Решение № 928 от 01.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330200900 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който на „В. е. Д. о.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, със законен представител (управител) Г.

Д. П. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си „В. е. Д. о.“ ЕООД чрез процесуалния представител адвокат И. П. М. от Адвокатска колегия - София иска отмяна на атакувания Фиш като незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречия с материалния закон при съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи в насока, ч е за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на пътно превозно средство (ППС) от категорията по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата (ЗП), за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и с приложим чл. 179, ал. 3б от 1

ЗДП, процедурата трябва да е по чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДП – съставяне на акт за установяване па административно нарушение и издаване на наказателно постановление, а не на електронен фиш, като редакцията на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДП дава възможност на наказващия орган да издаде електронен фиш само за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП. Сочи се още, че е нарушен принципът на пропорционалност при определяне на административното наказание с позоваване на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и искане за отмяна на електронния фиш на основание, че именно в съответствие с принципа за пропорционалност не е извършена преценка дали с оглед извода за съставомерност на деянието не е следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Излагат се доводи за настъпила погасителна давност, заради изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН с разсъждения, че тези срокове са приложими в производството по издаване на електронен фиш и следва да се приеме, че в случая срокът е три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението, като се прави възражение, че тези срокове са изтекли, защото единствената дата, която се съдържа във фиша е датата на нарушението, но не и датата на издаването му. Твърди се също, че неотчитането на тол данни, включително за транзакция на съответно дължимата се тол такса на процесната дата във връзка с движението на пътното превозно средства се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за открито съдебно заседание чрез управителя Г. П., за жалбоподателя не се явява представител за непосредствено и устно упражняване право на защита. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно призован; от него е депозирано писмено становище, с което се поддържат изложените в Жалбата доводи за отмяна на Електронния фиш и искането за присъждане на деловодни разноски.

В съдебното заседание въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София се представлява от пълномощник юрисконсулт И.

З. В., който моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и 2 законосъобразен с аргументи за материалната и процесуалната му законосъобразност, като взема отношение за неоснователност на изложените от жалбоподателя доводи.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е въззиваемата страна и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътно превозно средство влекач „**“ с рег. № **, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 19000 кг (категория N3 по чл. 149 от ЗДП) и екологична категория ЕВРО 5 е собственост на „В. е. Д. о.“ ЕООД, ЕИК **, **.

На 25.11.2020 година в 16:05 часа при движение по път А-1, км 107+663 с посока намаляващ километър, област Пазарджик, влекачът е засечени с тол сегмент ********** (стационарна контролна точка 2021, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да преминава съчленен с ремарке с 3 оси. За преминаването през този тол сегмент, обаче, на посочената дата и час от търовеца жалбоподател е заплатена такса единствено за влекача „**“.

Така при заплащане само за камион над 12 тона, категория ЕВРО 5, с две оси през визирания тол сегмент (стационарна контролна точка 2021, село Цалапица) електронната система за събиране на пътни такси отчита и регистрира движението на състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса от 40000 кг по автомагистрала А-1 на км 107+663 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създава доклад по чл.

167а, ал.

3 от

ЗДП с

№

B4F266E0A0C921AEE053021F160AD0F9 за регистриране на нарушение № 3

********** (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочен тип на нарушението toll declaration wrong payment (грешно плащане), защото частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „В. е. Д. о.“ ЕООД, ЕИК ** е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

Обжалваният Електронен фиш № ********** е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от ЗП регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма указва, че заплащането на такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите (подчертаването на Съда) и от екологичните му 4 характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че влекач „**“ с рег. № **, с 2 оси, съчленен с ремарке с 3 оси, като състав от пътни превозни средства с общо 5 оси преминава в 16:05 часа на 25.11.2020 година през сегмент ********** от платената пътна мрежа при платена тол такса само за влекача – камион над 12 тона с 2 оси. В случая е следвало да бъде заплатена тол такса за целия състав от пътни превозни средства, определена в съответствие с чл. 6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 година (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 година) на основание чл. 4 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 година, обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година).

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП), визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл.

27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

С оглед на изложеното са несъстоятелни защитните възражения за неизправност на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси.

Автоматичното устройство, записващо пътния трафик, е изградено и монтирано съгласно издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството разрешения за това, като от направените с техническото средство снимки (веществени доказателствени средства съгласно чл. 189, ал.

15 от ЗДП), отразяващи точните дата и час на нарушението, е виден съставът 5 от пътни превозни средства, съответно – броя на осите му. В случая обективно няма как, в каквато насока са доводите на защитата, че е налице неотчитане на данни, включително за транзакция на съответно дължимата се тол такса, електронната система да отчете платена такса само за 2 оси (за влекача), а не и за 5 оси (влекачът с прикаченото към него превозно средство с 3 оси).

Въпреки горното, настоящият състав намира, че Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се отмени, поради изтекла погасителна давност, но не на основанията, посочени от адвокат И.

М..

С оглед защитните възражения в тази насока следва да се разясни, че при осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С тази разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание, а електронният фиш съчетава и двете, поради което и давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която в случая съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.