Решение № 2409 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100507430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20033315 от 02.05.2022 г., постановено по гр.д. № 13389/2021 г. по описа на СРС, 27 състав, Е. Г. А. е осъден да заплати на Л. В. В. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв., частично предявена от общия размер на иска от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с нанесен побой на 01.01.2020 г. в мазето в гр. София, ж.к. *******, ******* ведно със законната лихва от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за имуществени вреди от деянието за сумата от 280 лв., представляваща разходи за рехабилитация във връзка с нанесен побой от 01.01.2020 г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен иска по чл. 45 ЗЗД е постъпила въззивна жалба от Е. Г. А., чрез адв. Н.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в хода на първоинстанционното производство ищцата, чиято е доказателствената тежест по иска по чл. 45 ЗЗД не е доказала нито един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – времето, мястото, начина на причиняване на телесните увреждания, както и наличието на причинноследствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените неимуществени вреди. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, като е кредитирал единствено показанията на разпитаните по делото свидетели А.а и Б., а е игнорирал показанията на ангажираните от страна на ответника свидетели. Неправилно според въззивника първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до необосновано завишен размер на присъденото обезщетение, некореспондиращ със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за 1 производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Л. В. В., чрез адв. Б., с която същата се оспорва при твърдения за неоснователност на изложените в нея доводи. С отговора се излагат съображения, че в хода на производството пред първия съд, претенцията на ищеца е доказана, а решаващия състав, след като е обсъдил събраните доказателства, е достигнал до правилен извод. Заявеното искане е решението да бъде потвърдено, като се присъдят разноските за въззивното производство.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди от деянието за сумата от 280 лв., представляваща разходи за рехабилитация във връзка с нанесен побой от 01.01.2020 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

От представена по делото епикриза, издадена от клиника по неврохирургия към ВМАМБАЛ София, се установява, че на 01.01.2020 г. ищцата постъпила в МОС-ВМА с множество разкъсно-контузни рани на главата и с оплаквания, че на 01.01.2020 г. в ранния следобяд й е бил нанесен побой с метална тръба. При прегледа на лицето са установени: множество разкъсно-контузни рани на главата – 17 бр., някои със звездовидна форма, други линейни с размачкани ръбове; раните са предимно с окципитална локация – около 7 на брой и париетално, около срединната линия около 6-7 броя и около 3 броя във фронталната област. След проведен преглед и назначени изследвания на ищцата е извършена оперативна интервенция – реплантация на скалп. Проведено е лечение с антибиотици. При изписване на пациента на 06.01.2020 г. е предписано да остане под активно наблюдение. Назначено е медикаментозно лечение и провеждане на рехабилитация.

Видно от представено по делото съдебномедицинско удостоверение № 21/2020 г., издадено от д-р Т.К., съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, на 08.01.2020 г. в 12:30 ч. е извършен преглед на ищцата по нейно желание във връзка със съобщен от нея побой от 01.01.2020 г., нанесен около 12:30 – 13:30 часа от неин съсед чрез множество удари по главата с метален прът. В удостоверението са подробно описани всички наранявания и травматични увреждания на ищцата, като е съобразено и представената епикриза, издадена клиника по неврохирургия към ВМА-МБАЛ София, в която са отразени извършените манипулации на ищцата. В удостоверението е посочено, че при извършения преглед е установено следното: множество разкъсно-контузни, хирургически обработени рани както следва – една разкъсно-контузна рана в окосмената част на дясната челна област; три разкъсно-контузни рани в дясната тилна област; наслагващи се около 6-7 разкъсно-контузни рани теменно тилно срединно; една разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата; една разкъсно-контузна рана теменно тилно вляво; две разкъсно-контузни рани тилно вляво; една разкъсно-контузна рана вляво слепоочно; една разкъсно-контузна рана по кожата на челото в дясно; кръвонасядане на лявата ушна мида; кръвонасядане на дясната ръка и задната повърхност на гръдния кош вляво; мозъчно сътресение. Посочено е, че установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Получените от пострадалата увреждания са й причинили и се отнасят към медико-биологичната характеристика – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е приложена компютърна томография на главен мозък на Л. В. от 17.12.2020 г., видно от която не се сканират патологични промени в плътността и структурата на мозъчния паренхим.

2

От приложена по делото докладна записка, рег. № 226р-4/01.01.2020 г. на 02 РУ-СДВР, се установява, че на 01.01.2020 г. пол. К. И. и пол. А А. изпълнявали служебните си задължения, когато около 14:00 часа били изпратени от ОДЧ-20 в ж.к. „******* вх. А по получен сигнал за лице от женски пол със силно кръвотечение от главата, същата ударена от съсед. Пристигайки на място установили екип на спешна медицинска помощ, който извършвал преглед на ищцата, като в последствие същата била транспортирана във ВМА.

На място установили също лицето Г. А. (ответник по делото). В докладната записка е посочено още, че в мазето на блока полицейските служители са установили следи от кръв.

Видно от Заповед за задържане на лице, рег. № И2653-1/01.01.2020 г. ответникът А. е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР.

От протокол за предупреждение, съставен на 02.01.2020 г. от Д.К. разузнавач при 02 РУ-СДВР, се установява, че на основание чл. 63 от ЗМВР ответникът Е. А. е бил предупреден да не се саморазправя с лицето Л. В..

С постановление за отказ от образуване на наказателно производсто, пр.пр. № 7753/04.03.2020 г., наблюдаващият прокурор след като е констатирал, че извършеното деянието не представлява престъпление от общ характер, на основание чл. 199, ал. 1 и чл.

213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката по същата.

Прието е по делото и писмо, вх. № 2500256/13.01.2022 г. от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, с приложено към него веществено доказателство – диск, приобщен по реда на чл. 204 ГПК в проведеното пред първата инстанция о.с.з. от 24.02.2022 г., от което се установява, че на 01.01.2020 г. има постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания относно лицето Л. В. В., както следва: първо обаждане от М.Д., съсед на ищцата, в която същата съобщава, че „ отдолу в мазето…има жена пищя и едвам диша..“.

Посочва, че не знае какво се е случило, но пострадалата се казва Л. В. на 72 година; второ и трето обаждане от ищцата, в което съобщава, че е била „пребита в мазето от съседа ми М.“ и й тече кръв. Моли да бъде изпратен на адреса медицински екип и полиция.; четвърто обаждане от св. Г., в което същият съобщава за възникнал „битов инцидент в Надежда“.

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.А. А.а, С.С. Б., М.М.И., К.В.Д., Д.Е. Г..

От показанията на св. А.а, се установява, че се познава с ищцата от дете и двете били много близки. На 01.01.2020 г. към 10-11 часа вечерта, ищцата й се обадила и й съобщила, че е в болница, тъй като по-рано през деня слязла в мазето на блока да остави буркани и там била ударена от съсед с метална тръба по главата. Свидетелката сочи, че когато посетила ищцата в болницата, последната била подстригана, с бинтована глава и лежала в леглото.

Според свидетелката ищцата била адекватна, но отпусната и говорела по-бавно от обикновено. Свидетелката присъствала при изписване на ищцата от болницата, като сочи, че и към този момент ищцата продължавала да има по-забавени движения, оплаквала се от виене на свят и болки в главата. Поддържа, че помагала на ищцата, като през целия м. януари й пазарувала, помагала й да се изкъпе, да се разходи. Около 2 месеца ищцата предимно лежала. Според свидетелката след инцидента ищца започнала да се страхува от всеки необичаен шум. Свидетелката изнася още, че познава ищцата като добър и всеотдаен човек, темпераментна и емоционална.

Свидетелката Б., племенница на ищцата, изнася пред първоинстанционния съд, че след инцидента ищцата била много зле, не можела да става и имала силно главоболие.

Свидетелката я посещавала, пазарувала й, водела я на село. Сочи, че ищцата й споделила, че била ударена от съсед с метална тръба по главата. Свидетелката поддържа, че след инцидента ищцата изглеждала уплашена, поради това не разговаряла с нея за случилото се.

От показанията на св. Д. се установява, че познава ищцата и ответникът от 1998 г. и 3 били съседи. Знае за случилото се от разкази на двете страни. Сочи, че 10-на дни след инцидента видял ответника и последният му споделил, че бил напръскан от ищцата с лютив спрей в очите, след което ответникът я е блъснал и отишъл да си измие очите, а по-късно видял, че имало кръв. Посочва, че не му е известно преди инцидента между страните да е имало конфликт и че не може да посочи причина за възникналата ситуацията. Свидетелят посочва още, че няколко месеца след инцидента видял ищцата и същата била с по-къса коса, не е забелязал да е имала затруднения и не му е изглеждала депресирана или притеснена.

Свидетелят И., изнася пред първоинстанционния съд, че познава страните от колко 10 години и били съседи. Знае за инцидента от ответника. Свидетелства, че в деня на инцидента видял капки кръв в предверието на входната врата на стълбищната площадка до една пейка. Няма спомен да е виждал кръв долу в мазето. По-късно ответникът му споделил, че ищцата го напръскала с лютив спрей и при самоотбрана я блъснал и тя паднала. Видял ищцата няколко седмици след инцидента, като не му е направило впечатление същата да е имала видими травми по главата. Не знае ищцата да притежава спрей. Поддържа, че ищцата била конфликтна личност, като той самият имал битови проблеми с нея.

В показанията си пред първоинстанционния съд, св. Г., син на ответника сочи, че на 30.12. ищцата позвънила в дома им и когато баща му отворил вратата ищцата го напръскала с лютив спрей в очите. Свидетелства, че на 01.01. между един и два часа на обяд баща му слязъл в мазето. Когато се качил цялото му лице било напръскано със спрей, очите и лицето му били червени. Свидетелят слязъл долу в мазето и там видял ищцата да седи на стълбите.