Решение № 3343 от 14.08.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3343

Хасково, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260700667 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. И. М., [държава], адрес: ТЦ-с. Пъстрогор, с.Пъстрогор, Община Свиленград, срещу Решение №7476/02.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да се приеме, че спрямо чужденеца Турция е трета сигурна държава, следвало да съществува възможност същият да поиска там предоставяне на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че ще останат в Турция, само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Навеждат се доводи, че турското законодателство в тази област, предвиждайки различни стандарти на закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други трети страни, създавало неравенства по отношение както на достъпа, така и на съдържанието на закрилата по отношение на сирийските граждани. Освен това, що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече а., за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски к.. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. №105450-1685/23.04.2024г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената М. И. от Сирия) е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 354/26.04.2024 г. на ТЦ – с.Пъстрогор. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 16103/26.04.2024г., в който е вписан с имената М. (собствено) И. (фамилно) М. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в С., общ. Х., [населено място], [държава], етническа принадлежност – а.н (първоначално е вписано „к.“, но след това е направена корекция и е записано „а.н“), религия – с., професия – ш., семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на чужденеца, както и относно съпругата и двете деца на чужденеца. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Писмо рег. № УП-16103/29.04.2024г. Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-9755/24.06.2024 г. (рег. № УП-16103/25.06.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 29.04.2024 г., в което същият е заявил, че преди повече от три години напуснал Сирия нелегално, пеш. Тръгнал от Х., където живеел със семейството си и отишъл в [населено място], който бил граничен с Турция. Отишъл в Газиентеп, Турция, където останал месец, заедно с други като него. После тръгнали в посока Истанбул, в [населено място]. Имало такава джамия там, със същото име. Там останал през цялото време. После, като му давали разрешително, ходил до Истанбул и се връщал. Работел в един хотел близо година, но не плащали добре и затова после намерил работа в Истанбул и пътувал. Вземал разрешително за 10 дни от полицията в [населено място], където живеел и така пътувал. Работел като шивач в една фирма. Там отивал и работел без договор. Имало общежития за такива като тях, където оставали да спят. Така изкарал две години в Истанбул. Заявил, че има лична карта, която успял да вземе, когато бил петнадесетгодишен. Отишъл в А. А. в едно държавно учреждение, направили му снимка и му издали документа. Имал и семейна книжка, която била на баща му. Валидността на личната му карта била безсрочна. Посочил, че на 13.04.2024г. преминал нелегално, пеш, заедно с още едно 12 човека в Република България. Преминали през дупка в мрежата, но ги задържали веднага, на самата граница. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е а.н по народност, но живеел в кюрдски район, като не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, нито във връзка с религията си. Последният му адрес в страната му бил в [населено място], квартал Западен. В Турция пребивавал с личната си карта, сирийската. Освен това имал кимлик, жълта книжка. Този документ му помагал при посещение в болница, както и за разрешителното за Истанбул. Този документ се издавал в сграда на полицията. Докато тръгне от Турция , този документ бил валиден. Решил да напусне Турция, защото му било сложно. Там, където бил регистриран, нямало много работа и непрекъснато вадел разрешително за Истанбул, защото не му сменили местоживеенето. Плащали половината цена на лекарствата, които се налагало да купуват. Кимликът давал възможност да го приемат в болница, да пътува в страната, да работи, но можел да работи само на едно място, за да е легално там. Затова се налагало да вади разрешително. Получавал разрешение да отиде на гости, а той работел. Прибирал се в Сирия през това време също – когато баща му се разболял, отишъл да го види. Въз основа на кимлика получил разрешение да отиде в Сирия и да се върне. Дали му месец и стоял толкова, после се върнал в Турция. Показал документа на границата. Заявил, че е [семейно положение], съпругата му се казва А. А. Х., била на около 20 години. Сключили религиозен брак преди четири години пред шейха и свидетели в Турция. Тя също била в Турция, в [населено място], като имала валиден кимлик. Посочил имената да децата си, като заявил, че не помни рождените им дни, но и двете деца били родени в Турция, в болницата Д. А.. Тогава издали и документи от болницата. Децата били при съпругата му, в Турция. В Сирия останали родителите му, вуйчовци и чичовци, както и една от сестрите му. Имал брат и сестра, които били в Турция, в [населено място]. Мястото, където живеели в Сирия, било мизерия, защото нямало работа, вследствие на войната. От време на време имало сражения от страна на редовната армия, при което к.те отговаряли. Посочил, че има четвърти клас. Не продължил да учи, защото още от дете бил шивач и решил да работи, вместо да учи. Като шивач работил още от десетгодишен и така докато напусне страната. Не отбил военната си служба, заради войната. Не бил получил призовка, но знаел, че ако го вземат, ще остане повече в армията. Не получил призовка, защото времето било такова, сега утихнали нещата и започвали да ги търсят. Слушал, че били различни наказанията. Не членувал в партии. Не е участвал във въоръжена групировка. Не е имал проблеми с армията или полицията. Не е получавал заплахи. Не е бил подлаган на физическо насилие. Разказал, че напуснал страната си, защото отначало нещата се приемали горе-долу, но когато напускал, станало зле икономически, както и битово. А освен това се уплашил да не го вземат в казармата. Относно причините, поради които напуснал страната си и не желае да се завърне, посочил, че на първо място била армията, а втората причина била, че искал да работи и да помага на родителите си. Предполага, че ако се завърне в страната си, ще го затворят и после ще отиде в казармата за 7-8 години. Искал да остане и да работи тук, а също да доведе и семейството си.

С Решение №7476/02.07.2024г., Председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. И. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.8 и на основание чл.75 ал.1 т. 4 във връзка с чл.9 от ЗУБ. Решението е връчено на 10.07.2024 г. на чужденеца при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 15.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС, предвид чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ , в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. И. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и в отговор е постъпило такова, като изрично е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България в случай, че лицето отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Спазено е и изискването по чл. 74, ал. 1 от ЗУБ за изготвяне на становище от интервюиращия орган преди вземане на решение по молбата за закрила. Същата е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.