Определение № 258 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. П., 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от А. А. Б. с ЕГН ********** от село Н.Б.Р, ул.“Б.“№11, община В., област Ш., Д. А. М. с ЕГН ********** от село П., ул.“Д.С.“№8, община О., област Т., Х. А. А. с ЕГН ********** от с.Д., ул.“А.К.“№7, община Т., А. Ю. А. с ЕГН ********** от с.Р., ул.“Ш.“№16, община О., област Т., М. Ю. А. с ЕГН ********** от с.М., ул.“В.Л.“№3, община Л., област Р., Ю. Ю. А. с ЕГН ********** от с.Р., ул.“Ш.“№16 община О., обл.Т., чрез пълномощника им адвокат И. И. П. срещу Определение №260064/02.09.2022г по гр.д.№428/2018г описа на РС-В..

В частната жалба се инвокират оплаквания за недопустимост , незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Според частните жалбоподатели определението е недопустимо поради допуснати съществено процесуално нерушение, изразяващо се в това, че съдията докладчик по делото пред районния в качеството си на въззивен съдия-докладчик е постановил обжалваното пред ВКС Определение

№110/12.03.2020г по в.ч.гр.д.№165/2020г по описа на Окръжен съд-П.,с което е потвърдено определението на районния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1т.2 от ГПК. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че дадените с негово определение определение №890/22.10.2019г по гр.д.№428/2018г по описа на Районен съд-В. указания не са били изпълнени в шестмесечния срок и след изтичането му, а и че процедурата по чл.70-71 от ЗГР е изпълнена с оглед искането на жалбоподателите по служебен ред да бъде съставен акт за смърт от МВнР на РБългария. Жалбоподателите твърдят, че след влизане в сила на Определение №27/27.02.2021г по ч.гр.д.№3129/2020г по описа на ВКС с молба от 22.03.2021г до РС-В. са изложили искания съобразно определението на ВКС и са посочили, че ако съдът не желае да окаже съдействие да бъдат призовани наследниците на починалата по реда на чл.48 от ГПК . Отговорено им било, че е 1 изплатено съобщение от съда до МВнР на РБългария и тъй като липсвал отговор с нова молба от 01.09.2021г жалбоподателите отново подА. молба до районния съд със същото искане, като е поискано и удължаване на срока до получаване на исканата информация от МВнР. От МВнР е изпратено съобщение до районния съд да уточни коя от всички хипотези на чл.70-71 от ЗГР следва да се изпълни. Тъй като отново липсвала информация, с нова молба от 31.08.2022г поискА. от съда да изпрати ново съобщение до МВнР като отново поискА. удължаване на срока. След подаването на молбата от 31.08.2022г получили обжалваното определение. Твърдят, че към настоящия момент не могат да се снабдят с удостоверение за наследници на починалата страна по делото, тъй като представения по делото акт за смърт представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на чл.1 от Конвенцията и съгласно чл.3 от Конвенцията, за да се официА.зира този документ следва да има поставен апостил. Без нА.чието на апостил е нА.це пречка за съставяне на акт за смърт по реда на чл.70 и сл. от ЗГР. Поради това и към настоящия момент починалото лице се води живо в регистрите на населението на Община В. , а дори да е издаден акт за смърт на починалото лице, представилият този акт следва да посочи в Община В. неговите наследници, които също не е сторено. Това е довело до невъзможност на ищците да изпълнят задълженията си по чл.230, ал.2 от ГПК. Твърди се, че процедурата по чл.70-71 от ЗГР пред МВнР се блокира от страна на съда и по този начин не може да се снабдят с удостоверение за наследници на починалото в Т. лице. От друга страна се блокира и възможността да бъде заведено ново дело за делба пак по посочените причини, а именно поради невъзможност да бъде издадено от Община В. удостоверение за наследници на починалото лице.Според жалбоподателите констатациите н мотивите на в обжалвания съдебен акт са неправили и незаконосъобразни. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и производството по делото да продължи.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. СА.х М. с ЕГН 5004233547 от село С.П., община В., чрез особения му представител адв. Р.А., с който се изразява становище, че частната жалба е наоснователна.Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдена В срока по чл.276 от ГПК от останА.те ответниците по жалбата не е подаден писмен отговор.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото , намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна/ ищците по делото/, в законовоустановения срок по чл.275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд е било образувано по искова молба от А. А. Б. с ЕГН ********** от село Н.Б.Р, ул.“Б.“№11, община В., област Ш., Д. А. М. с ЕГН ********** от село П., ул.“Д.С.“№8, община О., област Т., Х. А. А. с ЕГН ********** от 2 с.Д., ул.“А.К.“№7, община Т., А. Ю. А. с ЕГН ********** от с.Р., ул.“Ш.“№16, община О., област Т., М. Ю. А. с ЕГН ********** от с.М., ул.“В.Л.“№3, община Л., област Р., Ю. Ю. А. с ЕГН ********** от с.Р., ул.“Ш.“№16 община О., обл.Т., чрез пълномощника им адвокат И. И. П. срещу Определение №260064/02.09.2022г по гр.д.№428/2018г описа на РС-В. против Х. М. Й. с ЕГН 3512033554, Н.М.Е. с ЕГН **********, А. М. Й. с ЕГН **********, Е. М. Г. с ЕГН **********, М.А.С. с ЕГН ********** всички от село С.П., община В., М.

А.М. с ЕГН **********, А.Д.М. с ЕГН **********, двамата от село Ю. община В., Х. А.И. с ЕГН ********** от село П., община В., А.И.М. с ЕГН **********, М. М.М. с ЕГН **********, А.М.Х. с ЕГН **********, А. М. С. с ЕГН ********** всички от село Ю. община В.,Х. И. М., Ф.И.В., Е. И. Е. , А. И. С., А. А.С., А. А.С., М. А.С., И. А.Р. , всички от с.С.П., община В., Ф.М.А. от село С.П., община В., И. М. М. от село С.П., община В., М.Ю.А. с ЕГН ********** , Е.Ю.А. с ЕГН ********** двамата от гр.К., ул.“М. скА.“№18, община Р., Хасан А.ш В. от село С., община Я., И. А. В. от село Д. община Б., обл.Б., А. А.

Мустафа от село С. , община Я., М. СА.х М., И. СА.х М. и А. СА.х А. тримата от с.С.П.

,община В., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти.

С молба вх.№5249/21.10.2019г, съдържаща се на лист 215 от първоинстанционното дело, ответницата М.А.С. е представила копие от документ, именуван акт за смърт , издаден от община С., област Т., Т. на турски език, без апостил , с превод на български език, от който е било видно, че ответницата Х. М. Й. , родена на 03.12.1935г. е починала на 31.03.2018г., тоест в хода на делото, тъй като исковата молба е била подадена в районния съд на 26.03.2018г.

С определение №890/22.10.2019г по гр.д.№428/2018г по описа на РС-В. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1,т.2 от ГПК. С това определение съдът е указал на ищците, че в шестмесечен срок следва да представят удостоверение за наследници на ответника Х. М. Й., да посочат адресите им за призоваването им като страни по делото или да вземат мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48 от ГПК .

Съдът е указал на ищците и последиците от неизпълнение в срок на горните указания, а именно- прекратяване на производството по делото.

Това определение е било обжалвано пред Окръжен съд –П. и с определение №110/12.03.2020г по в.ч.гр.д.№165/2020г по описа на Окръжен съд –П. съдебният акт е бил потвърден. Съдия-докладчик по в.ч.гр.д.№165/2020г по описа на Окръжен съд –П. е бил същия съдия, който е и съдията-докладчик, постановил и прекратителното определениепредмет на настоящата въззивна проверка.

Тук е момента да се обсъди оплакването на жалбоподателя за нищожност на съдебния акт поради факта, че съдията, постановил прекратителното определение, предмет на настоящия въззивен контрол, е участвал във въззивния съдебен състав по в.ч.гр.д.

№165/2020г, по описа на Окръжен съд-П. , постановил определение №110/12.03.2020г, с което е било потвърдено определение №890/22.10.2019г по гр.д.№428/2018г., по описа на РС-В. за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.2 от ГПК. Така 3 наведеното оплакване е неоснователно. Съдия-докладчик във въззивното производство не се е произнесъл по предмета на делото, не е взел становище по материално правния спор, а с това и по основателността на иска, като в този случай съдебният акт би бил решение.

Въззивната инстанция, в чиито състав е участвал като докладчик съдията, постановил определението, предмет на настоящия инстанционен контрол, не се е произнесла по предмета на делото, не е взела становище по материално правния спор, а с това и по основателността на иска като в този случай постановения съдебен акт би бил решение.Въззивният съд се е произнесъл с определение, с което е бил разгледан процедурен въпрос.Определението е акт на съда, чрез който той се произнася по процесуални въпроси.

За разлика от решенията, с които се разрешават повдигнатите пред съда спорове за материално право/ вещно, договорно, семейно, търговско и прочее/. С решенията съдът решава спора по същество и слага край на процеса. С определенията съдът осъществява процедурата, по която се разрешава спора. Определенията се различават от решенията по своя предмет и последици. В настоящия случай се касае за две определения от категорията на преграждащите такива развитието на производството като предвид изложените по-горе съображения не съществува процесуална пречка да бъдат постановени от един и същ съдия докладчик.

Определение №110/12.03.2020г по в.ч.гр.д.№165/2020г по описа на Окръжен съд –П. е било обжалвано пред ВКС. С определение №27 от 23.02.2021г по ч.гр.д.№3129/2020г по описа на ВКС е потвърдено определение №110 от 12.03.2020г по в.ч.гр.д.№165/2020г по описа на Окръжен съд –П.. В мотивите на определението на ВКС е прието, че представения по делото акт за смърт, съставен в Т., представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легА.зация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 25.05.2000г./ обн.ДВ бр.47/09.06.2000г., както и от Т., поради което не подлежи на легА.зация. Съгласно чл.3 от Конвенцията единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл.4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът, т.нар.

„Апостил“. Апостилът удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, който го е подписал или заверил и качеството ,в което той е действал ,тоест с полагането на апостил се облекчава доказването на официалния характер на документа, но той не удостоверява неговото съдържание. В този смисъл е практиката на ВКС , обективирана в решение №49 от 03.07.2017г по т.д.№603/2016г на I т.о. Според ВКС липсата на апостил върху акта за смърт, съставен в друга държава, не опровергава факта на смъртта.

В мотивите на съдебния си акт ВКС е посочил, че в случая проблемът произтича от това , че липсата на апостил е пречка за съставяне на акт за смърт по реда на чл.70 и сл. от ЗГР, тъй като за съставянето му законът изисква да бъде представен заверен препис или извлечение от съставения в чужбина акт. Това от своя страна води но невъзможност преди да бъде съставен акт за гражданско състояние по предвидения в закона ред общината да издаде 4 удостоверение за наследници, респ. ищците да изпълнят задълженията си по чл.230, ал.2 от ГПК . В тази връзка ВКС е посочил, че законът допуска възможност актовете за гражданско състояние да бъдат съставени по служебен ред като вменява задължение на българските дипломатически и консулски представителства да се снабдят с необходимите документи и да ги представят на МВнР/ чл.70, чл.71 и чл.72, ал.1 от ЗГР/Това следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд и ако той установи, че процедурата по съставяне на акт за смърт въз основа на съставения в чужбина акт все още не е осъществена, да окаже съдействие на страните като сезира МВнР с искане за изпълнение на процедурата по чл.7071 от ЗГР.