Решение № 1161 от 31.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Русе, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20264520102081 по описа за 2026 година

Предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ от Д. И. Д. против „Рускоминвест“ ООД, гр. Русе. Ищцата твърди, че на 30.04.2024 г. е сключила трудов договор с ответника, като е била назначена на длъжност „технически сътрудник“. Твърди, че е изпълнявала отговорно, точно и добросъвестно трудовите си задължения, но на 30.10.2025 г. работодателят я уволнил дисциплинарно. Отрича да са й искани писмени обяснения и да й е била връчвана заповед за уволнение. На 09.02.2026 г. получила съобщение от ЧСИ ****** за наложен запор на притежаваните от нея банкови сметки за сумата от 997,46 евро. Със същото съобщение й била връчена обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 405/26 г. по описа на РРС за обезпечение на бъдещ иск на „Рускоминвест“ ООД против нея. Именно с връчване на обезпечителната заповед ищцата узнала, че е била дисциплинарно уволнена със заповед № 10/30.10.2025 г. Отрича тази заповед да й е била предявявана и връчвана преди 09.02.2026 г. Оспорва да са й искани обяснения. Твърди, че възнамерявала да ползва отпуск поради временна нетрудосопособност, когато работодателят й предложил да ползва отпуск, защото имала много неизползвани дни. Подала молба за отпуск за периода 13.10.2025 г. – 17.10.2025 г., която била одобрена от управителя. След това била в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 20.10.2025 г. – 24.10.2025 г. Завръщайки се на работа на 27.10.2025 г., управителят ****** й съобщил, че не открива молба за отпуск за периода 13.10.2025 г. – 23.10.2025 г. и я накарал да попълни нова молба със задна дата. Твърди, че управителят ****** изготвил неистински частен документ с преправено съдържание /заповед № 10/30.10.2025 г./, който скрил от работника и въз основа на който прекратил неправомерно трудовото правоотношение. Оспорва авторството на заповедта и истинността й. Сочи, че във връзка с молба по чл.207 ГПК било образувано ч.гр.д. № 405/2026 г. по описа 1 на РРС за обезпечаване на доказателства. Твърди, че на 13.11.2025 г. е получила пратка от Еконт, но същата не съдържала заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Излага съображения, с които оспорва да е извършвала дисциплинарно нарушение, посочено в заповедта за уволнение. Счита заповедта за незаконосъобразна и немотивирана. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост на иска поради изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ, който според ответника е преклузивен, а според съда - давностен. В с.з. се позовава на изтекла давност по отношение на правото на иск за оспорване на уволнението. Възразява по същество по основателността на иска и излага възражения срещу твърденията на ищцата, че е ползвала разрешен отпуск и че е уведомила работодателя за ползвания отпуск за временна неработоспособност. Оспорва твърденията на ищцата, че по Еконт са й изпратени празни листи, а не заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед, при спазване на нормативните изисквания. Счита, че същото е законосъобразно с оглед извършените дисциплинарни нарушения от ищцата. Излага съображения, с оглед на които искът следва да бъде отхвърлен.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата претенция е допустима, предявена от процесуално легитимирано лице, при спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални пречки за неговото разглеждане.

Предмет на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е законното упражняване от страна на работодателя на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника.

По делото не се оспорва и от представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е бил сключен трудов договор №37/30.04.2024 г. на осн. чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1 КТ, като ищцата е била назначена на длъжност технически сътрудник с място на работа в офис на ответното дружество в гр. Русе.

На първо място спорен се явява въпросът за датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено наказание дисциплинарно уволнение, доколкото с оглед релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на правото на иск, същият е от съществено значение за преценка относно основателността на възражението.

Съгласно приложената по делото заповед № 10/30.10.2025 г. на управителя на „Рускоминвест“ ООД трудовото правоотношение с работника

Д. Д. е прекратено поради дисциплинарно уволнение, считано от датата на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на 2 свидетелите Г. П. и П. Р. и от приетото заключение по назначената по ч.гр.д. № 774/2026 г. по описа на РРС съдебно – графическа експертиза се установява, че свидетелите, като служители в ответното дружество, са подписали заповедта, изпълнявайки устно нареждане на управителя ******, удостоверявайки с подписа си, че са свидетели на отказ на Д. Д. да получи същата, без действително да са присъствали на опит заповедта да й бъде връчена и без лично да са възприели нейно изявление, с което отказва получаването й. Разпоредбата на чл.335 КТ не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, той може да бъде установен с всички доказателствени средства. Свидетелите на отказа следва да могат да установят пред съда изявлението на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение и че то е достигнало до адресата. В настоящия случай подобно обстоятелство не се установява, напротив, свидетелите на отказа отричат да са присъствали на разговор между управителя и ищцата, при който тя да е отказала получаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното съдът приема, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е връчена на работника при условия на отказ, в присъствие на свидетели. В заповед № 10/30.10.2025 г. е посочено, че същата е изпратена по пощата с обратна разписка на 10.11.2025 г. и получена на 13.11.2025 г., като към нея е приложена обратна разписка, удостоверяваща връчване на куриерска пратка на Д. Д. на 13.11.2025 г. чрез Еконт. По делото не се доказаха възраженията на ищцата, че получената от нея на 13.11.2025 г. пратка е съдържала други книжа, но не и процесната заповед. В показанията си свид. ******, майка на ищцата, описва, че Д. Д. е получила чрез куриерска пратка от 13.10.2025 г. покана да се яви на работа и да подпише документи. От показанията й не се установява на 13.11.2025 г. да е присъствала при получаване на пратка от ищцата с подател ответното дружество, нито съдържанието на такава пратка. По делото не са ангажирани и доказателства, потвърждаващи твърдението на ищцата, че е узнала за наложеното й дисциплинарно наказание едва на 09.02.2026 г. Такива са представени като „приложения към писмена защита“ с вх. № 24863/23.07.2026 г., след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване, едва в срока за писмени бележки, поради което съдът счита същите за несвоевременно представени и непредставляващи част от събраните по делото писмени доказателства. Тези писмени доказателства са представени много след изтичане на преклузивния срок, даден на страните с определението за насрочване на делото от 01.06.2026 г. и не са част от доказателствения материал по делото, поради което съдът не може да основава съдебния си акт на тях. От представената от ищцата справка от НАП /л.66/ е видно, че на 24.11.2025 г. Д. Д. е сключила трудов договор с друг работодател.

В обясненията си, дадени на 09.12.2025 г. пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе /л.87/ ищцата е посочила, че през м. ноември 2025 г. е получила на личния си адрес, чрез куриерска фирма, заповед за дисциплинарно уволнение. Посочените обяснения имат характера на извънсъдебно признание на неизгоден за ищцата факт, което при потвърждаването му с други доказателства по делото, представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. В настоящия случай същото е материализирано в писмен документ, представен пред държавен орган – Дирекция 3

„Инспекция по труда“ - Русе и се подкрепя от други писмени доказателства – обратна разписка от 13.11.2025 г. и справка от НАП, въз основа на които, преценени в тяхната съвкупност, може да се достигне до извод, че към датата на представяне на обясненията пред Инспекцията по труда – 09.12.2025 г. на Д. Д. е било известно, че трудовото й правоотношение с „Рускоминвест“ ООД е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Въз основа на обясненията, дадени от ищцата в с.з., удостоверяващи изгодни за нея факти – че служители на Инспекцията по труда са й указали да запише, че е получила заповед за дисциплинарно уволнение, не може да бъде отречено извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт, установен и с други писмени доказателства. Събраните гласни доказателства не опровергават връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение на 13.11.2026 г., чрез куриер, удостоверено чрез представена по делото обратна разписка.

На осн. чл.358, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се предявява в двумесечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът, определен в разпоредбата на чл.358, ал.1 КТ е давностен, а не преклузивен и съдът не прилага служебно давността, но с отговора на исковата молба и с направено в първото с.з. уточнение пълномощникът на ответното дружество е направил възражение за погасяване на правото на иск по давност, поради което същото следва да бъде разгледано. В настоящия случай трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 30.10.2025 г., считано от датата на връчване на заповедта – 13.11.2025 г. /съгласно приложената обратна разписка/ и двумесечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 13.01.2026 г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 09.04.2026 г., след изтичане на двумесечния давностен срок. С изтичането на давностния срок по чл.358 КТ се погасява правото на иск, което е основание за отхвърляне на иска.

По отношение на направеното оспорване на авторството на заповед № 10/30.10.2025 г. на управителя на „Рускоминвест“ ООД, от приетата по ч.гр.д. № 774/2026 г. съдебно – графическа експертиза се установява, че подписът, поставен в частта „управител“ не е положен от лицето ******, посочена за негов автор. Обясненията на управителя ****** в с.з., че именно той е подписал заповедта като управител, не могат да се счетат за годно доказателство, тъй като удостоверяват изгодни за ответника факти и не са подкрепени от събрани по делото доказателства. Въпреки това, доколкото оспорването на автентичността на частния документ - заповед № 10/30.10.2025 г. има отношение към законността на уволнението, този въпрос не подлежи на изследване по същество, след като правото на иск е погасено по давност. Понятието „незаконно уволнение“ в чл.344, ал.1, т.1 от КТ е използвано в неговия общ смисъл и включва всички основания, които могат да се наведат за установяване незаконността на уволнението и всички пороци на уволнението, изразяващи се в неспазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Предвид изложеното съдът не следва да разглежда по същество визираните от ищцата пороци на заповедта за дисциплинарно уволнение и останалите събрани по делото доказателства, отнасящи се до неговата законност.