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Претендират се разноски по делото.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

1

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното производството е образувано по молба на Г. А. Г., ЕГН:

**********, с която е отправено искане за налагане на следните мерки за защита от домашно насилие, извършено от Д. В. Д., ЕГН **********, на дата 25.06.2023 г. около 10:30 ч.:

На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъде издадена Заповед за незабавна защита, с която:

1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката;

2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, помалко от 50 м;

3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, на разстояние, по-малко от 50 м.

Да бъде постановено решение, въз основа на което, да бъде издадена заповед за защита, с която:

1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката;

2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, помалко от 50 м, за срок от 18 месеца ;

3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, на разстояние, по-малко от 50 м, за срок от 18 месеца;

4. Ответникът да бъде осъден да заплати глоба за извършените актове на домашно насилие.

В молбата за защита се излага, че на 25.06.2023 г. /неделя/, около 10.30 ч. ответникът се обадил на молителката по телефона, като в разговора й казал „само да приключи делото и ще те потроша цялата“, нарекъл я „боклук, мръсен боклук“.

Молителката излага следната фактическа обстановка на телефонния разговор: за периода от 19.06.2023г. до 25.06.2023 г. /понеделник-неделя/ страните имали уговорка, ответникът да се грижи за сина им Веселин, като ползва отпуск в работните дни, тъй като предходната седмица молителката била ползвала отпуск. За периода от вечерта на 23.06.2023г. до вечерта на 25.06.2023 г. молителката била в Румъния заедно с новия си приятел. Въпреки уговорката за грижите за детето, Д. се обадил на Г. на 25.06.2023 г. в 10.30 ч. сутринта и поискал тя да вземе детето Веселин от курса му по роботика на обяд. Тя отказала, като обяснила че физически няма да успее да се върне в България и може да вземе детето привечер като предложила нейна приятелка да вземе Веселин на обяд, но ответникът отказал. След като ответникът разбрал, че молителката няма да успее да се прибере в РБ, се ядосал и я заплашил с посочените по-горе думи.

Молителката сочи, че е изпитала притеснение и страх от случката. В сезиращата молба са изложени твърдения на наличие на предходни прояви на насилие от ответника извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

В деня преди първото по делото съдебно заседание ответникът е подал писмен отговор на молбата, с който я оспорва. Поддържа, че не е изричал твърдените от молителката думи, като не оспорва, че на 25.06.2023 г. се е обадил на молителката по телефона, за да вземе тя детето им след като то приключи курса си по роботика. Излага, че 2 след 25.06.2023 г. е ходил на адреса на молителката на 26.06.2023 г., 27.06.2023 г., на 03.07.2023 г. през нощта, като по поръчение на Г. Г. е купил лекарства за Веселин / сина им/, които занесъл в нейния апартамент; на 04.7.2023 г. взел детето за през деня, като следобед Г.

Г. посетила неговия апартамент; на 05,09,12.07.2023 отново страните се били виждали, с оглед на което излага, че след процесната дата отношенията им са нормални и молителката не е претърпявала емоционално насилие.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че от месец март 2023 г. са във фактическа раздяла, след която молителката Г. Г. живее под наем в апартамент, находящ се в град Варна, ул.

„Български орел“. В периода от 11.06.2023 г. до 26.06.2023 г. сутринта ответникът е полагал грижи за детето им и същото е било при него. Между страните има висящо гр. дело № 4049/2023 г. по описа на РС-Варна, във връзка със спор за упражняването на родителските права по отношение на общото им дете Веселин Д..

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Г. А. Г., в която същата декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето Д. В. Д., с когото е живяла на семейни начала за периода от месец март 2015 г. до 02.03.2023 г. и от когото има син – Веселин Д. Д., роден на 31.12.2015 г. с акт за раждане № 1115/31.12.2015 г., издаден от община Варна, изразяващ се в психически тормоз: На 25.06.2023 г. около 10:30 часа Д. Д. и се е обадил по мобилния телефон и казал: „Само да приключи делото и ще те потроша, натроша цялата… боклук мръсен, боклук…“. По това време Г. е била в Румъния за двата почивни дни с настоящия си приятел, като е имала уговорка, че Д. Д. ще гледа детето, като за периода от 19.06.2023 до 25.06.2023 г. /понеделник до неделя/ той е бил в отпуск.

Въпреки уговорката им, Д. Д. й се бил обадил на 25.06.2023 г., като в проведения телефонен разговор е казал на Г. Г. да си вземе детето след като му приключи курсът по роботика на 25.06.2023 г. към обяд. Г. Г. е отказала, с обяснението, че физически не може да вземе детето, тъй като е извън България и ще може да вземе детето привечер, предвид че ще трябва да премине граничния контрол за влизане от Румъния в България. Предложила е да изпрати нейна приятелка, която да вземе детето и да го гледа, докато се прибере в град Варна, но Д.

Д. е отказал. След като Д. е разбрал, че Г. няма да успее да се прибере до обяд в България се бил ядосал и я заплашил, че след като свърши делото е щял да я потроши, натроши, като я е нарекъл „боклук, мръсен боклук“. Г. декларира, че и друг път е била наричана по този начин от Д.. Предният месец Д. й бил показал, че я е записал в контактите на мобилния си телефон с името „Боклука“, от което тя се е почувствала унизена. Г. декларира, че целият телефонен разговор с Д., включително и отправените от него заплахи, са били чути от приятеля й Н., защото е говорила на високоговорител. Г. се е изплашила, защото Д. е звучал много ядосано и агресивно. След приключване на телефонния разговор, в 10:37 часа на 25.06.2023 г. Г. се е обадила на тел. 112, но се е бил включил румънски оператор, който не разбрала какво говори и поради това не е успяла да подаде сигнал за случилото се. От разговора с Д. на 25.06.2023 г. в 10:30 часа, Г. се била разстроила и се е чувствала застрашена и обезпокоена за живота и здравето си за в бъдеще, защото Д. ставал все поагресивен и заплашителен.

Издадена е Заповед за незабавна защита № 105/29.06.2023 г., с която на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен съдебен акт е постановена мярка за защита, както следва: задължаване на Д. В. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

От направената служебно справка за съдимост на лицето Д. В. Д. е видно, че същият е неосъждан и срещу него няма други заведени дела по ЗЗДН.

Представени и приети са, като доказателства по делото - копие от вайбър 3 кореспонденция – 17 стр., копие от фискален бон от 03.07.2023г ., от които се установява водена между страните кореспонденция през приложението вайбър вкл. след 25.06.2023 г. по повод осъществяване на режима на личен контакт между детето и бащата, както и по повод заболяване на детето. Във второто по делото съдебно заседание са разпитани трима свидетели, по искане на молителя - Н. Г. - мъжът, с когото молителката към момента се намира в интимна връзка, а по искането на ответника – Я. И. - негова майка и Боряна Ангелова - негова сестра.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Какво представлява домашното насилие е законово определено в чл. 2 от ЗЗДН – това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /крещене, обиждане/, унижение, предизвикване на страх, изолация.

Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Следва да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие.

Психическото насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение.

При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.

Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.