Решение № 61 от 26.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ямбол, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200990 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. С. от с.*** ЕГН ********** чрез адв. М. Х. от АКЯмбол против Наказателно постановление № 094а/15.10.2025 г., издадено от Началник в ОД на МВР Ямбол, РУ – Стралджа, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв./255,65 евро за нарушение на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че жалбоподателят С. не е извършил нарушението, за което е привлечен да отговаря. Сочи се, че е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Х. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата си и моли съда за отмяна на наказателното постановление. Излага, че са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочена датата на извършване на нарушението. Поддържа жалбата в частта, в която се излагат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя е безспорно установено. Сочи, че е безспорно установена датата на извършване на нарушението и в тази връзка възражението 1 на процесуалния представител на жалбоподателя се приема за несъстоятелно. Излага съображения за неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Пледира съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.09.2025 г. свид. С. – мл. ПИ в КОС при РУ-Стралджа съставил на жалбоподателят С. акт с бланков номер 785323 за това, че на 13.07.2025 г., около 15:00 часа в дома си с.***, е предоставил неогнестрелно оръжие – личната си пневматична пушка марка „KRAL ARMS“, модел „N-03S“, кал. 5,5 mm (.22), със сериен номер на оръжието 633G23НТ-8822-22 J, придобита с протокол за покупко – продажба с № 0000000436/28.03.2024 г. от оръжеен магазин „Маргарита 555“ ЕООД с адрес: гр*** ИД № 128570026 на малолетния си син – 5 годишен – Д. С. С. ЕГН: **********, пост. адрес: ***. Детето е произвело изстрели с оръжието по мишена – туба пълна с вода в двора на посочения имот.

Малолетното лице е употребило описаното по-горе пневматично оръжие на място, което не е регламентирано като стрелбище с учебна или спортна цел, без писмено съгласие на законните му представители без да е осигурил стрелбата с пневматичната пушка да се осъществи под ръководството на правоспособен инструктор, или треньор. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган не е възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, налагайки му глоба в размер на 500 лв./255,65 евро.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя С., както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

От писмените и гласни доказателства съдът установи по безспорен и категоричен начин, че с деянието си жалбоподателят С. е осъществил състава на административно нарушение на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Съгласно легалната дефиниция на оръжия в чл.4, ал.1 от ЗОБВВПИ същите биват два вида огнестрелни и неогнестрелни, като в ал.7 е конкретизирано, че неогнестрелните оръжия 2 са пневматични и предупредителни и сигнални оръжия. В конкретния случай се касае именно за неогнестрелно оръжие от вида на пневматичните. По безспорен и категоричен начин се установи по делото, че малолетния син на жалбоподателя С. – 5 годишния Д. С. С. е употребило пневматичното оръжие на място, което не е регламентирано като стрелбище с учебна или спортна цел, без писмено съгласие на законните му представители и без да е под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. Мястото на осъществяване на деянието съдът приема за място, различно от стрелбище с учебна или спортна цел.

Жалбоподателят С. е съзнавал, че малолетния му син не може да употребява оръжие на мястото, което не е регламентирано като стрелбище с учебна или спортна цел, без писмено съгласие на законните му представители и без да е под ръководството на правоспособен инструктор или треньор.

Ето защо съдът приема, че твърдяното административно нарушение в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателят С. и последният следва да носи административно наказателна отговорност по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на НП. И в актът, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Жалбоподателят С. не отрича датата на извършване на нарушението, дори сам я посочва и същата се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в акта и НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и съдържа изискуемите в чл.42 ЗАНН реквизити. Относно възражението, изложено в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбодателя, че актосъставителят не е свидетел по установяване на нарушението и не е установил нарушението, съдът намира същото за неоснователно, предвид това, че в процесния случай актът е съставен в присъствието на двама други свидетели, така както повелява разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Съдът констатирайки всички релевантни за отговорността на жалбоподателя обстоятелства и факти, счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН /Тълкувателно решение № 1 на ВКС от 2007 г./, но самата преценка е в компетенцията на административнонаказващият орган. Съдът приема, че в конкретния случай не е налице маловажен случай на административно нарушение. Съгласно чл.93, т.9 от НК, към която препраща разпоредбата 3 на чл.11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в случая - нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай предвид обстоятелството, че се касае за боравене с оръжие от страна на 5-годишно дете, съдът счита, че констатираното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ, малолетно и непълнолетно лице може да употребява оръжия и боеприпаси само на стрелбище с учебна или спортна цел и само с писмено съгласие на законните му представители и под ръководството на правоспособни инструктори или треньори.

В конкретния случай е установено, че жалбоподателя С. е допуснал именно малолетния Д. С. С. да носи такова оръжие, с което е осъществил състава на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Правилно административно наказващият орган е наложил санкцията по смисъла на чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, която гласи, че който допусне лице, ненавършило 18 години, да придобие или носи неогнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.

Санкцията, която е наложена е точно определена в закона, поради което съдът счита, че не следва да коментира наличие на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при определяне на нейния размер, дали е справедлив или не. Самото нарушение е с висока обществена опасност, още повече имайки се предвид възрастта на лицето, което е било допуснато да държи въпросното оръжие, макар и то да е неогнестрелно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 094а/15.10.2025 г., издадено от Началник в ОД на МВР Ямбол, РУ – Стралджа, с което на С. П. С. ЕГН **********, точен адрес с.***, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 500 лв./255,65 евро за нарушение на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ямбол, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200990 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. С. от с.*** ЕГН ********** чрез адв. М. Х. от АКЯмбол против Наказателно постановление № 094а/15.10.2025 г., издадено от Началник в ОД на МВР Ямбол, РУ – Стралджа, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв./255,65 евро за нарушение на чл.58, ал.2 от ЗОБВВПИ. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че жалбоподателят С. не е извършил нарушението, за което е привлечен да отговаря. Сочи се, че е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Х. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата си и моли съда за отмяна на наказателното постановление. Излага, че са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочена датата на извършване на нарушението. Поддържа жалбата в частта, в която се излагат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя е безспорно установено. Сочи, че е безспорно установена датата на извършване на нарушението и в тази връзка възражението 1 на процесуалния представител на жалбоподателя се приема за несъстоятелно. Излага съображения за неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Пледира съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.