Решение № 1180 от 27.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4122/2024
- Вид
- Решение № 1180
- Подписан
- 27.02.2025
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1180 гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100104122 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от М. И. Т., с която e предявен осъдителен иск срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД 2519/18 г. по описа на СНС, 17 състав, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 18.09.2020 г.
Ищецът твърди, че му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 от НК за това, че от неустановена дата от началото на м. януари 2001 г . до 28.03.2015 г. на територията на област Варна и област Добрич, Р. България, участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл. 354а, ал . 1 и ал. 2 НК - убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови наркотични вещества, за което срещу него и други лица е образувано ДП №35/2015 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. №48/2015 г. по описа на СпП. Взета му е мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която мярка е изпълняване в период от шест месеца. На 02.08.2018 г. срещу ищеца и още осем лица е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, по който е образувано 1
НОХД № 2519/2018 г. С Присъда № 260001 от 18.09.2020 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 НК. Сочи, че от началото на наказателното преследване на 28.03.2015 г. до влизане в законна сила на оправдателната присъда на 06.10.2020 г. – в период от пет години и седем месеца търпял и продължава да търпи неимуществени вреди - постоянен стрес и неприятни негативни емоционални преживявания, напрежение и притеснение във връзка с изхода на делото, психическо натоварване, неспокойствие и липса на емоционална стабилност, перманентно състояние на тревожност и несигурност с отрицателна прогресия, влошено качество на съня и дори често безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и унижения пред семейство, колеги и приятели. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и законната лихва от 06.10.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са доказани твърденията за отрицателни преживявания – нарушения на съня, тежка психическа травма, влошени отношения с близки хора. Позовава се на водени през процесния период срещу ищеца на други наказателни производства, по които в осъден с влезли в сила присъди. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. На основание чл. 111, ал. 1, б.
„в” от ЗЗД прави възражение за изтекла тригодишна давност по иска за лихви за периода до 3 години преди предявяване на исковата молба.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените по делото писмени доказателства и документите, съдържащи се в присъединеното НОХД 2519/18 г. по описа на СНС, че с постановление от 28.03.2015 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 от НК. Обвинението е за участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл.115 НК, по чл.142 НК, по чл.213а - 214 НК и по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.
С определение на СпНС от 05.07.2016 г. по ЧНД №780/2015 г. на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е изменена с определение от 07.02.2016 г. на СпНС в парична гаранция в размер на 3 500 лв. Видно от Удостоверение, издадено от МП-ГДИН, ищецът е задържан в арест – ул. „М-р Г. Векилски“ на 03.07.2015 г., а на 14.01.2016 г. е освободен с изменение на мярката за неотклонение в „парична гаранция“ в 2 размер на 3500 лв.
Срещу ищеца и 8 други обвиняеми лица е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 2519/2018 г. по описа на СпНС. С присъда №260001 от 18.09.2020 г. на СпНС, влязла в законна сила на 06.10.2020 г., съдът е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.
Установява се от представената електронна справка за съдимост на ищеца, че последният е осъждан с влязло в сила на 08.03.2007 г. споразумение, одобрено от наказателния съд, за престъпление по чл.214 НК - изнудване, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. – условно. С влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда ищецът е осъден за престъпление по чл.183 НК – съзнателно неизпълнение на решение за плащане на издръжка, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от 10 месеца. За посочените две престъпления ищецът е реабилитиран. С влязло в сила на 28.10.2021 г. споразумение, одобрено от наказателния съд, ищецът е осъден за престъпление по чл.345 НК – използване на табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
От свидетелските показания на Г.С.П. – приятел на ищеца, се установява, че ищецът е работел е бил предприемач, а след задържането му бил неспособен да си намери работа. Принудил се да си смени жилището, за да избегне неодобрението на съседите си във връзка с повдигнатото му обвинение. Прекарал е няколко месеца в ареста, а след това по думите на свидетеля не приличал на себе си – затворил се в себе си, преустановил социалните си контакти, дистанцирал се от близките си.
При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното 3 производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. В процесния случай към започване на наказателното производство ищецът е бил на възраст 38 г., мерките за неотклонение, които са били взети срещу него, са задържане под стража – за срок от 7 месеца и „парична гаранция“ в размер на 3 500 лв. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 28.03.2015 г., а присъдата, с която е оправдан, е влязла в сила на 08.10.2020 г., като общата продължителност на наказателното производство е 5 години и 6 месеца.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия.
Обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (т. 11 на ТР № 3/22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.
2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях (т.1 на ТР №1/2022 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай не се установява нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок - досъдебното и съдебното производства са приключили в правомерни срокове – за срок от около 5 години, който е изцяло съответства на фактическата и правна сложност на делото – естеството на инкриминиранното деяние и броя подведени под наказателна отговорност лица.
Ищецът е привлечен към отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание от три до десет години. Неимуществените вреди, изразяващи в негативни изживявания, притеснения, стрес и страх от осъждане на лишаване от свобода и дискомфорта, причинен от явяване пред органите на досъдебното производство и съда, не излизат извън обичайните. По делото са налични данни за разгласяване на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление. Няма данни за влошаване на отношенията в семейството му, с изключение от изпитаните финансови затруднения. Липсват медицински данни делото да е причинило здравословни проблеми на ищеца. Липсват данни, въз основа на които обосновано да се приеме, че болките и страданията, в това число от мерките за неотклонение задържане под стража и „парична гаранция“ да се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи. Не може да се приеме и че с поредното повдигнато срещу ищецът обвинение е уронен престижът му в обществото, доколкото са налице данни за осъждания на ищеца, предшестващи и последващи процесното производство. Ето защо и поради съдебното минало на ищеца при него е налице по-нисък интензитет на търпените емоционален дискомфорт в 4 сравнение с лице, което до този момент не е било привличано като обвиняем и осъждано.
При преценка на всички посочени по-горе критерии и съобразявайки конкретните обстоятелства, установени в настоящото производство, преимуществено - ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, сред които най-тежката увреда представляват изтърпяната мярка за неотклонение – „задържане под стража“ за период от около 7 месеца, настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретните обвинения на ищеца е в размер на 11 000 лв. Този размер е основно и преимуществено обусловен от наложената мярка за неотклонение, доколкото всички останали неблагоприятни последици при ищеца по интензитет са в рамките на обичайните или с понисък интензитет от обичайните вреди.
По изложените съображения съдът приема, че искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от 11 000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от 30 000 лв.
Върху определените обезщетения следва да се присъди законната лихва.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от претендираната законна лихва. Такава се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, но с оглед датата, на която е предявен иска – 08.04.2024 г., погасена по давност е лихвата за забава за периода до 08.04.2021 г. На ищеца следва да се присъди дължимата законна лихва за период от три години преди предявяване на исковата молба – считано от 08.04.2021 г.