Определение № 912 от 31.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. София, 31.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20228002902624 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника С. П. Ф. чрез особен представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК адвокат Р. Б. от АК Кюстендил срещу решение № 1074 от 19.07.2022г. по в.гр.д.№ 39/2022г. на Апелативен съд София, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 517/2020г. на ОС Кюстендил за отхвърляне на предявените от „Юробанк България“АД осъдителни искове срещу касатора, той е осъден за заплати на основание чл.430,ал.1 ТЗ сумата 39 359.70лв. - главница, предоставена по договор за потребителски кредит от 27.11.2019 г.; на основание чл.430,ал.2 ТЗ сумата от 1 405. 90 лв. - дължима възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г.- 22.10.2020г.; сумата от 123.57 лв. на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за периода от 16.01.2020г . до 22.10.2020г. върху дължими непогасени вноски по договора за кредит ; сумата от 131.20 лв. - обезщетение за забавено изплащане на главницата за периода от 22.10.2022г. до 01.11.2020г.; на основание чл чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 5, т. 2 сумата от 24.50лв. - дължими такси по договора за кредит. Решението в частта на потвърждаване на първоинстанционния акт в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност, иска се отмяната му и връщане на делото за повторно разглеждане или отхвърляне на предявените 1 искове. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон касаторът поддържа, че представеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1 ЗПК - погасителният план е в шрифт, несъответстващ на законоустановения, не всички елементи на договора са изготвени с еднакъв по размер шрифт, липсва пълна информация за размера, броя, периодичността на погасителните вноски и др. Акцентира се, че в представения към исковата молба погасителен план е налице единствено информация за периода след 16.07.2022г. Поддържа се, че не може да се приеме за коректен отразения в заключението на приетата пред окръжния съд счетоводна експертиза погасителен план, тъй като „не става ясно“ дали данните са от вписванията в счетоводните книги или се основават на отразеното в погасителния план и не може да се направи преценка относно спазването на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК относно размера на шрифта, на който е изготвен погасителният план. Възразява се, че в договора не е посочена методологията за опреД.е на референтния лихвен процент „прайм“ за потребителски кредити в разрез с изискването на чл.11,ал.1т.8 ЗПК.

Поддържа се, че САС неправилно и незаконосъобразно е приел, че неизпълнението на тези изисквания не води до нищожност на договора.

Наведени са и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - твърди се, че въззивният съд е допуснал „злоупотреба с право“ като е приел представени с въззивната жалба след преклузивните срокове писмени доказателства, които са „новосъздадени“ от въззивника.

Доводът за очевидната неправилност в касационната жалба не е аргументиран с нито едно конкретно твърдение, а е налице единствено цитиране на практика на ВКС относно съдържанието на този порок.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/„При установяване от назначена счетоводна експертиза на неизясненост дали данните в погасителния план са от вписванията в счетоводните книги на банката или са отразявани в погасителния план, възможно ли е да се приемат тези факти от въззивния съд без това установяване да е направено от вещото лице, разполагащо със съответната компетентност?“ Твърди се противоречие на ВКС на възприетото от въззивния съд с решението по гр.д.№ 534/2012г. на 4 г.о. на ВКС.

2

Без да е поставен въпрос се твърди, че „САС се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - решение по т.д.№ 1066/2019г. на 2 т.о. на ВКС“ (неравноправни клаузи и защита на потребител, съотв. необходимостта търговецът да положи по-голямата грижа) Твърди се и противоречие с решението по т.д. №2561/2018г. на 2 т.о. (относно установената с императивно норми засилена защита на потребителя).

2/ Като процесуален е поставен и въпросът „Следва ли да бъдат приобщавани повторно писмени доказателства, представени пред първоинстанционния съд като новопредставените такива пред въззивния съд са в друг вид и форма, макар и с еднакво съдържание, но изготвени с оглед на императивни норми, залегнали в материален закон и следва ли първоинстанционният съд да гадае кое доказателство е пълен обем и кое не?“ Отново се твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на САС, който приел доказателства, представени с въззивната жалба, които са преклудирани от една страна, а от друга „новосъздадени“ от въззиввника с оглед изложените от първоинстанционния съд мотиви, въз основа на които исковете са отхвърлени.

Като допълнителна предпоставка се твърди противоречие на възприетото от въззивния съд с решението по гр.д.№ 534/2012г. на 4 г.о. на ВКС (постановено по въпроса за задълженията да инстанцията да изложи мотиви относно предмета на спора, да обсъди доказателствата и да даде отговор кои са установените въз основа на тях факти и да изведе правните си изводи).

Въведено е основанието очевидна неправилност посредством цитиране на практиката на ВКС относно съдържанието на това основание като се сочи, че въззивното решение попада в хипотезата на допускане до касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, тъй като е постановен съдебен акт при явно нарушение на закона, а с оглед правилата на формалната логика е явно необоснован, недопустим и нищожен.

Постъпил е писмен отговор от “Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Д., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендирани са разноски, „за които ще бъде представен списък по чл.80 ГПК“. Приложения към отговора не са посочени и представени.

3

За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:

Възивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, чиито осъдителни искове са били отхвърлени от ОС Кюстендил по съображения, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,т.8 и т.11 ЗПК.

Съставът на САС е приел, че договорът за потребителски кредит отговоря на законовите изисквания - налице е съгласие за общия размер на кредита и условията за усвояването му, договорен е лихвеният процент, условията за прилагането му и референтен лихвен процент, свързан с първоначалния; договорен е метода за изчисляване и изменение на договорения референтен лихвен процент чрез представена двустранно подписана методика; посочен е годишният лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите; договорени са условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността на датите за плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми; налична е информация за правото на потребителя при погасяване на главницата, договорено е и правото на отказ от договора на потребителя и условията за това.

Счетено е, че договорът отговаря и на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК.

Изложени са съображения, че дори да се приеме, че договорът за банков кредит и приложенията към него са отпечатани на шрифт по-малък от законоизискуемия шрифт „12“, това не обуславя нищожност поради липса на форма, тъй като договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, т. 7 ТЗ, а съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, която разпоредба се прилага към настоящия договор за банков кредит. Изведено е, че на основание чл. 293, ал. 3 ТЗ, ако кредитополучателят е усвоил кредитната сума, то той явно е приел изпълнението на банката и не е възразил срещу действителността на изявленията на страните, а в настоящия случай кредитополучателят- ответник не се е позовал на липса на форма на 4 договора поради размера на шрифта, на които са отпечатани договора и приложенията (погасителния план и методиката за лихвения процент).

Изложени са съображенията, че при прието изпълнение на престацията на банката и неоспорване валидността на договорната връзка поради липса на форма на подписания договор следва, че ответникът не може в по-късен етап, както и в рамките на производството по изпълнение на сключения договор, да се позовава на нищожност на договора за банков кредит поради липса на предвидена в закона форма, поради несъобразяване на размера на шрифта, на който документите са отпечатани. Обсъдено е и е прието от правна страна, че отсъстват приложени в периода на действие на договора неравноправни клаузи, тъй като претенциите на ищеца, видно от изложеното в исковата молба, във въззивната жалба и съгласно изслушаната ССчЕ, са в размера на първоначално договореното между страните. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила че няма изпълнение на процесните задължения, исковете са уважени, съобразно посочените от вещото лице изчисления и констатации.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да не отговоря на изискванията за валидност и допустимост.

Искането за допускане на факултативния касационния контрол е неоснователно.

Първият въпрос е основан на твърдение на касатора за неизясненост дали данните в погасителния план, ползвани от експерта, са от вписванията в счетоводните книги на банката или са отразявани в погасителния план.

Заключението на експерта е прието без възражения и оспорвания от страна на ответника, той не е поставил въпрос към вещото лице, за факта, който се твърди в първия въпрос. Следователно, този въпрос е хипотетичен, предпоставен от твърдения за обстоятелства, едностранно предположени от касатора, за които данни по делото не се съдържат. Същевременно с това въпросът няма правна характеристика, а е касационно оплакване за необоснованост и то не намиращо опора в мотивите към обжалвания акт.

Изцяло необосновано е и твърдението за наличието на противоречие на обжалваното решение с цитираната от касатора практика на ВКС.

При формулирането на втория въпрос касаторът игнорира подробните съображения на въззивната инстанция, изложени в определението от 5 подготвителното съдебно заседание № 1132 от 26.04.2022г. - Въззивната инстанция е констатирала видимия от материалите по делото факт, че представените от въззивника с жалбата писмени доказателства са такива, които са описани като приложения към исковата молба, но непредставени с исковата молба в цялост. За да ги счете за допустими, съставът на САС е обосновал, че първоинстанционният съд е дължал указания на ищеца, че не са представени ангажираните доказателства в тяхната цялост, поради което представените от ищеца с въззивната жалба се явяват непреклудирани, своевременно посочени от страната, но несъбрани в цялост поради пропуск на съда.

Въпросът е изцяло некоректен и се основава на не-правни аргументи и квалификации. Същият няма правна характеристика, не съответства на юридическия стил и език. Изключено е неточните и нелоялни твърдения в пункт втори от изложението да изиграят ролята на обща предпоставка процесуалноправен въпрос, който да бъде в основата на допускане на касационно обжалване.

Самостоятелно основание за недопускане на обжалването е отсъствие на въведената към въпросите допълнителна предпоставка, тъй като позоваването на цитираната практика на ВКС е неотносимо и към касационните оплаквания, каквито по същество представляват поставените въпроси.