Решение № 102 от 14.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за възобновяване № 20221000601231 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава 33-та НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело - внохд № 178/2022 на Окръжен съд Кюстендил.

С присъда № 260054 от 23.11.2021г. по нохд № 1331/2020 на Районен съд Кюстендил, съдът признал подс. И. М. М. за невиновен за това, че на 10.01.2020г. в гр. ***, в къща на ул. "***" № ***, държал боеприпаси – 39 ловни патрона, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1, пр. 2 НК.

С Решение № 89 от 18.07.2022г., по внохд № 178/2022г. на Окръжен съд Кюстендил потвърдил присъдата.

Искането на главния прокурор се позовава на касационните основания на чл.

348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновава, че решаващите съдилища са допуснали нарушение на нормата на чл. 14 НПК за правилно съставяне на вътрешното съдийско убеждение, което следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

1

В искането се излагат съображения и за грешно приложен материалния закон поради приетия от съдилищата извод, че подсъдимият И. М. към момента на деянието разполагал с надлежно разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие. Развиват се правни доводи, че подсъдимият не е разполагал с такова разрешително и е извършил вмененото престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, поради което оправдаването му е неправилно.

Прави се искане въззивното дело да се възобнови, да се отмени постановеното по него решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа искането като основателно. Намира, че делото следва да се възобнови и да се извършат пропуснати от първоинстанционния съд процесуални действия.

Защитниците на оправдания молят искането да се остави без уважение.

Обръщат внимание, че в хода на разследването са настоявали да се съберат относими писмени доказателства – разрешението за притежаване и носене на оръжието и боеприпасите за него, както и решението на административния орган за отнемане на разрешението, каквито обаче не били събрани от съдилищата.

Обосновават, че при липсата на такива доказателства, евентуална осъдителна присъда би почивала на предположения. Оспорват аргументацията на главния прокурор, че разрешението за оръжието и боеприпасите се прекратявало по силата на закона. Релевираната в искането норма на чл. 57 от ЗОБВВПИ не предполагала прекратяване на действието на разрешителното по силата на закона.

Развиват съображения, че материалният закон бил приложен правилно от съдилищата. Оспорват довода на прокурора от Софийска апелативна прокуратура от съдебното заседание, че следва да се провеждат допълнителни процесуални действия, тъй като такива не били посочени в самото искане.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането и на страните в съдебно заседание, прие следното:

Искането е подадено от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, срещу акт от кръга на чл. 419 НПК и е допустимо за разглеждане. По същество е основателно.

Споделя се като основателен доводът на главния прокурор, че съдилищата неправилно са изградили вътрешното си убеждение, в разрез с основен принцип на наказателния процес по чл. 14 НПК.

За да постанови оправдателната присъда, Районен съд Кюстендил е приел, че не било доказано, че подсъдимият е държал намерените при претърсването в дома му патрони, както и че е знаел за тях. Изводът е аргументирал с показанията на св.

М., с която подсъдимият живеел на семейни начала, и която донесла патроните в жилището им предния ден без да му каже. Съдът изцяло кредитирал показанията на св. М. и за преместването преди време на патроните от дома на подсъдимия в нейното жилище.

2

Мотивите на съда не отговарят на изискванията на чл. 14 НПК.

Показанията на св. М. са приети за правдоподобни без особен анализ и независимо от фактическите съпружески отношения с подсъдимия и обусловената от това възможна пристрастност, маркирани декларативно. Съдът не е изследвал значението на това обстоятелството и спрямо фактите изведени и от останалите доказателства – че патрони са намерени на три различни места - в торбичка, в джобове на яке на оправданото лице и в автомобила. Позовал се е на показания на св. М., без да посочи с какво точно подкрепят показанията на св. М., и имат ли пряко отношение към факта на намирането на патрони в дома на подсъдимия.

Съдът е игнорирал изцяло веществените доказателствени средства от използвани специални разузнавателни средства – записи на разговори.

Действително съдът е свободен в преценката си за доверието, което дава на различните доказателствени източници и тази преценка не подлежи на контрол.

На контрол по смисъла на чл. 14 НПК обаче подлежи начина, по който се формира оценката, като подчинена на изискванията на закона да е обхванала всички доказателства по делото, в техния действителен смисъл, при точната им интерпретация без превратности и логически грешки.

Съдът не е отговорил и на съществения по делото въпрос - дали и как преместването на патроните от едно на друго място от св. М. се отразява на фактическата власт на подсъдимия върху тях, прекъсва ли я и ако да – защо. Не е ясно дали аргументацията на съда стои във факта, че подсъдимият е "забравил" за патроните и води ли това забравяне /ако действително това е съображението на съда/ до заличаване на факта на държането им изобщо. Като цяло мотивите на първостепенният съд не носят ясна, задълбочена и логична аргументация, дори и като стъпили на факта на преместването на патроните, защо не е налице държане от обективна, а и от субективна страна.

Районният съд не е изследвал и логичност на показанията на св. М., не е обосновал защо подсъдимият не е знаел за патроните, след като те са закупени от него и са предназначени за пушките, които е имал, достоверно ли е св. М. да мести патроните и ги връща без да каже за това на подсъдимия. Съдът не е изследвал достоверност и на твърденията на свидетелката за начина, по който в джобовете на якето на подсъдимия също са се намирали такива патрони, не е съпоставил тези показания с показанията на св. К. С., че заедно с пушките, които купил от подсъдимия, получил и патрони за тях. Следователно към този момент И. М. е знаел за необходимостта от предаване на всички патрони, които има и които трябва да знае във всеки момент, не само колко са, но и къде са, още повече че следва да са само на едно, строго определено място за съхранение, такова каквото законът позволява. Ето защо съдилищата следва да разглеждат логичността на действията на оправданото лице и от гледна точка на стриктно законовото му предполагаемо и изискуемо поведение.

Процесуалните недостатъци на присъдата са частично отстранени от 3 въззивния съд, който е провел самостоятелен доказателствен анализ и не е споделил фактическите изводи на първата инстанция. Не се е съгласил, че подсъдимият не е знаел за намиращите се в дома му патрони. Позовал се е на приложените по делото специални разузнавателни средства, разкриващи, че подсъдимият е казал на св. М. да върне патроните в къщата. Нещо повече, приел е, че подсъдимият бил закупил въпросните патрони преди време във връзка с притежаваните две ловни пушки и с негово знание са били пренесени от св. М. в нейното жилище и е знаел за съществуването им след продажбата на пушките. С това пропуските на районния съд по съобразяване на доказателствената съвкупност са били донякъде коригирани от въззивния съд с оставащия схематичен характер и на неговия анализ.

Това е така, доколкото и за контролиращия съд остават пропуските да съобрази логиката и достоверността на версията на св. М. с връщането на патроните обратно без да е казала на подсъдимия и с обличането от св. М. на якето на оправдания и поставянето в джобовете на част от намерените патрони.

Липсва разглеждане на факта, че и в жабката на автомобила са намерени патрони, независимо че не са вменени, и достоверно ли е да са оставени от приятели на оправдания – ловци, и изобщо какво е значението на това патрони да са пръснати на различни места, свързани с оправдания, но въпреки това да не са свързани с него. Какво е значението на всички тези кумулирани фактори и не превръща ли техният комплекс твърденията на св. М. в не съвсем правдоподобна версия.

Липсва разглеждане на тези факти и като съпоставени до веществените доказателствени средства от приложени специални разузнавателни средства – записани разговори на оправдания, но не само в частта на разговора със св. М., а в тяхната цялост. От записите се извлича разговор между оправдания и св. М., който действително е отбелязан от въззивния съд, но още и редица други разговори между оправдания и трети лица, останали без внимание от съдилищата. В тези разговори оправданият признава участието си в лов, при което лично е убивал животни, в които разговори трети лица му предлагат патрони, и в които той предлага да вземе патрони за третите лица. Съдилищата не са показали значението на тези факти - какво говорят те за поведението на оправдания, продължава ли той, независимо от продажбата на ловните си оръжия, да участва в активно ловуване с използване и на оръжия /вероятно чужди/, и на боеприпаси за тях. Как изглеждат намерените на различни места при претърсването патрони като поставени до резултатите от специалните разузнавателни средства, и логично ли е, и правдоподобно ли е, при това, патроните да продължават да нямат никаква връзка с оправданото лице, и от обективна, и от субективна страна.

Ето защо, и анализът на въззивната инстанция, независимо от частичното несъгласие и корекция на изводите на районния съд, продължава да е в разрез с основни изисквания на процесуалния закон за начина, по който следва да е изградено вътрешното убеждение на съда при решаване на делото.

Освен недостатъци на процесуалната дейност на съдилищата, те са показали 4 неправилно разбиране и на материалния закон. Това касае най-вече решението на въззивния съд, доколкото той, за разлика от районния съд, все пак е приел, макар и непоследователно, че обвинителните факти са установени.

От една страна въззивният съд е приел, че оправданият обективно на инкриминираната дата - 10.01.2020г., е държал намерените в дома му патрони.

Нещо повече, той ги бил закупил преди това и с негово знание те са били пренеси в дома на св. М.. В чисто правен смисъл обаче неправилно е приел, че това е станало в срока на действието на издаденото за това разрешително с валидност до 20.02.2020г., т.е. подсъдимият държал боеприпасите ги е правомерно.

Неправилно съдът се е позовал на нормата на чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /наричан за краткост Закона/, което направил като продължение и доразвиване на тезата на районния съд, Установените от съда факти не се подвеждат под хипотезата на тази норма.

Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от Закона препраща към някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или към отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона, когато издаденото разрешение се отнема с решение на органа, който го е издал. Основното, на което въззивният съд е следвало да обърне внимание тук е, че се касае за юридически факти различни от установените. Юридическият факт от значение за разрешаване на въпроса налице ли е или не разрешение е разпореждането на собственика, като волеви акт, при който сам той отчуждава оръжието и боеприпасите, респективно, разрешителното за тях се прекратява.