Решение № 5369 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5369 гр. С., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203947 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8040/09.02.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, АПИ гр. С., с което на Р. Ц. П. на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП /Закон за пътищата / му е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а”, пр.2 от ЗП във връзка с чл. 8, ал.2 и ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява адв. Д. от САК./ преупълномощен с пълномощно по делото/, който поддържа жалбата като излага съображения във връзка с нейната основателност. Алтернативно се прави искане за налагане на санкция в минимален размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е представен отговор на жалба, от който е видно, че счита че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение .

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

На 13.01.2023 г. в 11: 30 ч. на път II-18, км 32+500, в посока Ч.- Л., жалбоподателят бил установен да управлява и да извършва превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка ****** с рег. № *******. В хода на извършената проверка от служители на Агенция пътна инфраструктура било установено, че водачът извършва превоз на земна маса, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Било направено измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW- 10 №К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м/, след което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1. 40 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.950 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.950 т.

Въз основа на съставения акт за установяване на адм. нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета установената в акта фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Б. К. П., Заповед №А616/11/09.2018г. за проверки на средствата за измерване, Заповед №РД-11247/31.03.2022г. на АПИ, сертифицираща документация на средството за измерване- преносима везна, заявление за предоставяне на метрологична проверка, заверено копие на сертификат за одобряване на типа средство за измерване, декларация за съответствие на ролетка, протокол за измерване на превозно средство №0000008/2023, трудов договор, талон на МПС част II и копие от лична карта на жалбоподател.

Пред съда разпитаният в качеството на свидетел актосъставител потвърди направените в съставения от него акт констатации, които обстоятелства намират подкрепа в приложените писмени доказателства.

Показанията на този свидетел са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Установява се от приложения към преписката трудов договор от 21.04.2020 г., че жалбоподателят е работил във „******* ООД ЕИК ********* като шофьор тежкотоварен самосвал 12 и повече тона. Установява се от приложеното копие на свидетелство за регистрация на МПС, част II, че в деня на проверката МПС е било собственост на работодателя на жалбоподателя.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в АУАН и в НП МПС- марка ****** с рег. № *******.

От приложения протокол за измерване на превозно средство се установява сумата от натоварването на двойната задвиждаща ос на МПС - 29, 2

950, т.

С оглед събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбоподателят е установен да управлява МПС на път II-18, км 32+500, в посока Ч.- Л., който не фигурира в Приложение № II от Наредбата, съдържащо Списък на пътищата, които са отворени за пътните превозни средства без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за допустимото максимално натоварване на ос, определено в чл. 7, ал. 1.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредбата допустимото максимално натоварване на ос за ППС движещо се на път, непопадащ в списъка от Приложение № 2, посочено по- горе, е при разстояние между осите от 1, 4 m включително до 1, 8 m-18 t. / 1 9 t/. В случая сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 29.950 т., т. е. налице е превишение от 10.950 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишение на максимално допустимите норми по чл. 7, претоварването е тежко.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредбата във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал. 3. В случая няма данни от страна на водача на МПС да е бил представен някой от посочените документи. Такива оплаквания не се правят и в жалбата, както и не се представят доказателства в хода на съдебното следствие.

Предвид липсата на данни за издадено разрешително, каквото нарушение е вменено на жалбоподателя и на документ за платена такса, което е друго основание за отпадане на отговорността му съгл. чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"А" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 в р . чл. 14, ал. 3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/, за което не се представят доказателства, правилен е бил изводът на актосъставителя, а после и на наказващия орган, че е налице нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1 б. „а“ пр. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ предл. 2 от Закона за пътищата дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Нарушението е осъществено както от обективна, така и субективна страна. От нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗП се установява, че се 3 наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2 , ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя т. е. субект на нарушението и респективно субект на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение.

Нормата на чл.26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП не свързва нарушението с понятието превозвач, а с понятието превозното средство. В Закона за пътищата липсва и препращане към Закона за автомобилните превози.

Поради този факт лицата, които извършват превоза, при превозване на товари същите изпълняват своите професионални задължения и следва да са запознати с нормативните актове в тази връзка. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т.2, пр. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. а предл. 2 от Закона за пътищата . Налице е нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ пр. 2 от ЗП, което попада сред нарушенията, за които намира приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, според която кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по см. на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози , а и със самите водачи, т. е. лицата, осъществяващи фактически действия по превозване.

Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. В жалбата и в съдебно заседание се правят оплаквания за несправедливост на наказанието, като се посочва, че размерът на нарушението не е обоснован, прави се алтернативно искане за налагане на санкция в минимален размер. Оплакването е основателно.

Липсват аргументи, изложени в наказателното постановление, които да дават основание за налагане на по висок размер наказание над законово определен минимум, като се вземе предвид и факта, че се касае за първо такова нарушение. Определянето на размера на наказанието е правомощие на наказващия орган, който е длъжен да изложи събражения, заради които счита, че следва да наложи по-висок размер наказание. Невъзможно е в производството по обжалване на наказателното постановление съдът вместо наказващият орган да излага съображения по този въпрос. Задължение на съда е единствено да провери законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание. При липса на аргументи от наказващия орган, които да обуславят по-висок размер наказание, съдът счита, че размерът на наказанието се явява необоснован, поради което и същото не отговаря на изискванията за законосъобразност на наказанието. По тези съображения следва наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалена наложената на жалбоподотеля глоба от 4000 лв. на 1000 лв.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на адм. нарушение и наказателното 4 постановление, съдът прие, че двата акта са съставени от компетентни лица.

Доказателство за това е заповед № РД -11-247/31.03.2022 г., заверено копие на заповед РД -11-246/31.03.2022 г. Измерването е извършено с техническо средство - везна и ролетка, за които са приложени документи, които доказват че са сертифицирани и отговарят на изискванията на Закона за измерванията.

Като доказателство за това служат Заповед №А-616/11.09.2-18г. на ДА МТН, декларация за съответствие на джобна рулетка, ЕО сертификат за одобряване на типа номер:ТСМ 128/04- 4103, ЕО – декларация за съответствие на преносима везна, Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, заявление №000029-29069/25.06.2020г. за проверка, Заявление за проверка №0000293-33879/23.06.2021г., Заявление за проверка №00002934251/ 20.06.2022г. Спазени са сроковете, предивдени в чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Нарушението е описано по ясен начин.

Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна в горния смисъл се явява основателна. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.