Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3100 от 13.05.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5941/2018
Вид
Решение № 3100
Подписан
13.05.2020
В сила
30.05.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ЗИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за счетоводството
  • чл.3 · Закон за счетоводството
  • чл.4 · Закон за счетоводството
  • чл.9 · Закон за счетоводството

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

13.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5914/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за П. О.И О.“, с която са предявени срещу Д. Ф. „З.“ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД както следва: за сумата от 132863,30 лв., представляваща неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по Договор №29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено междинно плащане на 15.01.2013 г., за която сума са наложени редукции на субсидията с Уведомително писмо от 15.05.2013 г. за сумата от 193452,44 лв., представляваща неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по Договор №29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено окончателно плащане на 18.06.2013 г., за която сума са наложени редукции на субсидията с Уведомително писмо от 30.09.2013 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор

№29/111/00204/18.05.2011 г. ответникът се е съгласил да му предостави безвъзмездна финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект по програма „П. обучение, информационни дейност и разпространение на научни знания“, като е провел курсове за П. обучение по професия „Лозаровинар“ и специалност „Лозаровинарство“ и за П. обучение по професия „Фермер“, специалност „Земеделец“. При заявяване на междинно и окончателно плащане по договора с две уведомителни писма са му наложени редукции на субсидията, съответно с 132863,30 лв. и 193452,44 лв. Твърди, че редукциите са неправилно наложени, претендира плащане на заявените и реално извършени дейности в размер на исковите суми.

Ответникът оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност за двете претенции. Твърди, че претендираните от ищеца разходи, за които са наложени редукции, са недопустими – част от тях не са реално реализирани, а друга част с непризнати – не се дължат съгласно уговорките в договора и нормативните актове.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор №29/111/00204/18.05.2011 г. за отпускане на финансова помощ, по силата на който ищецът се е задължил да извърши в срок от 18 месеца (чл.3.1) курсове, подробно описани в таблици към договора, за което Д. Ф. „З.“ предоставя 100% финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на курсовете, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 029 780 лв. (чл.1.1, чл.2.1). Страните са уговорили още, че сумата ще бъде предоставена на две части – като междинно плащане и като окончателен размер, като в случай, че одобрената сума надхвърля реално направените разходи, Ф.ът изплаща сума в размер на до 100% от реално извършените и доказани разходи по одобрения проект (чл.2.2-2.4). Срокът за изплащане на финансовата помощ е до три месеца от постъпване на заявката за плащане (чл.4.13, чл.5.1). С анекс от 18.10.2012 г. срокът на договорът е удължен с 6 месеца.

На 15.01.2013 г. е депозирана заявка за междинно плащане вх. № 29/111/00204/2/01 от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за П. О.И О.“ до Ф.а, в която е посочено, че финансовата помощ, заявена за плащане е в размер на 177374,87 лв. По повод на заявката с Уведомително писмо №114/111 от 15.05.2013 г. Ф.ът одобрява изплащане на сума в размер на 44511,57 лв. и налага редукция на субсидията в размер на 132863,30 лв. Редукцията се състои от две части:

I. Недопустими за финансиране разходи в размер на 66431,65 лв., формирани от 1). Редукция на преките разходи поради заявен по-голям обем на броя хранодни и нощувки за преподавателите от действително реализираните, надвишаване на разходите за пътни над нормативно определения лимит и надвишаване на единична цена и брой нощувки за обучаемите; надвишаване на одобрената цена за учебни материали;

2). Редукция на административните разходи за организация и управление поради надхвърляне на нормативно определения лимит за тези разходи и неправилно изчисляване/изплащане на възнаграждение и здравни осигуровки на преподавателите;

3). Наложена санкция за 17 от обучаваните лица в размер на 684 лв. за всяко от тях, тъй като не отговарят на изискванията в чл.21 от Наредба №23/14.07.2008 г.

II. Допълнителна редукция в размер на 66431,65 лв. по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.

На 18.06.2013 г. е депозирана заявка за окончателно плащане вх. № 29/111/00204/3/01 от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за П. О.И О.“ до Ф.а, в която е посочено, че финансовата помощ, заявена за плащане е в размер на 804680,02 лв. С уведомително писмо от 12.07.2013 г. Ф.ът е дал на ищеца указания за отстраняване на нередовности – за представяне на допълнителни документи.

След представяне на изисканите документи с Уведомително писмо №124/111 от 30.09.2013 г. Ф.ът одобрява изплащане на сума в размер на 611227,58 лв. и налага редукция на субсидията в размер на 193452,44 лв. Редукцията се състои от две части:

I. Недопустими за финансиране разходи в размер на 96726,22 лв., формирани от 1). Редукция на преките разходи поради заявен по-голям обем на броя хранодни и нощувки за преподавателите от действително реализираните, надвишаване на разходите за пътни над нормативно определения лимит и надвишаване на единична цена и брой нощувки за обучаемите; надвишаване на одобрената цена за учебни материали и наем на зала; неправомерно включване в обучението на лица, преминали обучение със същото съдържание и тематика;

II. Допълнителна редукция в размер на 96726,22 лв. по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.

В обобщение – одобрените за финансиране разходи са в размер на 1 029 782 лв. Ищецът е заявил за плащане като финансова помощ извършени разходи в размер на 982054,90 лв. Наложената редукция е в размер общо на 326315,74 лв. Изплатената субсидия е в размер на 655739,16 лв.

По делото не се оспорва, че заявените от ищеца разходи са действително извършени от него, т.е. че са заплатени, така както са описани в заявката. Спорен по делото е въпросът относно извършване на допустими разходи, които най-общо могат да се групират по следния начин: 1). Допустими преки разходи: А/.Реално използване на услугите, в това число брой нощувки и хранодни за преподаватели и обучаеми; Б/.Допустими разходи за транспорт и ред за изчисляването им; В/.Допустими разходи за учебни материали и наем на зала; Г/.Състав на лицата, имащи право да получат обучение в организираните четири курса; 2). Допустими административни разходи, в това число и разходи за здравни осигуровки на обучителните; 3). Законосъобразност на наложената допълнителна редукция по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.

От представените писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, се установява, че в съответствие с процесния договор ищецът е провел четири обучения – два курса от 30 часа и от 150 часа по П. обучение по професия „Лозаровинар“ и специалност „Лозаровинарство“ и два курса от 30 часа и от 150 часа за П. обучение по професия „Фермер“, специалност „Земеделец“. Обученията са проведени в хотел „Афродита“ в к.к. Златни пясъци, в комплекс „Рай“ в гр. Русе и в база на Производствено-потребителна кооперация „Земя“, видно от представените писмени доказателства (договори, данъчни фактури и платежни нареждания).

1). По редукцията на преките разходи:

От двете уведомителни писма се установява, че ответникът не е признал част от разходите за хранодни и нощувки на преподавателите и обучаемите, защото приема, че не са реално извършени, а за част – защото надвишават одобрените съгласно договора единични цени.

По редукцията поради заявени разходи за нощувки и храна, които не са реално извършени:

Установява се от основната и допълнителната експертиза, че е налице разминаване в данните за ползвани нощувки и храна за преподавателите и обучаемите в справките от хотел „Афродите“, представляващи извлечение от регистри за регистрация/пристигане и отпътуване и от справките от хотела, представляващи подробен опис към издадените данъчни фактури, по които са извършени плащанията.

Разминаванията сочат на по-малко на брой нощувки и хранодни при изчисление съобразно регистрите на пристигане – отпътуване, отколкото в общия брой нощувки и хранодни, отразени в описите към данъчните фактури, съответно – начислени като цена в съответните фактури.

Точните данни за разминаване като брой нощувки и храна и стойност са посочени от вещото лице в таблиците в допълнителното заключение – на л.146-153 от делото. За да прецени на кой документ да даде вяра – справките от хотела, отразяващи регистри на настаняване и отпътуване или данъчните фактури с описи към тях, съдът съобрази следното: Данъчната фактура представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4 ЗСч, като при съставянето му следва да се спазват изискванията за документална обоснованост на стопанските операции, като не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп (чл.3 и чл.9 ЗСч). Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях (чл.10 ЗСч). Тази нормативна уредба на счетоводните документи предполага високата им степен на достоверност. За справките от хотела, отразяващи вписвания за настаняване и отпътуване от друга страна няма яснота дали са пълни и изчерпателни, от кого се водят и дали с пълнота и достоверност отразяват всички ползвани услуги – без възможност за пропуски или непълнота. Доколкото не са събрани други доказателства за проверка достоверността на фактурите и справките и при преценка на коя от двете групи писмени доказателства да даде вяра, съдът приема, че следва да се предпочетат издадените данъчни фактури, с оглед нормативно установената висока гаранция за достоверността им. Поради това по въпроса относно обема реално използвани услуги съдът следва да основе фактическите си изводи на удостовереното в издадените от хотела фактури, за които следва да се приеме, че достоверно отразяват съществуващите разходи за ползваните услуги от ищеца. Поради това съдът приема, че разходите за нощувки и храна за проведените четири курса „Лозаровинар“ и „Земеделец“ в подадените от ищеца заявки за плащане са реално извършени и в рамките на одобреното финансиране. Ето защо незаконосъобразно ответникът е наложил редукция и е отказал да плати част от заявените разходи по това перо.

По редукцията на разходите за транспорт:

При сключване на процесния договор и при установяване на приложимо право и правата и задълженията на страните по него, ищецът и ответникът са препратили към Наредба № 23 от 14.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е приложимият нормативен акт, но не към актуалната към сключване на договора редакция (ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.), а към предходна редакция - Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от 23.07.2010 г. В редакцията на Наредба № 23 съгласно ДВ, бр. 56 от 2010 г. разходите за транспорт се определят на брой обучаван, а след измененията с ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г. – по нов ред – в размер на не повече от 18 лв. на 100 км или в размер не повече от 250 лв. на 100 км за „организиран превоз“ или в размер на стойността на представен разходооправдателен документ за използван обществен транспорт. Видно от заключението на вещото лице (допълнителното заключение, л.153-156), съгласно приложенията към процесния договор, страните са уговорили пътните разходи да се определят съгласно броя на преподавателите и обучаваните, а не съгласно редакцията от 2011 г. на Наредба № 23 – на изминати километри. При организиране на курсовете и изготвяне на заявките за плащане ищецът се е ръководил от уговорения в договора ред за изчисляване на пътни разходи и заявените пътни разходи за четирите курса са реално извършени и без превишение на допустимите разходи съгласно сключения договор с Ф.а (виж посоченото от вещото лице на л.155).