Решение № 108 от 15.04.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 292/2026
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Пламен Тошев Петков
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. В., 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20261320200292 по описа за 2026 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от С. О. С. от гр.В., общ.В., обл.В., ул.“Ц.С.В.“, № 218 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-0953-000055 от 09.02.2026г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба в размер на 204.52 евро / 400.01 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП за извършено от нея административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.А и т.3 от ЗДП.
Жалбоподателката оспорва с жалбата си и лично в съдебно заседание наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е взел становище чрез съпроводителното си писмо, по законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и по основателността на 1 жалбата. Поддържан атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обоснова. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.01.2026г. в с.Градец, общ.В. на жалбоподателката С. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата и място, в 16,40ч. на ул.“Първа“, като водач на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег.№ ВН3334АА, в посока към гр.В. е управлявала МПС „БМВ 318 И“ с рег.
№ ВН3334АА, като при управлението не е избрала скоростта на движение съобразно пътните условия и други обстоятелства. Вследствие на което губи контрол над управляваното ППС, напуска частично платното за движение в ляво по посока на движение, автомобила се завърта и се блъска странично със задната си лява част в бетонен електрически стълб пред дом № 144.
Настъпило е ПТП с материални щети, водачът не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП, не е уведомил контролните органи на полицията и е напуснал местопроизшествието.
Превозното средство и водачът са установени в 18,10ч. на същата дата. В последствие е съставено и процесното наказателно постановление за същите обстоятелства. Действително С. е реализирала пътно транспортно произшествие в с.Градец, кадето живее, в близост до адреса по местоживеене. Материалните щети са изцяло за нейна сметка и в само в нейна вреда. Тя се е погрижила със свои сили и средства да прибере своето увредено превозно средство в двора на къщата си и да го установи на място и съхрани, поне в този вид и в такова състояние в каквото е, и за да не пречи на други хора на пътя. Наред с това не са изяснени обстоятелствата за възникването на транспортното произшествие, и дали тя има вина, както и не са сочени никакви уточнени причини на случилото се произшествие. Реално жалбоподателката от формална гледна точка е допуснала инцидент. Действително реален битов факт.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка – АУАН, ЗППАМ, докладна записка, заповез, справка за нарушител/водач, два броя сведения, както и от 2 гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител свид.Г., и на свидетеля
Цеков, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателката не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административнонаказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.
Нарушението е за пръв път и жалбоподателката не е наказвана преди за друго такова нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0953-000055 от 09.02.2026г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В., с което на С.
О. С. от гр.В., общ.В., обл.В., ул.“Ц.С.В.“, № 218 с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба в размер на 204.52 евро / 400.01 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ .
Осъжда ОД МВР – В. да заплати на С. О. С. от гр.В., общ.В., обл.В., ул.“Ц.С.В.“, № 218 с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ ЕВРО, разноски по делото за адвокатска защита.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4