Решение № 418 от 14.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Плевен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500284 по описа за 2024 година Производство по чл.294 от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №969 от 10.07.2021г., постановено по гр.д.№2217/2021г.по описа на същия съд на основание чл.59 ал.9 СК е изменен определения режим на лични отношения на детето В. Й.ов Б. , ЕГН ***, родено на ***г. с бащата Й. П. Б. ,ЕГН ********** ,като бащата Й. П. Б. , ЕГН ********** се среща с детето В. Й.ов Б. , ЕГН ***, родено на ***г.както следва:

Всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на майката;

През четните години детето да прекарва с бащата Коледа за времето от 10 до 18 часа и Великден от 10 до 18 часа в неделния ден;

През нечетните години бащата ще има право да го взима на първи януари за времето от 10 до 18 часа;

Всеки рожден ден бащата ще има право да прекарва с детето времето от 17 до 20 часа, ако е работен ден; Ако е почивен ден двамата родители ще си разделят деня, а в случай, че не се споразумеят, бащата ще прекарва с детето 1 времето от 10 до 14 часа.

Със същото решение на ПРС Й. П. Б. , ЕГН ********** е осъден да заплати на В. А. Ч., ЕГН ********** разноски за държавна такса 30 лева, възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в производството в размер на 300 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред ПРС Й. П. Б.,който чрез своя пълномощника адвокат А. Д. от ПАК го е обжалвал с въззивна жалба пред Плевенски Окръжен съд като неправилно ,необосновано,постановено в нарушение на процесуалните норми и в противоречие с материално правните норми.В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока.По така депозираната въззивна жалба е образувано въззивно гр.д.№889 / 2021г. по описа на ПОС.С решение на Плевенски Окръжен съд №33 от11.02.2022г., постановено по в.гр.д.№889/2021г.е потвърдено решението на ПРС №969/10.09.2021г.,постановено по гр.д.

№2217/2021г.С решението на ПОС на осн.чл.78 ал.1ГПК Й. П. Б. е осъден да заплати на В. А. Ч. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.

Срещу решението на ПОС е постъпила касационна жалба от Й. П. Б. чрез адвокат А. Д. от ПАК,въз основа на която е образувано гр.д.

№3958/2022г.по описа на ВКС.С решение на ВКС №197/27.

03.2024г.,постановено по гр.д.№3958/2022г.е отменено решението на Окръжен съд Плевен ,постановено по гр.д.№889/2021г.и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото,пред ПОС е образувано настоящото въззивно гр.д.№284/2024г.

И при настоящото разглеждане на делото,в съдебното заседание на 11.09.2024г.,на което бе даден ход по същество ,въззивникът Й. П. Б. лично и чрез своя пълномощник –адвокат А. Д. от ПАК, назначена по реда на ЗПП поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение.Въззивникът моли Окръжния съд да постанови съдебен акт,с който при определяне режима на лични отношения на бащата с детето, да бъде съобразена възрастта на детето,факта,че е момче и има нужда от контакт с баща си,като тези контакти следва да се осъществяват при режим на лични отношения,в който детето да 2 може да преспива при баща си.

При настоящото разглеждане на делото ,в съдебното заседание на 11.09.2024г.пред ПОС въззиваемата В. А. Ч. лично и чрез своя пълномощник адвокат М. М. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на Плевенски Районен съд.

За заинтересованата страна-Дирекция”Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”гр.Плевен не се е явил представител в двете съдебни заседания,проведени пред ПОС.Изготвен е актуален социален доклад от 23.05.2024г.,приет в първото съдебно заседание на 29.05.2024г.

Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните, представените по делото доказателства,както и дадените от ВКС указания в постановеното отменително решение, задължителни за настоящата инстанция,приема за установено следното:

Безспорно е,че страните Й. П. Б. и В. А. Червенкова са родители на малолетното дете В. Й.ов Б., родено на ***г.от съвместното им съжителство.Към настоящия момент детето е на 7 години и 11 месеца,като на 01.11.2024г.ще навърши 8 години.

Безспорно е с оглед приложеното гр.д.№6166/2018г.по описа на ПРС,че в съд.заседание на 02.11.2018г.родителите са постигнали спогодба,приета и одобрена от съда, по силата на която упражняването на родителските права спрямо детето В. е предоставено на майката В. Ч.,а на бащата е определен режим на лични отношения,подробно описан в постигнатата спогодба.

Няма спор,че впоследствие майката В. Ч. е предявила иск по чл.59 ал.9 във вр.с чл.127 ал.2 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата Й. Б. с детето В. ,по който е образувано гр.д.

№4999/2019г.по описа на ПРС.С решение №2215 от 01. 11. 2019г.,постановено по гр.д.№4999/2019г.е изменено одобреното споразумение по гр.д.

№6166/2018г.досежно режима на лични контакти на бащата Й. П. Б. с детето В. Й.ов Б. ,като съдът е определил един режим на лични отношения на детето с бащата до навършване на 4-годишна възраст и друг режим на лични отношения на бащата с детето след навършване на 4-годишна възраст.Така постановеното от ПРС решение е обжалвано от бащата Й. Б. ,въз основа на което е образувано въззивно гр.д.№30/2020г.по описа на ПОС.В съд.заседание 3 на 27.02.2020г.пред ПОС по в.гр.д.№30/2020г.въззивникът е отгтеглил жалбата си срещу решението на ПРС по гр.д.№4999/2019г.в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето В. Й.ов Б. след навършване на 4-годишна възраст на детето.В тази част е прекратено производството по въззивно гр.д.№30/2020г.по описа на ПОС и постановеното от ПРС решение в горепосочената му част относно режима на лични отношения на бащата с детето след навършване на 4-годишна възраст е влязло в сила.В останалата част относно режима на лични отношения на бащата с детето до навършване на 4-годишна възраст страните са постигнали спогодба,приета и одобрена от съда,в която част решението на ПРС по гр.д.

№4999/2019г.е обезсилено.

Гр.д.№2217/2021г.по описа на ПРС,по което е постановено обжалваното решение,предмет на разглеждане в настоящото производство ,е образувано на 01.04.2021г.въз основа на депозирана искова молба от майката В. А. Ч. по чл.127 ал.2 във вр.с чл.59 ал.9 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата Й. Б. с детето В. след навършване на 4годишна възраст,определен с решението на ПРС по горепосоченото гр.д.

№4999/2019г.по описа на ПРС..В ИМ са изложени твърдения,че бащата е силно раздразнителен и агресивен,че е проявявал агресия и към ищцата,за което са водени дела по ЗЗДН,че поведението на ответника е на емоционално неуравновесен човек,с чести прояви на агресия към близки и непознати.В ИМ е посочено,че след като детето е навършило 4-годишна възраст ,при осъществяване режима на лични отношения с бащата,у детето В. е налице негативно поведение,че когато детето преспива при бащата,същото се прибира нервно и напрегнато, употребява лоши думи,споделяло е,че баща му и баба му по бащина линия често се карат.Изложени са доводи,че детето изпитва страх и е с повишено безпокойство от срещите с баща си.Ищцата моли съда да постанови решение,с което да се измени определения режим на лични отношения на бащата с детето,съгласно решението на ПРС по гр.д.

№4999/2019г.,като се определи такъв без преспиване на детето в дома на бащата.

С писмения си отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът Й. Б.

,въззивник в настоящото производство е оспорил така предявения иск,оспорени са твърденията в ИМ.Изложени са съображения,че въпреки 4 определения от ПРС режим на лични отношения по предходното дело,след като детето В. е навършило 4-годишна възраст ,на практика синът му не е преспивал на неговия адрес ,както и на адреса на неговата майка-баба на детето.Посочено е,че описаните в ИМ негативни прояви в поведението на детето,са в резултат на това,че майката го настройва срещу бащата и неговото семейство,че контактите на бащата с детето зависят изцяло от желанията и настроенията на майката.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите налице ли е промяна в обстоятелствата ,обуславяща изменение на определения по гр.д.№4999/2019г по описа на ПРС режим на лични отношения на бащата Й. Б. с детето В..

В производството пред ПРС е представено психологическо изследване на детето В.,изготвено от М.Р.-психолог,на 15.02.2021г. преди завеждане на ИМ,съгласно което детето изпитва страх от баща си,като страховете и тревогите му са свързани със ситуациите на свиждане ,когато бащата демонстрира агресия към майка му.

От приетата пред първоинстанционния съд психологическа експертиза, изготвена от ВЛ доц.А. Р. се установява,че детето В. възприема фигурата на майката с доверие и спонтанна обич,като човека, който го кара да се чувства спокойно и защитено.Малолетното дете В. проявява видима тревожност и напрегнатост в момента,в който в разговора се включи фигурата на бащата ,липсва базисно доверие към него , основано на ясно и убедително демонстриран родителски капацитет.В заключението е посочено,че при опита на психолога в кабинета да влезе и бащата,В. категорично е отказал , като реакцията на детето е била бурна и спонтанна и то е пожелало да си тръгнат,а след излизането си от кабинета е минало бързо край баща си,без да го погледне .

Съгласно представения пред ПРС първи социален доклад от ДСП Плевен от дата 24.06.2021г.,към този момент детето В. е било на 4-годишна възраст и е посещавало детска градина „К. „гр.Плевен.Според доклада детето е спокойно в присъствието на майка си,демонстрира привързаност към нея .При осъществената среща със социален работник, детето е споделило ,че не иска да ходи сам при баща си,защото“тати говори глупости и се кара на мама“,заявило е, че „баба Н. и тати се ядосват и викат“,че не иска да остава да 5 спи при баща си“защото тати само вика и крещи“,като е изразило желание да ходи при баща си ,но само заедно с майка си.

В производството пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля Д. П. се установява,че познава страните,а Й. от около 10 -15 години ,че когато пие Й. става агресивен,че същият злоупотребява с алкохол,след което има неадекватно поведение ,като впечатленията му за това поведение на ответника са от преди 2 години,т.е говори за събития,станали през 2019г.

От показанията на свидетелката Г. Ч. ,сестра на ищцата ,се установява че детето е отказвало контакти с баща си ,не е искало да се вижда с баща си и баба си /по бащина линия/,че е имало случай,при който е отказало да се види с баща си,извикана е полиция и детето е заявило,че иска да вземат баща му,за да не ходи при него. Същата установява, че след срещите с баща си детето е било неспокойно ,будело се е, изпадало е в стресови ситуации.Свидетелката не е присъствала лично на срещи между бащата и детето ,но знае от сестра си,че в семейството на Й. се карат, бият се и си посягат,като посочва,че след навършване на 4-годишна възраст на детето, не е спазван режима на лични отношения и детето не е преспивало при на бащата.Според нея причините за това са ,че детето отказва контакти с баща си и баба си,като при два от тези случаи е викана и полиция,а на сестра й е съставян предупредителен протокол.

Пред първата инстанция са разпитани и двама свидетели ,посочени от ответника.От показанията на свидетелката Е. В. се установява,че през м.февруари/2021г./тя,заедно с Й. и майка му са отшили да вземат детето , стояли са пред блока в „Д.“ ,но майката по телефона е отказала да предаде детето, после го е довела,детето е било разплакано,не е предадено на бащата,след което е извикана полиция,дошли са двама полицаи и след като те са си тръгнали ,майката е отказала да даде детето.Според свидетелката Й. употребява алкохол,но не се е напивал,тя не го е виждала пиян,той пуши ,но не и в присъствието на детето.Същата посочва,че е виждала Й. заедно с детето при случайни срещи и тогава детето го е прегръщало , целувало,като по нейните впечатления детето обича баща си.