Решение № 234 от 23.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Кюстендил, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Б.

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Б. Въззивно гражданско дело № 20251500500431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба с вх. № 1270/21.08.2025 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – гр. Дупница, депозирана от Б. Р. К. и Л. Б. К., чрез пълномощника им адв. Н.Н. от АК - С., насочена срещу разпределения на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница, обективирани в протоколи от 17.07.2025 г. и 18.08.2025г., предявени на 18.08.2025г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваните разпределения с довода, че са извършени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани. Поддържа се, че вземането е погасено чрез плащане, за което по делото били представени 53 броя банкови бордера. Твърди се, че производството е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита се, че запорът върху пенсията на длъжника К. можел да бъде изпълнен само за размера на секвестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, а именно за сумата над 1077.00 лева. Изтъква се, че след подадено и уважено възражение по чл.423 ГПК в производството по в.ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на КнОС, в нарушение на материалния закон съдът не спрял изпълнението на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1959/2021. Допълва се, че взискателят бил предявил иск за установяване съществуването на вземането си, но преди завеждане на делото взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, респ. ищецът не бил носител на вземането към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена по надлежния ред. Навежда се довод, че по отношение Л. К. като поръчител не е спазен срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иска.

Ето защо се поддържа искане за отмяна на обжалваните разпределения и връщане 1 делото на съдебния изпълнител за извършване на нови разпределения или извършване на ново разпределение от съда за сумата над 1077.00 лева до пълния размер на пенсията на длъжника К.. Претендират се разноски.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника главен юрисконсулт Г.К. изразява становище за неоснователност на жалбата и възразява срещу изложените в нея твърдения. Позовава се на т. 1 от ТР № 2 по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, очертаваща нарушенията във връзка с изготвено по изпълнително дело разпределение, водещи до неговата незаконосъобразност и поддържа, че обжалваният акт не страда от такива пороци. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Органът по принудително изпълнение не е депозирал мотиви във връзка с обжалваното действие.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства, съдържащи се в материалите по изпратеното копие на изп.д.№ 68/2021г. по описа на СИС при ДнРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** изпълнително дело № 129/2011 г. по описа на СИС при РС - Дупница е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. и по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч.гр.д. № 1958/2011 г. - главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 686864/24.06.2004 г. в размер на 1845.70 лева; лихва за периода 30.10.2006 г. 12.07.2011 г. в размер на 542.49 лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лева; 2/ по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. - главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 689481/02.12.2005 г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007 г. - 12.07.2011 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лева.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021 г. /л.73 и л.74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците - адв.Николов, на 04.08.2023 г.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП - гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите.

От постъпилите удостоверения с изх. № 100372101872795 и 100372101872881, двете от 20.05.2021 г. /л.51 и л.52 от изпълнителното дело/ се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение.

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 2

14.07.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1187.66 лева /спр. л. 962 от изп.д./. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата /л.

960- л. 961 от изп.дело/, според което: 1/ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 116.29 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.00 лева - държавна такса по чл. 40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 80.29 лева - държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.

76 ал. 2 от ЗЗД с остатъка в размер 1071. 37 лева е погасено вземане за законна лихва за периода от 12.06.2025 г. до 14.07.2025 г. в размер на 27. 90 лева и частично 1043. 47 лева вземане за главница.

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 12.08.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1238.81 лева /спр. л. 993 от изп.д./. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата /л.

998- л. 999 от изп.дело/, според което: 1/ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 115. 06 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.

00 лева - държавна такса по чл. 40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 79. 06 лева - държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.

76 ал. 2 от ЗЗД с остатъка в размер 1123. 75 лева е погасено вземане за законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 12.08.2025 г. в размер на 13. 27 лева и частично 1110. 48 лева вземане за главница.

И в двата протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница.

Така извършените разпределения на постъпили суми са били предявени на 18.08.2025 г.

Установява се, че срещу издадените по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. и ч.гр.д.№ 1959/2011 г., двете по описа на РС - Дупница, заповеди за изпълнение, са подадени възражения по реда на чл. 423 от ГПК, като са образувани съответно в.ч.гр.д. № 122/2024 г. и в.ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на ОС - Кюстендил. Въззивните производства са приключили с постановяването съответно на Определение № 201/05.04.2024 г., влязло в сила на 05.04.2024 г. и на Определение № 277/13.05.2024 г., влязло в сила на 13.05.2024 г. С посочените съдебни актове възраженията са приети, като с определение № 201/05.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 122/2024г., изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 15.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1958/2011 г. по описа на РС - Дупница. Определение № 277/13.05.2024 г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу извършени разпределения на суми, събрани в изпълнителното производство, от надлежни страни, в законоустановения тридневен срок по чл.462, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

По своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, бил той частен или държавен. За да се спре процесът, се налага постановяването на изричен акт, като едва при наличието на такъв и то влязъл в сила, съответният съдебен изпълнител дължи преустановяване на дължимите действия по 3 конкретното изпълнително дело. Преди това съдебният изпълнител дължи подчинение на веднъж вече издадения изпълнителен лист.

В конкретната хипотеза с обжалваните разпределения – видно от изрично посоченото в протоколите - са погасени вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница въз основа на заповед за изпълнение по същото дело.

С определението на ОС – Кюстендил, с което подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение е прието, не е постановено спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е продължил да извършва действия по изпълнението по това дело. Тъй като несъмнено е, че към настоящия момент няма данни заповедите за изпълнение да са били обезсилени /липсва и подобно твърдение/, а и се установява, с оглед твърденията на жалбоподателите и приложените към изпълнителното производство доказателства, че заявителят по двете заповедни производства е предявил искове за установяване на вземанията си, то следва да се посочи, че това обстоятелство няма отношение към извършваните действия по изпълнение за събиране на вземанията по заповедта за изпълнение, по която не е било постановено спиране. В случай, че исковете по чл.422 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично, длъжниците разполагат с установен в процесуалния закон механизъм за защита във връзка с връщането на недължимо събрани суми. От изложеното следва извод, че за ДСИ не са били налице процесуални пречки за осъществяване на изпълнителни действия за принудително удовлетворяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница.

Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. Съгласно чл.460 от ГПК с разпределението съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или на взискателя изцяло. Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а остатъкът се разпределя между другите вземания. Степента на удовлетворяване се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.