Решение № 284 от 20.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Русе, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Аглика Гавраилова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20234500500356 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД Русе е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 22/2023 год., с което са уважени предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и то е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, а исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на същата и моли решението на РРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно, че ищцата М. С. З. е работила във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД Русе по силата на сключен трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 от КТ от 01.12.2020 г. на длъжност „л. “ със 1 срок на договора до 02.06.2021 г.

На 03.06.2021 г. страните сключили допълнително споразумение към трудовия договор, като ищцата била преназначена на длъжност „р. л.“ и срокът на договора бил променен до 03.12.2021.

На 10.12.2021 г. с допълнително споразумение срокът на договора бил изменен до 03.12.2022 г.

На 23.06.2022 г. било сключено ново допълнително споразумение към трудовия договор.

Н а 01.12.2022 г . със Заповед № 41/01.12.2022 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе прекратява трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1 т.3 от КТ , считано от 02.12.2022 г., а посоченото фактическо основание е „изтичане на уговорения срок“.

С обжалваното решение са уважени исковете, с които ищецът е оспорил законността на уволнението и е поискал неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Въз основа на обосновано установените фактически положения, районният съд е достигнал и до правилния извод, че атакуваната заповед е незаконосъобразна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към мотивите на обжалваното решение.

Съгласно чл.68 ал.4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко една година може да се сключва за дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Трудов договор на това основание може да се сключи и за по-кратък срок , но по писмено искане на служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал.1, т.1 за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Съгласно §.1 т.8 от ДР на КТ " изключение" по смисъла на чл.68, ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента 2 на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Процесното трудово правоотношение за длъжността „ р. л.“ е възникнало по силата на допълнително споразумение от 03.06.2021 г., като срокът му е бил определен до 03.12.2021 г. Работата за която е назначена ищцата няма временен, сезонен или краткотраен характер, а към 03.06.2021 г. срочен договор за съответната длъжност е можело да се сключи само по изключение по смисъла на пар.1 т.8 от ДР на КТ, като обективните причини, обуславящи изключението е следвало да се посочат в трудов ия договор.

Такива липсват.

Така сключения на 03.06.2021 г. трудов договор , визиран като допълнително споразумение, не отговаря на условията з а сключване на срочен договор. И тъй като трудовият договор по ал.1, т.1 е сключен в нарушение на ал.3 и ал.4 , то следва да намери приложение разпоредбата на ал.5 и той да се счита сключен за неопределено време.

Допълнителното споразумение от 10.12.2021 г . с ъ щ о е сключено в нарушение на закона.

Съгласно чл.68 ал.4 от КТ срочният трудов договор със същия служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година , а в случая той е сключен за по-кратък срок - от 10.12.2021 г. до 03.12.2022 г., като отново не е посочено какви са обективните причини, налагащи изключението.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че когато срокът на трудовото правоотношение е определен по искане на работника, то не е необходимо да се спазват чл.68, ал.3 и ал.4 и не е необходимо да е налице изключението по смисъла на § .1 т.8 от ДР на КТ. Искането на работника може да обуслови намаляване на срока и той да бъде по-малък от една година – арг. чл.68 ал.4, но останалите законови изисквания за сключване на срочен договор, следва да са налице (Решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 3082/2017г. на ВКС, ІV гр. о.).

От друга страна този довод е несъстоятелен и защото срокът на сключения договор не съответства на заявеното писмено желание на работника - да бъде сключен за 12 месеца считано от 10.12.2021 г. – не е налице искане от служителя за по-кратък срок.

3

Следователно следва да се приеме, че правоотношението е възникнало и съществувало като такова за неопределено време и не е осъществен фактическият състав по чл.325 ал.1 т.3 от КТ за прекратяване на договора на това основание.

При горните съображения, развити и в обжалваното решение, прекратяването на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразно, респ. обективно съединените искове следва да се уважат, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът – въззиваема страна. Като съобрази представените доказателства за плащане и списъка по чл.80 от ГПК, следва да му се присъдят 1000 лв.

Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 426 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 22/2023 г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе, ул.

Добруджа 6, представлявано от И.Л.М., да заплати на М. С. З., ЕГН ********** от гр. Р., сумата от 1000 лв. - деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4