Решение № 120 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002100219 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ш.-К. срещу решение № 5153 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 15255/2021 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателката оспорва извода на съда, че ответниците са собственици на процесното таванско помещение с площ от 166 кв. м. Поддържа, че това помещение представлява обща част на сградата, в която тя притежава самостоятелно жилище на първия етаж, затова ответниците не са могли да придобият чрез сделка нейните права. Счита, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд отказал да допусне експертиза за установяване на обстоятелството дали новообособеният обект в таванския етаж отговаря на изискванията за самостоятелно жилище според действащите строителни правила и норми; че превратно тълкувал свидетелските показания по въпроса за това дали на тавана е имало санитарен възел; че не били изложени убедителни мотиви защо в случая не намира приложение ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС за необходимото съгласие на етажната собственост за промяна в правния статус на таван, който е обща част по предназначение, при това въз основа на одобрен архитектурен проект за такова преустройство, в който са предвидени всички изисквания за самостоятелно жилище. В случая тези изисквания не били налице. Счита, че поради допуснати съществени процесуални нарушения на съда делото е останало неизяснено от фактическа страна и следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд след отмяна на обжалваното решение.

1

Ответниците в производството А. А. Д., А. Д. Д. и С. Х. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си, в основата на които стои виждането, че спорният таван не е бил предмет на отчуждаване от страна на държавата, тъй като е бил самостоятелен обект на правото на собственост. Дори по предназначение таванът първоначално да е бил принадлежност /за склад/ към първи и втори жилищен етаж, след като не е бил отчужден, е трансформиран в принадлежност към втория етаж, който също не е бил отчужден. Затова жалбоподателката, която е собственик на първия етаж, няма права върху таванския. Позовават се както на прехвърлителни сделки, от които черпят права върху таванския етаж, така и евентуално на придобивна давност за идеалните части на ищцата.

Поддържат също, че липсва правен интерес от иска по чл.109 ЗС, тъй като ефективната защита на търсените от ищцата права се постига с друг иск – по чл.108 ЗС.

Третото лице-помагач Б. В. Д., наследник на починалата в хода на процеса Д. М. З., счита, че въззивното решение е правилно. Таванският етаж не е бил отчужден по ЗОЕГПНС, а съгласно чл.2, ал.2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по законоустановения ред в периода от 09.09.1044 г. до 1989 г. Таванът винаги и имал характер на самостоятелен обект, а не на обща част на сградата, затова жалбоподателката няма никакво право на собственост върху него.

В открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. ответниците въвеждат оплакване за недопустимост на въззивното решение поради нарушаване на правилото на чл.104, т.3 ГПК за родовата подсъдност на делото.

С определение № 3575 от 08.07.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК в онази негова част, с която е потвърдено решение № 20180837 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 36480/2020 г. на Софийски районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20136268 от 07.02.2025 г. по същото дело, в частите, с които е отхвърлен отрицателният установителен иск за признаване за установено по отношение на ищцата М. Н. Ш.-К., че ответниците А. А.

Д., А. Д. Д. и С. Х. П. не притежават таванско помещение с площ от 166,08 кв.м., ет.III, в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], както и искът по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение с площ от 166, 08 кв. м. на ет. ІІІ в същата сграда. Касационното обжалване е допуснато с цел извършване на преценка дали изводът на въззивния съд, че придобивната давност върху процесния тавански етаж е започнала да тече от 1995 г., когато зетят на Д. З. го е ползвал като студио (ателие), съответства на ТР № 34/15.08.1983 г. ОСГК и по-конкретно от кой момент може да започне да тече придобивна давност върху подпокривно пространство, което притежава нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и от което могат да се обособят самостоятелни обекти при спазване на съответните законни изисквания.

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното 2 решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Ш.-К. срещу А. Д., А. Д. и С. П. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 50 % ид. части от общите части на сградата. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която отрицателният установителен иск е бил уважен за 7,68 % ид. части от общите части на сградата.

Съставът на ВКС приема следното:

Преди да се произнесе по основанието, по което е допуснато касационно обжалване – чл.280, ал.2, изр. 3 ГПК /очевидна неправилност/, съставът на ВКС следва да прецени дали е налице въведеното от ответниците в открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. основание по чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение поради нарушаване на правилото на чл.104, т.3 ГПК за родовата подсъдност на делото.

Въпросът за родовата подсъдност е бил поставен още от първоинстанционния Софийски районен съд, I-во г. о., 50-ти състав, който с определение № 106255 от 02.05.2019 г. по гр. д.

№ 3972/2019 г., постановено преди връчване на препис от исковата молба на ответниците, е приел, че предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост на цялото таванско помещение с площ от 166 кв. м.; че данъчната оценка на спорното таванско помещение е 85642 лв., а на общите части на сградата - 20489,20 лв., като родовата и местната подсъдност се определят по правилата на чл.104, ал.1, т.3, вр. чл. 69, ал.1, т.2 ГПК и чл.109 ГПК. Тъй като цената на иска е над 50 000 лв. по отношение на един от спорните обекти, районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд като първа инстанция.

С определение № 2682 от 05.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3328/2019 г. на Софийски апелативен съд, който се е произнесъл по спор за подсъдност по чл.122 ГПК, повдигнат от Софийски градски съд, е прието, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Прието е, че предмет на предявените отрицателни установителни искове е отричането правото на собственост на ответниците върху 57,68/100 ид. части от общите части на сградата и 57,68/100 ид. части от тавана /а не върху целия таван, както неправилно е приел първоинстанционният съд/, поради което цената на исковете съответно е 11 818,17 лв. за общите части на сградата и 49 398,30 лв. за тавана. Цената на тези искове е под 50 000 лв., поради което делото следва да се гледа на първа инстанция от районния съд по правилата на родовата подсъдност.

Въпросът за родовата подсъдност е бил поставен повторно от Софийския районен съд след връчване на препис от исковата молба на ответниците и след оспорване от тях на цената на един от исковете за собственост. С определение № 80409 от 02.05.2020 г. по гр. д. № 47105/2019 г. СРС е споделил становището на ответниците, че се иска отричане правото на собственост върху цялото таванско помещение, описано в нотариалния акт от 18.06.2015 г., т. е. спорът за тавана касае 100 % принадлежността на правото на собственост върху него.

Позовал се е както на исковата молба, в която ищцата е поискала съдът да отрече правото на собственост на ответниците върху „цялото таванско помещение“, така и на молбитеуточнение от 20.02.2019 г. и 24.09.2019 г, които са в същия смисъл. Позовавал се е и на нова данъчна оценка на тавана – 142 736 лв., като е приел, че това е цената на предявения иск за 3 тавана и повторно е изпратил делото на Софийски градски съд за разглеждане като първа инстанция. СГС отново е повдигнал спор за подсъдност. С определение № 11774 от 31.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1891/2020 г. на САС е прието повторно, че предмет на делото за тавана са само 57,68 % ид. части от него и тъй като цената на иска следва да се определи от първоначалната данъчна оценка, която е 85642 лв. за целия таван и 49 398,30 лв. за процесните 57,68 % ид. части от него, т.е. под 50 000 лв., делото следва да се разгледа от районния съд като първа инстанция.

С решение № 20180837 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 36480/2020 г. на Софийския районен съд е признато за установено, че ответниците не притежават 7,68 % ид. части от общите части на сградата, но отрицателният установителен иск за разликата от 50 % е отхвърлен, с което по същество е признато, че ответниците са собственици на 50 % ид. части от общите части на сградата. Същевременно по отношение на тавана е отхвърлен отрицателният иск за собственост на 57,68 % от него, с което по същество е признато, че ответниците са собственици на тези 57,68 % ид. части от тавана. По този начин е придаден различен режим на собствеността върху тавана /от който според районния съд ответниците притежават 57,68 % ид. части/ и останалите идеални части от общите части на сградата, от които ответниците според същото решение притежават 50 % ид. части. Водещият мотив за този резултат се свежда до приетото от съда, че още при изграждане на сградата едноличният собственик е придал на таванското помещение характер на самостоятелен обект и поради това след възникване на етажната собственост той не е станал обща част по предназначение и не е било необходимо провеждане на процедура за промяна на неговото предназначение. Този мотив изцяло кореспондира с тезата на ответниците, застъпена в подадения от тях отговор на исковата молба.

С въззивното решение № 5153 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 15255/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната част, т. е. потвърден е различният размер на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата /без тавана/ и идеалните части от самия таван, съответно 50 % и 57,68 %.

Мотивите на въззивния съд обаче са други – че при възникване на етажната собственост таванът е имал характер на обща част по предназначение, но по мълчаливото съгласие на етажните собственици към 1995 г. това предназначение е променено в самостоятелен обект и впоследствие той е придобит по давност от ответниците.

След двукратно разгледания от САС спор за родова подсъдност на делото този въпрос възниква отново поради обстоятелството, че с определение № 5267 от 19.11.2024 г. по настоящото дело съставът на ВКС е изпратил делото на СРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка поради противоречие между мотиви и диспозитив – в мотивите е прието, че предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост на таванско помещение с площ от 166,08 кв. м., което ответниците са придобили по давност, а в диспозитива отрицателният установителен иск за собственост е отхвърлен за 57,68/100 ид. части от тавана. С решение № 20136268 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 36480/2020 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като вместо отхвърляне на 4 отрицателния установителен иск за собственост на 57,68/100 ид. части от таванско помещение, искът се отхвърля за „цялото таванско помещение с площ от 166,08 кв. м.“. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. По този начин решението по чл.247 ГПК отново поставя въпроса какъв е предметът на делото за тавана, каква е цената на този иск и съответно – каква е родовата подсъдност по него.