Решение № 63 от 07.08.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600003 по описа за 2025 година С присъда №47 от 17.07.2024 г. по НОХД №1305/2024 г. Бургаският окръжен съд признал подс. И. С. С. за виновен в това, че на 10.04.2023г., в гр.

Бургас, в парк „Езеро“, в района на Център за психично здраве “Проф.Д-р Иван Темков“ гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 55 /петдесет и пет/ лева и една кутия с цигари, марка „Давидоф“ на стойност 5,50 лева, всичко на обща стойност 60,50 лева /шестдесет лева и петдесет стотинки / от владението на Ю. Ш. (I. S.), руска гражданка, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.

199, ал. 1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“, и б. „б“ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като го оправдал в частта относно отнетата парична сума до размера на 60 /шестдесет/ лева.

Със същата присъда признал подс. И. С. С. за виновен и в това, че по същото време и на същото място извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - руската гражданка Ю. Ш. (I. S., като 1 употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. И. С. С. за двете описани престъпления общо наказание в размер на по-тежкото – десет години лишаване от свобода. Определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание от десет години лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от общото наказание лишаване от свобода времето, в което подс. И. С. е бил задържан по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР на 12.04.2023 г., с постановление на прокурора по реда на чл.64, ал.2 от НПК в периода 12.04. - 13.04.2023 г. и с определение на съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража считано от 14.04.2023 г.

Осъдил подс. И. С. С. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 1647,87 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство.

Осъдил подс. И. С. С. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 540 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил да се върнат на собственика Ю. Ш. 2 монети с номинал от по 2 стотинки и 1 монета с номинал 1 стотинка, а на собственика подс. И. С. С. сива анцугова долница, шушляково яке и един брой тъмночервени мъжки боксери /бельо/ с надпис „Emporio Armani“.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. И. С. С. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода. Защитникът твърди, че при определяне на наказанията съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за каквито посочва направените признания по обвиненията, изразеното съжаление за извършеното, родителски грижи към деца, трудова ангажираност, здравословни проблеми. Смята, че размерите на наложените наказания лишаване от свобода следва да бъдат определени към предвидените в НК минимуми. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размерите на наложените 2 на подсъдимия наказания лишаване от свобода към минималните предвидени и за двете престъпления.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба. Не споделя довода на защитника за наличието на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, изискващи определяне на наказания в минимален размер и за двете престъпления.

Солидаризира се с решението на първата инстанция за индивидуализация и на двете наложени наказания в средния размер, предвиден в наказателния закон, тъй като не са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а само отегчаващи такива. Приема, че подс. С. е деец с висока степен на обществена опасност, който не се е поправил и превъзпитал вследствие на изтърпяно ефективно наказание лишаване от свобода, а напротив, предприел е извършване както на деяние против собствеността с цел материална облага, така и на посегателство спрямо половата неприкосновеност на личността на чужда гражданка. Предвид липсата на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и намирайки първоинстанционната осъдителна присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива, пледира въззивният съд да я потвърди.

Упълномощените защитници на подс. И. С. С. поддържат въззивната жалба с изложените в нея оплаквания против първоинстанционната присъда.

Приемат, че наложените и за двете престъпления наказания лишаване от свобода в средните размери, предвидени в закона – десет години лишаване от свобода за грабежа по чл.199 от НК и пет години лишаване от свобода за блудството по чл.150, ал.1 от НК, са необосновано високи. Считат, че решаващият съд при индивидуализацията на посочените наказания не е отчел множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за каквито изтъкват направените още в досъдебното производство признания за авторството на деянията, оказаното съдействие на разследването с доброволното предаване на своите дрехи за изследване, младата му възраст от 28 години, определяща го като млад пълнолетен, родителските му грижи към деца, трудовата му ангажираност и здравословни проблеми. Смятат, че не са налице отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, тъй като предходните му осъждания обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив“ относно престъплението грабеж и не могат да бъдат отчитани и като 3 утежняващи факти. Намират посочените смекчаващи обстоятелства за многобройни по смисъла на чл.55 от НК и изискващи налагане на наказание под предвидения минимум за престъплението по чл.199 от НК, като претендират намаляване на наложеното за това деяние наказание от десет години на четири години лишаване от свобода или поне до фиксирания в закона минимален размер от пет години лишаване от свобода, а за деянието по чл.150 от НК претендират намаляване на наложеното наказание от пет години на две или три години.

Подс. И. С. С. се присъедини към становищата и исканията на своите защитници. Заяви, че съжалява за извършеното. Моли да бъдат намалени наложените му наказания лишаване от свобода, за да може да се грижи за малолетната си дъщеря, която не е припознал, както и за болните си родители.

Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за 4 ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия не е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито са посочени такива конкретни нарушения, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа.

В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото упълномощените защитници също не изтъкнаха конкретни съществени нарушения на процесуалните правила. Техните възражения касаят единствено извършената от първостепенния съд индивидуализация на наложените наказания, които намират за необосновано завишени и несъобразени с целите на санкцията по чл.36 от НК.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.

Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е 5 отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално допуснато нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитата оплаквания по същината си са такива за незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложените наказания и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата, съдържащи се в жалбата и устно заявени в публичното заседание от защитниците на подсъдимия, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната съставомерност и правна характеристика, както и участието на подсъдимия в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: