Решение № 7163 от 09.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7163 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н. като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110159887 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "К. с която срещу П. П. П. и П. П. Н. са били предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, ., с площ от 112 кв.м., с предишен идентификатор ***, номер по предходен план 1069, квартал 15а. Поддържа, че процесният имот с идентификатор *** е образуван след отнемане на 112 кв.м. от площта на поземлен имот с идентификатор *** след прието изменение на кадастралната карта и регистри. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на постановление за възлагане от 17.07.2017 г., издадено по изп. дело № 83/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Д.. При посещение на имота на 27.02.2020 г. е било установено, че същият се ползва от ответниците. Многократно са били провеждани разговори за освобождаването на имота на ищеца от ответниците и преустановяване на ползването му. Към момента на предявяване на исковете имотът е бил ограден от тях с телена мрежа, като по този начин се препятствал достъпът до представители на ищеца до поземления имот. С нот. покана от 03.09.2021 г. ищецът поканил П. П. да освободи имота. С поканата ответницата е била предупредена, че ако не освободи имота в предоставения й срок дължи обезщетение за ползване в размер на 15 лева на ден до фактическото му предаване. Поддържа, че ответникът Н. е засичан многократно в имота и до него също са отправяни покани да преустанови ползването му. Заявеното е било искане съдът да признае правото на собственост върху имота на ищеца и да осъди ответниците да предадат владението върху същия. По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД претендира осъждане на ответниците за сумата от общо 2200 лева или всеки ответник да бъде осъден за сумата от 1100 лева, съгласно допуснатото от съда изменение на исковете чрез намаляването на техния размер, ведно със законната лихва от предявяване на иска 1

/19.10.2021 г./ до окончателното плащане.

Ответницата П. П. оспорва предявените искове. Отрича да е ползвала имота посещенията в имота не я правели ползвател на същия. Позовава се на настъпило след предявяване на иска обстоятелство - на 14.12.2021 г. ищецът е установил владение върху процесния имот, поставяйки нова ограда по имотната граница, с оглед което и искът по чл. 108 ЗС следвало да бъде отхвърлен. Излага становище за неоснователност и на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - липсвало обедняване за ищеца и обогатяване за ответницата. Претендира разноски.

Ответникът П. Н. оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот.

Освен това на 14.12.2021 г. ищецът самоволно е премахнал поставената от този ответник ограда, като е поставил нова ограда по имотните граници на процесния имот към собствения на ответника ПИ ***, като насипал бетонови отпадъци.

От посочената дата и към момента на депозиране на отговора имотът не се владеел от ответника, с оглед което и този иск като неоснователен следвало да бъде отхвърлен.

Оспорва иска по чл. 59 ЗЗД по основание и размер. Излага доводи, че не се е обогатил от ползването на имота, а дори обратно - имуществото му е намаляло в резултат от положените за същия грижи. Подчертава, че ищецът писмено не е поискал от ответника да заплаща обезщетение за ползването на имота, с оглед което и не дължи лихва за забава върху обезщетението по чл. 59 ЗЗД. Претендира сторените в производството разноски.

С определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., влязло в сила на 25.11.2022 г., на основание чл. 232 ГПК производството по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС е прекратено поради оттеглянето им от страна на ищеца.

С определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 06.04.2023 г., по искане на ищеца и при дадено от ответниците съгласие, съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал намаляване на размера на предявените искове по чл. 59 ЗЗД до сумата от общо 2200 лева /по 1100 лева срещу всеки ответник/ и е прекратил производството за разликата до пълния първоначално заявен размер от 9000 лева общо срещу двамата ответници.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е в производството от приетото като доказателство постановление за възлагане на недвижим имот от 17.07.2017 г. на ЧСИ Г. Дичев, е че със същото на ищеца като купувач от проведена по изпълнително дело публична продан е възложен УПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ по нот.акт 9036 кв.м., а съгласно скица 9035 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***,

***,

68134.1935,

2189,

***,

***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: 1069, кв. 15, парцел I , като описания ПИ с идентификатор *** е образуван от имот пл. № 1069 с площ по нот.акт 6232 кв.м. и имот пл. № 1031 с площ по нот.акт 2768 кв.м. от архивен кад. план, одобрен със заповед РД50-277/31.10.2000 г. на кмета на район Витоша, ведно с построената в имота 2 нискоетажна жилищна сграда тип В1 с идентификатор *** в степен на завършеност „груб строеж“ бр. етажи: 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване със застроена площ 157 кв.м. по нот.акт, а съгласно скица 159 кв.м. и разгъната застроена площ от 507 кв.м. за сумата от 1 300 000 лева с ДДС Видно от направеното отбелязване постановлението за възлагане на имота е влязло в сила на 17.07.2017 г.

Представена е скица на ПИ с идентификатор ***, издадена на 27.08.2021 г. от СГКК, от която е видно, че поземленият имот е с площ 112 кв.м., предишен идентификатор: ***, номер по преходен план: 1069, кв. 15а.

Прието е удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 19.07.2019 г. за обект ***, съгласно което приетият проект може да служи за прoцедура по изменение на КККР по чл. 52, ал. 1, т. 7 ЗКИР, съставен въз основа на скица проект.

Представена е скица проект от 19.07.2019 г. за имот с проектен идентификатор *** за изменение на кадастралнaта карта чрез отнемане на площ от 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***.

Установява се, че с нотариална покана от 03.09.2021 г. ищецът е поканил ответницата П. П. за освобождаване на имот с идентификатор *** с площ 112 кв.м. Предвидено е, че в случай че имотът не се освободи в предоставения 5дневен срок от получаване на поканата, се дължи обезщетение за лишаване от ползване на чужд имот в размер на 15 лева на ден, считано от изтичане на дадения срок за предаване на имота.

Приет като доказателство по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том VII, рег. № 13852, дело № 1172/2002 г., от който се установява, че П. П. Н. е закупил неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр.

София, район Витоша, кв. Бояна, местност „Гърдова глава“, с площ по скица 1112 кв.м. и с площ от нот.акт 1000 кв.м., заснет през 1993 г. по неодобрен кадастрален план на гр. София като имот пл. № 968 и нанесен на кад.л. 540, при съседи на имота по нот.акт: А. М., П. В., Н. А., Долно блато.

Приет също е договор за прехвърляне на право на собственост по реда на ЗУТ от 27.02.2015 г., с който Столична община е прехвърлила на ответника Н., правото на собственост върху незастроен поземлен имот, частна общинска собственост, придаваем към УПИ XX-968, кв. 15а по плана на гр. София, местност „Гърдова глава“, представляващ имот с идентификатор *** с площ от 8 кв.м. при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, ***, ***,

*** срещу сумата от 1200, която купувачът е заплатил на продавача.

Представена е скица от 28.02.2011 г. на поземлен имот с идентификатор *** с площ 1179 кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Витоша, Бояна, съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, номер по предходен план: 968, кв.

15а.

Установява се, че с договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 186, том II, рег. № 8539, дело № 317/2017 г. П. П. Н. е дарил на П. П.

П. поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Витоша, Бояна с площ 285 кв.м., стар идентификатор *** и ***, номер по предходен план 2173, 2174, при съседни 3 имоти: ***, ***, ***, ***,

***. Представена е и скица на ПИ с идентификатор ***.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите А. А., Ц. Ц., Г. М. и К. Ю..

Свидетелят А., живеещ от шестнадейсет години в квартал Бояна, е заявил пред съда, че му е известно за кой имот се води спорът, както и че същият се намира на ул.

„.. Описва имота с триъгълна форма, с площ не повече от 200 кв.м., като знае, че този имот граничи с имота на П. П.. Познава П., виждал е и ответника Н.. От показанията му става ясно, че П. е била заградила с нейна ограда /телена мрежа/ имота на ищеца и част от пътя, който не е бил реализиран. През годините е виждал П. вътре в имота.

Изразява предположение, че го е стопанисвала, след като го е заградила и го е обработвала. Свидетелят тогава си мислел, че това е неин имот. Впоследствие разбрал, че имотът не е неин. През м. ноември 2021 г. дошли работници и в присъствие на ответницата вкарвали в имота скална маса. Съгласно показанията към настоящия момент има изградена друга ограда, поставена върху телената ограда. Доколкото знае, на място са идвали геодезисти, и след тяхното идване е преместена оградата. В този имот след преместването на оградата не е виждал повече двамата ответници. Виждал ги е в техния имот, който граничи с имота на ищеца. Известно му е, че ответниците са били канени да освободят имота.

От показанията на свидетеля М., служител на ищеца на длъжност „Специалист геодезия и фотограметрия“, се установява, че познава ответницата П. П.. Знае, че делото се води за имот, който е бил част от друг имот, по-голям, с идентификатор, завършващ на 1069. През 2020 г. е било необходимо да се направи дарение към Столична община, за да може да се изгради улица, за да получи ищецът разрешение за строеж и да започне да строи в имота. Тогава е реализирано разделянето на този имот 1069 на четири по-малки имота, единият от които е следвало да е за улица и се дари на общината. При извършването на разделянето се оказало, че единият от тези имоти е бил заграден от г-жа П. П. - около 115 кв. метра площ. Имотът попадал в границите на двора, който тя е заградила и който ползвала. Това е било установено чрез геодезически замервания на място в края на 2019 г. или началото на 2020 г., точно преди започване на строежа. Свидетелят е виждал ответницата вътре в имота, тъй като въпросният имот, не е бил отделен от нейния имот към онзи момент, а е било заградено цялото място по дължината на ул. „Еровете“. Известно му е, че ответниците са били канени от дружеството да освободят имота.

Свидетелят Ц., приятел на ответниците, е заявил, че е помагал на П. П. с работата в нейн имот. Помагал й е за издигане на оградата в началото на 2020 г. и за поддържане на двора. Според показанията му нейният имот е с площ около декар и е с триъгълна форма. Помагал е и в имота на ответника Н.. По-малкият имот съгласно показанията на свидетеля е този на ответника Н. и се ползвал за овощна градина. За последно свидетелят е ходил в тези два имота през април месец 2022 г. Оградата вече не била на същото място, била преместена частично. Видял, че от имота, който преди това владеел П. Н., част е била иззета чрез преместването на оградата. В мястото, което е било иззето, имало камъни и бетон.

От показанията на свидетеля Ю., познат на ответниците, се установява, че живее в квартала от много години. Свидетелства, че имотите на ответниците са от двете страни на ул. „Еровете“, която ги разделяла. В имота на П. имало една малка оранжерия, лехи, дръвчета. Входът на имота бил откъм ул. „Еровете“. Имотът на П. Н. също се ползвал като градина. Вътре имало чешма и няколко дръвчета. Покрай 4 оградата на имота също имало дръвчета. Свидетелят е виждал ответниците да си помагат един на друг в двата имота.