Определение № 4046 от 05.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4046 гр. Варна, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501696 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 54030/06.07.2026г. от Н.Х.Х., чрез пълномощника – адв. Е. В. – АК – Добрич, срещу Определение № 8014/10.06.2026 г., постановено по гр.д. № 20243110112723 по описа за 2024 г. на ВРС, 43 състав, с което съдът ВРЪЩА искова молба вх. рег. № 80599/09.10.2024 г., образувана в гр. д. № 12723/2024 г. по описа на ВРС, на ищеца Н.Х.Х., чрез пълномощника – адв. Е. В. – АК – Добрич и ПРЕКРАТЯВА гр.д.№ 12723/2024 г. по описа на ВРС.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е търсил нейната доверителка на съобщените от нея адрес и телефон. Счита, че доколкото ищцата не е търсена от съда срокът за изпълнение на указанията не е изтекъл.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

1

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба, уточнена от въззивния съд по ч.в.г.д. № 20253100502627 по описа за 2025г. на ВОС.

След връщане на делото на първата инстанция, ВРС е оставил производството без движение за внасяне от страна на ищеца на депозит в размер на 1300евро за назначаване на особен представител на ответника по делото. Страната е предупредена за последиците по чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Съобщението за определението на съда е връчено на ищеца чрез неговия процесуален представител – адв. Е. В. от АК – Добрич на 24.04.2026г.

С молба с вх. №35579 от 05.05.2026 г., адв. Е. В. е уведомила съда, че не може да се свърже с доверителката си Н.Х.Х., с нови имена Н. Куманова М., на известните й телефони в Италия, където тя обичайно пребивава. Посочила е още, че ищцата има известен адрес в Република България, но на него живеят брат й и снаха й, които няма да й предадат съобщението, защото са във влошени взаимоотношения. Моли ищцата да бъде уведомена на този адрес лично или алтернативно да бъде продължен срока за изпълнение на указанията на съда с един месец, за да може адв. В. да се свърже с доверителката си.

С определение № 6596/07.05.2026г. съдът е продължил срока за изпълнение с един месец, считано от изтичане на първоначалния срок – 04.05.2026г.

Липсва изпълнение в продължения срок, поради което съдът с обжалваното Определение № 8014/10.06.2026 г., е прекратил производството по делото.

Съгласно чл. 129 ал. 3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Съгласно чл. 63 ал. 1 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

В настоящия случай адв. В. е подала в срока по чл. 63 от ГПК молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда и молбата е продължена в съответствие с искането й с един месец.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, вкл. цитираната от 2 първоинстанционния съд такава, не съществува задължение за съда да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. В тежест на самата страна е да следи за произнасянето на съда, както и за изтичане на продължения срок. Като не е изпълнила задължението си да следи за произнасянето на съда, страната сама се е поставила в положение на неизпълнение. Срокът по чл. 129 ал. 3 от ГПК, продължен по реда на чл. 63 от ГПК, е изтекъл, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.

Връчването на съобщения по делото се извършва съгласно нормите на чл. 37-55 от ГПК. Съгласно чл. 39 ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Разпоредбата на чл. 39 от ГПК не предоставя възможност за преценка на съда на кой адрес да връчва – дали на страната или на представителя. Нормата на чл. 39 от ГПК изключва приложението на нормата на чл. 38 от ГПК, т.е. връчване на адреса на ищеца, посочен по делото.

В конкретния случай ищцата има свой представител по пълномощие по чл. 32 ал. 1 от ГПК, а именно адвокат. Представителят по пълномощие не е отделна страна в процеса, а процесуален представител, т.е. извършените спрямо него процесуални действия представляват действия, извършени спрямо страната в процеса. Със съобщаването на актовете на съда на процесуалния представител, се счита, че е уведомена страната. В този смисъл съдът няма задължението, дори и да е поискано това от процесуалния представител, да уведомява страната лично за акта на съда, след като вече тя е била редовно уведомена чрез процесуалния си представител. Напротив, такова процесуално поведение на съда би било незаконосъобразно, тъй като би довело до течене на едни и същи процесуални срокове два пъти – един път по отношение на страната, и един път по отношение на нейния представител, а това е недопустимо, тъй като както беше посочено по-горе, те не са отделни страни в процеса.

С оглед горните разяснения, едно от исканията на адв. Е. В. от АК – Добрич в молбата й с вх. №35579 от 05.05.2026 г., е неоснователно, а другото, посочено като алтернативно от нея, е уважено. Поради това неоснователно се 3 явява твърдението й, че срокът по чл. 63 от ГПК не е започнал да тече, съответно не е изтекъл до прекратяване на производството по делото.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 8014/10.06.2026 г., постановено по гр.д. № 20243110112723 по описа за 2024 г. на ВРС, 43 състав, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8014/10.06.2026 г., постановено по гр.д. № 20243110112723 по описа за 2024 г. на ВРС, 43 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4