Определение № 2859 от 01.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 01.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002103697 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №15444/07.08.2025г. на В. С. Г., чрез адв. П. срещу решение №613 от 21.07.2025г. по в. гр. дело №567/2025г. на Бургаския Окръжен съд, потвърждаващо обжалваната част от решение от 29.01.2025г. по гр. дело №594/2022г. на Айтоския Районен съд, за допълване на основание чл.250 от ГПК на Решение от 05.07.2024г., с която е отхвърлен като неоснователен искът за признаване за установено по отношение на Община - П., че тя е собственик на основание наследствено правоприемство от дядо си М. Г. П. и от баща си С. М. Г., на по 1/4 ид. части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]. Според касатора въззивното решение в обжалваната му част е очевидно неправилно и недопустимо, а така също и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на очевидна неправилност, както и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за касационно обжалване.

Очевидната неправилност според касаторката следва от несъобразяването на въззивния съд, че липсва удостоверение за наследници на М. Я., установяващо по безспорен начин, дали той е бил баща на Й. М. Г., съпруга на М. Г. П., съответно прадядо на В. С. Г.. Твърди очевидна неправилност и поради това, че съдът сам, без да отстрани пропуска на първоинстанционния съд за разпределение на доказателствената тежест, е приложил чл.19 ЗСПЗЗ в полза на ответната Община, въпреки липсата на доказателства и въпреки, че впоследствие, в пълно противоречие с тези мотиви, е посочил, че не е необходимо да бъдат извеждани такива, като е приел, че не е налице придобивно основание за ищцата.

Касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1. ГПК за допускане на 1 касационно обжалване по следните въпроси:

1.“Възможно ли е с косвени доказателства да се постигне пълно доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства?“ по който твърди противоречие с решение №427 от 09.07.2025г. по гр. д. №2593/2024г. на ВКС.

2. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и въз основа на тях да обоснове своите изводи и следва ли въззивният съд да даде отговор на всички възражения и доводи на страните?“, по които твърди противоречие с Тълкувателно решение №1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК, Решение №292 от 20.01.952/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ІІ т.о., Решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на І г.о.

3. „С какви документи може да се установи правото на собственост върху земеделски земи, притежавани в минал момент?“, по който твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение №131 от 13.06.2011г. по гр.д. №1602/2009г. на ВКС, решение №487 от 01.10.2009г. по гр.д.№37 от 2009г. на ВКС, решение №756 от 22.07.2011г. по гр.д. №101 от 2010г. на ВКС и др.

4. „Как следва да се установи идентичността на един имот владян в реални граници в минал период от време от наследодателите на ищцата с този, който е по първия План за земеразделяне, и с този, който е съществуващ в настоящия момент и какво следва да се съобрази от съда при проследяване на настъпилите промени в имота с оглед доказване правото на собственост, притежавано от наследодателя в миналия момент?“, по който се твърди противоречие с решение №25 от 06.07.2012г. по гр. д. №1035/2010г. на ВКС, решение №33 от 26.02.2021г. на ВКС по гр. д. №1878/2020г., решение №672 от 7.03.2011г., решение №389 от 10.05.2010г. на ВКС по гр. д. №364/2009г., решение №1 от 31.01.2014г. на ВКС по гр. д. №4495/2013г. и др.

5. „Какви доказателства са необходими за да се установи придобиване правото на собственост върху земеделски земи с начален момент предхождащ кооперирането им?“, по който се твърди противоречие с решение №149 от 24.10.2018г. по гр. д. №4627/2017г., решение №877 от 05.10.2010г. по гр. д. №258/2010г. и решение №32/08.02.2016г. по гр.д.

№4591/2015г. на ВКС.

Чрез писмения си отговор, ответната [община], представлявана от кмета, чрез адв. А. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл.280 ГПК. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато, моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от В. С. Г. срещу [община]. Ищцата твърди, че е наследник на прадядо си М. Я., починал на 13.09.1931г., на прабаба си Т. М., починала на 2

20.03.1928г., на баба си Й. М. Г., починала на 04.08.1952г., на дядо си М. Г. П., починал на 11.11.1965 г., бивши жители на [населено място], общ. П., както и на баща си С. М. Г., починал на 26.06.2004г., б. ж. на [населено място]. С изрична молба от 30.03.2023г., ищцата е уточнила, че по преписки №П86/25.10.1991г., №П14/10.09.1991г. и № П169/03.02.1992г. на ПК – П., притежаваните от нейните наследодатели процесни земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ - 57790, са заявени, но не са възстановени, като съгласно протоколно решение №1/20.11.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД11-45 от 23.06.2008г. на директора на Областна Дирекция „Земеделие“ [населено място], са предадени към остатъчния общински фонд. Твърди, че на основание наследство и давностно владение, което е присъединила към това на своите праводатели, считано от 28.08.1992г., владее процесните имоти несъмнено, спокойно, явно и постоянно, посещава ги периодически, поддържа ги и ги обработва, като някои от тях са заградени.

Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен интерес да бъде признато по отношение на ответната община по реда на чл.124, ал.1 ГПК правото й на собственост на основание давностно владение, присъединено към владението на праводателите й М. Г. П. и С. М. Г., считано от 26.08.1992г. до датата на подаване на исковата молба, върху заявени, но невъзстановени /отказани/ съгласно уточнителна молба от 30.03.2023г. имоти, както следва:

4196,25/16785 ид. части oт 16 785 кв. м.; върху 1/4 ид. част от ПИ с идентификатор [№]; и 3450/22418 ид. части от 22 418 кв. м, които идеални части представляват наследствения дял на ищцата, който е получила от дядо си М. Г. П. върху заявени, но невъзстановени /отказани/ земеделски земи по преписките с №№ П86/25.10.1991г. и П14/10.09.1991г. на ПК – П.;

9000/12647 ид.части от 12 647 кв. м и още 4500/105220 ид. части от 105 220 кв. м. върху заявени, но невъзстановени /отказани/ земеделски земи по преписка № П169/03.02.1992г.

Ответникът по иска – [община] изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищцата, че тя или нейните наследодатели са придобили процесните имоти на основание давностно владение. Оспорва правото на собственост и на наследодателите на ищцата, и моли за отхвърляне на иска.

Съдът е разгледал иска на В. С. Г. за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцата е придобила идеални части от процесните земеделски имоти въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение, упражнявано в периода от 28.08.1992г./след последния отказ на ПК П./ до 13.12.2021г. – датата на подаване на исковата молба, съобразявайки указанията, съдържащи се в определение №3368/06.11.2023г., постановено по ч. гр. дело №20238003104156 по описа на ВКС за 2023г., че постановеният от административния орган отказ за възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи не предпоставя недопустимост на предявения иск, тъй като в случая исковата претенция се основава на осъществявано впоследствие давностно владение, т. е. на ново правно основание, като с нея не се реализира правото на възстановяване на собствеността върху имотите /реституция/ по общия исков ред.

С решение №154/05.07.2024г., постановено по гр. дело № 20222110100594 по описа за 2022г. на РС – Айтос, е отхвърлен като неоснователен иска на В. Г. против [община] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание 3 давностно владение, присъединено с владението на праводателите й М. Г. П. и С. М. Г., считано от 26.08.1992г. до датата на подаване на исковата молба, върху следните недв.имоти:

1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] в [населено място], [община], област Бургаска, в местността [№] с площ 5049 квадратни метра с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване пасище; ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Бургаска, в местността „РЕЧКАТА“ с площ от 7313 кв.м. земеделска земя;

ПИ с идентификатор [№] пo КККР на [населено място], [община], област Бургаска, в местността „ПЯСЪКА” с площ от 3666 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползване –нива; ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Бургаска, в местността [№] с площ от 8243 кв. м. земеделска земя- пасище; 4600/7313 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Бургаска, в местността [№] с площ от 7313 кв.м. с трайно предназначение -земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище.

С допълнително решение №23 от 29.01.2025г., постановено по същото дело на осн. чл.250 ГПК, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете по отношение на същите имоти и допълнително на имот ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община], област Бургаска, в местността [№] с площ 738 квадратни метра за признаване за установено на осн. чл. 124 ГПК, по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имотите на основание наследствено правоприемство от дядо си М. Г. П. и от баща си С. М.

Г..

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници действително се установява, че ищцата е единствен наследник по закон на С.

М. Г., б. ж. на [населено място], починал на 26.06.2004г. Посочил е, че по преписка № П169/1992г. на ПК-П., е отказано да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на наследодателя на ищцата -С. Г. собствеността върху 27.7 дка зем.земи. По заявление от Г. М.

Г. с решение №159/18.04.1994г. по преписка вх. № П14/10.09.1991г. на ПК – П., е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. П. върху 27.168 дка земеделски земи в землището на [населено място], общ.П., при общо заявени за възстановяване със заявлението 54.2 дка земеделски земи, т.е. невъзстановени са 27.032 дка земеделски земи.

С решение по протокол №64/26.08.1992г. по преписка вх.

№П86/25.10.1991г. на ПК – П., по заявление от М. Г. П., е отказано правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо 90.2 дка земеделски земи, с мотив възстановяване на земите по преписка вх. № П14/10.09.1991г., т.е. невъзстановени са 63,032 дка земеделски земи. Предвид което въззивният съд е счел, че претендираните конкретизирани ид.ч. части от земеделските земи се включват /представляват части от/ имоти, които са заявени, но невъзстановени /отказани/ на М. Г. П., респ. на С. М. Г..

Съгласно протоколно решение №1 от 20.11.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ назначена със Заповед № РД11-45 от 23.06.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ [населено място], земите, предмет на претенцията, са били предадени към остатъчния общински фонд, за което ищцата узнала едва след като извършила справка в Областната и Общинската служба по земеделие и гори и в Община-П.

Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d6142ce-4172-47ce-b1be-9f7a140623c7