Решение № 4324 от 02.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110103654 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу С. С.

В., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1./ сумата от 2 362.25 лева /две хиляди триста шестдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1001022 от 29.12.2017 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК * и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението;

2./ сумата от 1 144.87 лева /хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 10.01.2020 г.;

3./ сумата от 1 619.37 лева /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху заетата сума, за периода от 29.12.2017 г. до 05.08.2024 г., с изключение на извънредното положение в периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.,, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4526/14.08.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10223 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен между ответника и „К.“ АД на 29.12.2017 г., въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 2 362.25 лева, представляваща заета сума. Страните се 1 уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 10.01.2020 г. на 24 броя вноски по 146.13 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал на 41.24% при ГПР 50%.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума на съответните падежи, поради което неговите задължения били изискуеми.

Сочи се, че на 02.03.2021 г. между ищеца и „К.“ АД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението по ел. поща.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска както по основание, така и по размер. Оспорва правните последици на договора за цесия; оспорва наличието на замено правоотношение между страните, учредено по силата на процесния договор за кредит; оспорва изправността на заемодателя, а именно че е получил заетата сума; релевира възражение за недействителност на уговорката за възнаградителна лихва; релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, съобразно актуалната тълкувателна практика на ВКС.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 15.09.2025 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 31.10.2025 г. поддържа писмения отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „К.“ АД учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 29.12.2017 г., по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на ответника сумата в размер от 2 362.25 лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; фактите, обуславящи спирането и прекъсването на погасителния давностен срок; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 10223 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете си за установяване съществуването н а вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

От приобщения и надлежно заверен по реда на чл. 183 от ГПК препис от договор за потребителски креди № 1001022 от 29.12.2017 г. и приложение № 1 към него се установява 2 по несъмнен начин, че между ответника и „К.“ ЕАД е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 2 362.25 лева .

Договореният срок за връщане на заетата сума е 24 месеца, при краен падеж 10.01.2020 г.

Уговореният лихвен процент по кредита е 41.24%, а ГПР – 50.00%. Уговорената погасителна вноска е 146.13 лева, която съгласно приложения погасителен план е отнесена за погасяване на вземането за главница и договорна лихва. Общият размер на всички плащания е 3 507.12 лева. Т.е. размерът на възнаградителната лихва възлиза на 1 144.87 лева.

От горното следва, че първият правнорелевантен юридически факт се установява по делото по несъмнен начин, а именно ответникът по делото и „К.“ АД са страни по облигационно правоотношение, учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 29.12.2017 г.

Съглно съдържанието на правната сделка – чл. 1, кредитодателят се е задължил да предостави на ответника заетата сума, т.е. за разлика от класическия договор за заем, който е реален договор и предаването на сумата освен че е задължение, изпълнимо от замодателя, е и елемент от фактическия състав при сключването на сдлеката, в конкретния случай договорът е консенсуален и предаването на сумата не е елемент от фактическия състав при сключването на сделката, а единствено задължение, което следва да бъде изпълнено от доставчика на финансови услуги – арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, при уговорените условия и начин.

Видно е от т. VI.1 от ОУ към договора, които са неразделна част от съдържанието на правната сделка по арг. от чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, че кредитополучателят има възможност да усвои сумата по одобрения кредит по три начина:

- чрез превод към поосчена от кредитополучателя банкова сметка;

- чрез предаване на сумата в брой в някой от офисите на доставчика на финансова услуга и

- чрез извършване на директен превод от страна на кредитодателя към търговец, изрично посочен от кредитополучателя.

За доказване изправността на кредитодателят от страна на ищеца е представена на л.

92 от делото справка извлечение от системата на „К.“ ЕАД по договор № 1001022 към 18.03.2021 г. От справката е видно, че същата е съставена по хронологични счетоводни записи по три сметки, като с процесната главница в размер от 2 362.25 лева е погасено задължение по стар заем.

Настоящият съдебен състав счита, че усвояването на заетата главница, чрез предвидените в ОУ към договора способи, не е доказано по делото по несъмнен начин. Не е представен писмен документ удостоверяващ предаването на сумата в държане на ответника – разписка, когато в брой; банково бордеро, която е по банкова сметка; друго излвечение за превод, когато е по сметка на посочен от ответника търговец. Не е ангажирана ССчЕ, която да установи по несъмнен начин осъществените трансфери от сметка в сметка при счетоводството, водено от „К.“ ЕАД. Не е представен и договорът, от който произтичат старите задължения на ответника, за които има данни, че са погасени посредством рефинансирането, извършено с процесния договор за потребителски кредит.

Крайното становище на съда е за неоснователност на предявените искове поради недоказаност на твърдението, че кредитодателят е изправна страна по договора за потребителски кредит от 29.12.2017 г., от което следва и недоказаността на качеството му на частен правопрехвърлител по рамковия договор за цесия от 02.03.2021 г. в полза на ищецацесионер, поради което и правните последици на тази сделка не намират приложение в конкретния казус.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за неоснователно предизвикания правен спор.

Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78 от ГПК.

Водим от горните мотиви, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу С. С. В., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1./ сумата от 2 362.25 лева /две хиляди триста шестдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1001022 от 29.12.2017 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК * и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението;

2./ сумата от 1 144.87 лева /хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 10.01.2020 г.;

3./ сумата от 1 619.37 лева /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху заетата сума, за периода от 29.12.2017 г. до 05.08.2024 г., с изключение на извънредното положение в периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.,, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4526/14.08.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10223 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.