Решение № 6408 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6408 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100508473 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №4366/09.05.2022г., постановено по гр.д. №52000/2021г. по описа на СРС, 113 състав, е отхвърлен предявеният от Н. Й. И. срещу „Б.Е.“ АД иск за установяване дължимостта на сумата от 488,96 лева – главница, представляваща обезщетение за отменен полет №FB980 от 04.05.2020г. от Варна за София, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №32111/2021г. по описа на СРС, 113 състав.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищцата, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от страна на ответника не било мотивирано и доказано по безспорен начин, че отмяната на полета се дължи на наличие на „извънредно обстоятелство“, което е било извън контрола на превозвача за процесния полет, и което следва да го освободи от отговорност за изплащане на обезщетение. Не се установило и не били представени доказателства, че причината за отмяна на полета е обявяване на извънредна епидемична обстановка. Неправилно първоинстанционният съд приел, че отмяната на полета се дължи именно на 1 обявената епидемична обстановка. Не били представени доказателства, че на датата, на която е следвало да се осъществи полета, е била налице забрана от публичните органи за осъществяване на полети. Неправилно съдът приел, че грижата за здравето на екипажа също има характер на извънредно обстоятелство, мотивирало легитимно решение на авиокомпанията за отмяна на полета. Нямало доказателства и направени възражения, от които съдът да достигне до този извод. Не били установени обективни забрани или други извънредни обстоятелства, които да не позволяват провеждане на полета.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Б.Е.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.Н., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че към датата, на която е следвало да бъде осъществен процесният полет, са били в сила мерките, наложени от министъра на здравеопазването, които включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната чрез контролно-пропускателни пунктове.

Тези обстоятелства били правилно съобразени от първоинстанционния съд и обуславяли отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание 2 чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „а“ /прилага се за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.

Между страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз между летище Варна и летище София за редовен 3 полет №FB980, определен за изпълнение на 04.05.2020г., както и че полетът е отменен.

Основният спорен въпрос по делото е дали е налице извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на ответника, по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно който опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на въздушния превозвач (на ответното дружество) е да установи наличието на такива „извънредни обстоятелства”, които да са станали причина за отмяната на процесния полет (чл. 154, ал. 1 от ГПК), като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В конкретния случай ответникът се позовава на нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, при въведени твърдения, че полетът е отменен поради въведената извънредна епидемична обстановка, породена от разпространението на вируса Covid-19. Датата, на която е следвало да бъде извършен процесният полет – 04.05.2020г., попада в периода, в който е било обявено с решение на Народното събрание извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.

В случая ответникът се позовава на дадените с известие на Европейската комисия Тълкувателни насоки относно регламентите за правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01). Съгласно възприетото от Комисията, когато публичните органи предприемат мерки за овладяване на пандемията от Ковид-19, тези мерки по своето естество и произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния контрол. С оглед на това се приема, че чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилага, ако въпросната отмяна е причинена от извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки.

Съгласно дадените с насоките разяснения това условие следва да се счита за 4 изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Това условие може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно пребиваващи в нея). Когато такива лица не вземат даден полет, той би останал празен, ако не бъде отменен. В такива ситуации може да бъде оправдано превозвачът да не изчаква до последния момент, а да отмени своевременно полета (дори без да има сигурност относно правата на различните пътници изобщо да пътуват), за да могат да бъдат предприети съответните организационни мерки, включително с оглед на грижата, която превозвачът дължи на пътниците си. В такива случаи и в зависимост от обстоятелствата за отмяната може да продължи да се счита, че „е причинена“ от мярката, предприета от публичните органи. Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа, тази отмяна също следва да се счита за причинена от извънредни обстоятелства. От изложеното следва, че пандемията от Ковид-19 може да се тълкува като „извънредно обстоятелство“, като в случая към датата, на която е трябвало да се осъществи процесният полет в страната е било обявено извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.

Със заповеди на

Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл.63 от Закона за здравето, са въведени временни противоепидемични мерки, включващи временно ограничаване на придвижването на територията на страната, освен в изрично посочени случаи, поради което следва да се приеме, че движението на хора на територията на страната е било съществено ограничено, поради което отмяната на полета е вследствие на предприетите от публичните органи мерки за овладяване на пандемията от COVID-19, като съгласно цитираните по-горе тълкувателни насоки на Европейската комисия, следва да се приеме, че е налице основание, изключващо отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за отмяната на полета.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на 5 основание чл.271, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер, поради което въззивницата Надя Й. И. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4366/09.05.2022г., постановено по гр.д.

№52000/2021г. по описа на СРС, 113 състав.

ОСЪЖДА Н. Й. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.

****, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6