Решение № 7146 от 27.08.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7146

Хасково, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260700799 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Х. А. срещу Решение № 1012-26-66-1/20.03.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - [област].

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Сочи се, че задължителните предписания също били незаконосъобразни, издадени при липса на обективност, в производството изводите били необосновани, не било установено извършвана ли е дейност като земеделски производител или не, което било същественото за преценката, а не регистрацията и не бил направен извод дали реално били реализирани доходи. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Х. А., редовно уведомена, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като допълва, че безспорно се доказало извършването на дейност и реализиране на доходи. Б. внасяни осигурителни вноски и реализирани доходи, които не били правилно отчитани. Моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - [област], редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, посочва, че извършваното от жалбоподателката не е трудова дейност по чл. 10 от КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно то писмо с изх.№ 1029-26-3879/23.08.2025 г. (л. 7) във връзка с последващ контрол на изплатени парични обезщетения на фондовете на държавното обществено осигуряване е изискана информация от Осигурителна каса – „Стопанин“ за членовете на касата в периода 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г.

От писмо на ОД Земеделие -[област] (л. 9-14) се установява че Г. Х. А. била регистрирана като земеделски стопанин със заявления от:

- 31.07.2012 г. с валидна регистрация до 28.02.2013 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 16 бр.

- 12.11.2012 г. с валидна регистрация до 28.02.2014 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 16 бр.

- 06.11.2013 г. с валидна регистрация до 15.05.2015 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 16 бр.

- 21.10.2014 г. с валидна регистрация до 29.02.2016 г. като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 16 бр.

- 01.10.2015 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 16 бр.

- 07.11.2016 г. с валидна регистрация до 10.06.2018 г. като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 20 бр.

- 23.10.2017 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 14 бр.

- 11.10.2018 г. с валидна регистрация до 2019 г. (погрешно посочена като02.06.2020 г., но видно от контекста, касае 2019 г.), като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 10 бр.

- 27.01.2020 г. с валидна регистрация до 02.06.2020 г. като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки и други общо 17 бр.

От писмо на ОДБХ- [област] (л. 14) е видно, че към 04.11.2024 г. Г. Х. А. не е имала вписан/регистриран животновъден обект в ОДБХ [област].

След анализ на получените данни от И. П. – инспектор по осигуряването, обективиран в Доклад с № 1006-26-26-10/31.01.2025 г. ( л. 14гръб- 17), била инициирана проверка на Г. Х. А., възложена със Заповед № ЗР-5-26-01843944/10.02.2025 г. (л. 18), връчена на жалбоподателката на 12.02.2025 г.

Във връзка с това били изискани обяснения и документи от последната с писмо с изх. № 1029-26-739/11.02.2025 г., (получено на 12.02.2025 г., видно от пощенското клеймо на обратната разписка, въпреки допуснатата техническа грешка при отбелязване на месеца) (л. 18гръб-19), в отговор на което тя депозирала писмени обяснения (л. 20), където посочила, че се регистрирала като земеделски стопанин с цел да се осигурява и е получавала обезщетения за майчинство. Посочва още, че отглеждала на кокошки за лична консумация.

Представила и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЗЖ-11/06.01.2020 г., от което се установява, че в Областна дирекция по безопасност на храните [област] Г. А. регистрирала животновъден обект тип „лично стопанство“ с капацитет отглеждане на птици до 50 бр.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01858910/19.02.2025 г. (л. 21), с който се констатира, че Г. Х. А. декларирала, че като земеделски стопанин упражнява дейност от 31.07.2012 г. и заявява вид на осигуряване фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ и прекъсва дейност от 01.06.2020 г. Установило се, че има данни за внесени приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване от осигурителни вноски за периодите от м. август 2012 - до м. 03.2013 г.; от м. октомври 2013 г.- до м. март 2014 г., от м. май 2016 г.; до м. ноември 2017, и м. 05.2020 г.

Според контролните органи Г. Х. А. нямала качеството на регистриран земеделски стопанин, тъй като не е отговаря на понятието регистриран земеделски стопанин, който произвежда растителна и животинска продукция, предназначена за продажба. Направен е извод, че А. е отглеждала кокошки в лично стопанство, като продукцията е била предназначена за лично ползване, тъй като по Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в личните стопанства, където се отглеждат птици под 50 броя, продукцията не се предлага на пазара. Поради което не било възникнало правно основание за подаване на декларация за регистриране на самоосигуряващо се лице за внасяне на осигурителни вноски и започване на трудова дейност и данните следвало да се заличат за периода 08.2012 г. до 05.2020 г., като за това били издадени и връчени на същата дата, задължителни предписания № ЗД-1-26-0185945/19.02.2025 г. (л. 22), с които е дадено предписание данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 08.2012 г. до 05.2020 г., да се заличат.

Задължителните предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – [област], с жалба вх. № 1012-26-66/27.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ – [област] /л. 24/.

С Решение № 1012-26-66-1/20.03.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – [област] е отхвърлил жалбата на Г. Х. А. срещу № ЗД-1-26-0185945/19.02.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – [област], като е възприел изцяло установената в последните фактическа обстановка и правни изводи. За да се считала за осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, освен регистрацията като земеделски стопанин било необходимо А. да е изпълнила кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 КСО от датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. В случая се установило, че Г. Х. А. нямала вписан животновъден обект в регистъра на земеделските стопани на територията на [област], а такъв има на територията на [област] от 06.01.2020 г. и той е от типа „лично стопанство“. Посочва се още, че Г. Х. А. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като нямала вписан животновъден обект и не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, поради което издадените предписания били правилни и законосъобразни и следвало жалбата срещу тях да бъде отхвърлена.

По делото са изслушани свидетелските показания на свид. С. Г. А. – съпруг на жалбоподателката, който заявява, че от 2012 г. съпругата му отглеждала 15-20 до 30 кокошки, но не били регистрирали обекта като животновъден до 2020 г. Съпругата му продавала яйца на познати и приятели. Кокошките давали по 10-15 яйца на ден. Когато през 2020 г. разбрали, че следва да се декларират кокошките се отказали. Имали две деца, като съпругата му била в майчинство 2014 и 2018 г. Направили регистрация на обекта през 2020 г. защото имало нов закон и започнало да се изисква. Посочва, че причината да регистрират обекта като „лично стопанство“, а не като „Ферма“ било, че нямало достатъчно място, кокошките били малко и такъв съвет им дали. Като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля и твърде противоречивите му показания относно мотивите за регистрация на обекта, както и противоречието между дадените от него показания и обясненията дадени от съпругата му в хода на административното производство, съдът кредитира показанията му относно факта, че са отглеждали кокошки и че са давали яйца на познати и приятели, за което са получавали символични суми. В останалата част съдът не кредитира показанията му, като следва да отбележи, че дава вяра на обясненията на жалбоподателката, че са декларирали, че същата е земеделски стопанин и отглежда кокошки с цел да възникнат осигурителни права за нея.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – [област] формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ЗП по чл. 117, ал. 2 КСО. Съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок, тъй като няма по преписката доказателства за момента на връчване на оспорваното решение и такова възражение не се въвежда.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалните правила съдът намира следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – [област], при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на адресата му и представляващи основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол, съставен от определения инспектор по осигуряването, и връчен лично на проверяваното лице. Представените от последните обяснения са обсъдени от контролния орган на ТП на НОИ – [област] и от Директора на ТП на НОИ – [област].

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания, оспорени по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО.

Директорът на ТП на НОИ – [област] с решение в срок е отхвърлил жалбата срещу предписанията /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на физическото лице да оспори по съдебен ред това решение.