Решение № 1670 от 01.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Пловдив, 01.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря П.Д., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1534 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І.

За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. С.Н., срещу заповед № 20-0281-000101/02.03.2020 г. на началник на Районно управление /РУ/ – Карлово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Ситроен „Джъмпи“ с рег. № РВ****ТР, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Пред съда процесуалния представител на оспорващия навежда и доводи за нищожност на заповедта поради липса на териториална компетентност за органа, който я е издал. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник на РУ –

Карлово при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерността на заявените от оспорващия съдебни разноските.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Съставен е АУАН № АА286557/29.02.2020 г. от Ивайло Владимиров Свиленов - на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Карлово при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 29.02.2020 г., около 22:55 часа, в община Раковски, при път трети клас № 5604 – км.10+010м между с. Стрелци с посока на движение от запад към изток, като водач на Ситроен „Джъмпи“ с рег. № РВ****ТР /лична собственост/ отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не желае да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. К. е отказал да подпише АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0062517, в който е отразено, че проверяваното лице отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и съдържа уведомление за необходимост от явяване в МБАЛ – гр. Раковски до 45 минути от връчването на талона. С подписа на свидетеля Б.В.Н. е удостоверен отказ на водача да получи и талона за изследване.

За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 20-0281-000329/02.04.2020 г., с което на Н.И.К. са наложени два броя административни наказания глоба, за нарушения по чл. 174, ал.

3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-0281-000101/02.03.2020г., с която началникът на РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив, за нарушение на чл.174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е приложил спрямо Н.И.К. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № РВ****ТР, за срок от 6 месеца.

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. За правото:

8. Описаните в АУАН №

АА286557/29.02.2020 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях е мярката по т.2а, б.

"б" - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл.42 ал.4 вр. ал. 5 от ЗМВР, районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, който определя районите на действието им според състоянието на престъпността и на обществения ред. Според данните в официалната интернет страница на МВР /https://www.mvr.bg/plovdiv/дирекцията/за-одмвр/rup/karlovo/, РУ - Карлово обслужва територия с площ 110 кв. км. с население 63000 души, които живеят в градовете Карлово, Калофер, Баня, Клисура и Сопот и 23 села, а РУ- Раковски обслужва общините Раковски и Брезово, които имат обща площ 726 кв.км. и население около 42 000 жители, живущи в 23 населени места, от които 2 града и 21 села.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.

146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи от компетентните административни органи или приравнени на тях други органи във вида и по реда, определен в правната норма.

В случая няма спор, че нарушението е установено на територията на община Раковски, област Пловдив, която е включена в районна на действие на РУ – Раковски при ОДМВР – Пловдив. Въпреки това марката е приложена от началникът на РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив, чийто район на действие не обхваща територията на община Раковски. Съдът е указал изрично на ответния административен орган тежестта да докаже, че са спазени законовите изисквания за издаване на заповедта, сред които на първо място е наличието на материална и териториална компетентността на органа. При липсата на доказателства в противната насока, въз основа на приложимите правни норми и официалните данни от Министерство на вътрешните работи, съдът намира, че процесната заповед се явява нищожна - издадена от орган без нужната териториална компетентност.

V. За разноските.

9. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Според списъка с разноски, същите са заявени в размер на 600 лева за адвокатска защита. Разноските са доказани с представен договор за правна защита и съдействие. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (