Решение № 460 от 19.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Видин, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Полина П. К.а като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320101401 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Д. С. С. от гр. ******, чрез адв. К. К. против Б. В. К. от с. **********, с която е предявен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Твърди се от ищцата, че по време на брака с ответника в режима на СИО на 13.10.2004г. са придобили недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 15, том VI на нотариус Л. Ц.. Имотът представлява имот със застроена площ от 229 кв. м - масивна едноетажна сграда, в която са разположени три броя помещения за производствени нужди.

Поддържа се, че с решение по гр.д. № 1064/2008г. по описа на РС – Видин, бракът на страните е разтрогнат.

Твърди се също, че от началото на месец юни на 2020г. ответникът е отдал за възмездно ползване под наем трите помещения, съсобствена общност еднолично и получава месечен наем за всяко едно от тях в размер на 150 лева. За целия този период от месец 07.2020г до момента на завеждане на исковата молба, наемът се получава изцяло от него и същият отказва да изплати полагаемата се на ищцата ½ от същия наем за месеците, за които го е получил.

С изрична покана подадена по пощата с обратна разписка в началото на месец май ищцата е предявила към ответника претенция за плащане на сумата от 12825 лева, представляваща дължимият й се наем в размер на 1/2 за периода от 16.08.2020г. до 16.04.2020г. общо за 57 месеца срещу отдадените помещения, подробно описани в горепосочения нотариален акт . По този начин ответникът се е обогатил за сметка на ищцата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати 1 сумата от 12 825.00 лева за три броя помещения в размер на 450 лева месечно за трите общо за период от 16.08.2020г до 16.04.2025г., включително.

Ответникът в срока за отговор чрез назначен особен представител е оспорил иска като неоснователен.

Оспорени са като недоказани твърденията, че ответникът е ползвал самостоятелно или изключително трите помещения; че имотът изобщо е бил отдаден под наем през целия претендиран период; че ответникът е получавал наеми или ползи; че ищецът е бил лишен от достъп или възможност да ползва имота, че изобщо е настъпило някакво обогатяване за ответника, както и в случая не е доказано дали са правени подобрения или други вложения, които да променят размера на дължимите суми (ако се приемат такива).

Не е доказано дали съсобственикът до когото е отправено писменото поискване е предложил на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и дали му е осигурил възможността реално да упражнява това свое право и дали последния е отказал или не се е отзовал.

Оспорен е размерът на претендираното обезщетение, както метода на изчисление;

Оспорен е периодът на ползване; Оспорено е твърдението, че имотът е бил реално годен за ползване през целия период;

Оспорено е твърдението за наличието на наематели и размера на твърдения наем.

Оспорено е получаването на поканата от ответника, същата е връчена на друго лице, за което не е ясно това лице в какви отношения е с ответника, както и дали е предал поканата.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно, че страните са сключили граждански брак на 05.03.1994г., който е прекратен с влязло в законна сила решение на 24.10.2008г. по гр.д. № 1064/2008г. по описа на Районен съд – Видин.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VI, рег. № 6018, н.д. № 808/2004г. на нотариус Л. Ц., е видно, че на 13.10.2004г. ответникът е закупил недвижим имот – масивна едноетажна сграда с производствено предназначение със застроена площ от 229 кв.м., находяща се в **********, построена в поземлен имот 527 в к-с ****** по действащия кадастрален план на гр. Видин заедно с правото на собственост върху земята под сградата.

Имотът е придобит по време на брака. По делото не се ангажираха доказателства същият да е индивидуална собственост на някоя от страните, поради което съдът приема, че имотът е придобит в режим на СИО.

С покана за доброволно изпълнение, ищцата е поканила ответника в срок от 15 дни да й заплати сумата от 12825 лева, представляващи ½ от получения от него наем за 2 отдадените помещения – общо три на брой. Посочено е, че наемът е за периода от 16.08.2020г. до 16.04.2025г., включително или за 57 месеца. От представеното по делото известие за доставяне, е видно, че същото е получено на 08.05.2025г. адреса на ответника от В. К..

Разпитаният по делото свидетел С. К. – син на страните, посочва че по време на брака им, родителите му са придобили имот, който се намира в **********. Имотът представлява сграда с помещения, които са на един етаж. По принцип са четири помещения, това са халета за лична употреба. Едното хале се ползва от него и баща му, а другите три халета са отдадени под наем от баща му. Помещенията са отдадени под наем, откакто се помни, баща му винаги ги е отдавал под наем. Едното от трите помещения е отдавано под наем на едно и също лице, а другите две - на различни хора. Наемателите са физически лица.

Свидетелят посочва, че няма наематели фирми и не се отчитат пари от наем. Едното помещение е автосервиз. То е отдадено под наем от 17-18 години на един човек на име В..

Другото помещение се ползва за поддръжка на климатици. То е отдадено под наем от 5-6 години на един човек. Третото помещение се ползва за диагностика на автомобили и е отдадено под наем от 3-4 години. Това помещение е имало и други наематели.

Свидетелят посочва, че помещенията са отдавани под наем на устна уговорка, няма писмени договори с наемателите, плащан е наем около 200-250 евро/месец за всяко едно помещение.

Свидетелят установява, че в самото начало, когато халетата са отдавани под наем, родителите му имали сключен граждански брак, после се развели. Майка му е знаела, че тези помещения са отдавани под наем. След като родителите му се разделили, известен период от време, той е поддържал връзка и отношения с баща си. Повече от половин година наемателите му давали парите след устна уговорка между тях и баща му. След това баща му му се обадил по телефона и му казал, че той лично е направил устна уговорка с наемателите, те да събират дадените наеми и когато се прибира лятото, или по време на отпуска или по празници, те да дават на баща му събраните пари накуп. Свидетелят посочва, че баща му живее в чужбина от 8-9 г., в Италия, и 1-2 пъти в годината си идва в ******, през август и по празниците.

Според свидетеля, майка му е искала да получава пари от наем, но баща му категорично е казвал, че не желае майка му да получава каквито и да било средства.

От закупуването на имота през 2004 г. до прекратяване на брака на родителите му, те двамата са правили подобрения. След прекратяване на брака им никой не е правил ремонти, подобрения. Само трите помещения се отдават под наем. И трите помещения без прекъсване са отдавани под наем. Свидетелят посочва, че В. К. е негов дядо, бащата на баща му.

Свидетелката Д. Т., посочва, че Д. има помещения с Б. до бившата лимонадена фабрика, до бл. ******. Преди доста години свидетелката е ходила да види имота. В него има четири помещения, като първите три са еднакви, последното четвъртото е по-голямо.

3

Трите помещения са по-големи от една стая, но не са големи халета като промишлените.

Свидетелката посочва, че е била наемател на едното помещение преди повече от 15 г.

Ползвала го като склад за минерална вода и разносна търговия. По това време страните имали брак. Според нея трите помещения имат наематели и в момента. Ищцата е споделяла с нея, че не получава пари от наемите на тези помещения. В последно време страните не поддържат отношения. Ищцата е в лоши отношения със съпруга си. Тя се опитвала да разговаря с него, да се споразумеят нещо за наемите, но той е отказал. Ответникът е в Италия от доста години. Когато се прибира в ******, отсяда в с. ******.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни и логични като отчита близката родствена връзка на свидетеля С. К. със страните по делото и взема предвид обстоятелството, че свидетелят е дал показания под страх от наказателна отговорност.

Вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за пазарния наем на процесните помещения за исковия период.

Според заключението, средният пазарен наем на имота е 1.05 евро на кв.м. За процесния период от 16.08.2020г. до 16.04.2025г. за 229 кв.м. , общият пазарен наем възлиза на 13 465.20 евро, а ½ от имота възлиза на 6 732.60 евро или 13 167.82 лева.

Вещото лице не може категорично да установи дали помещенията се отдават под наем, както и не може да установи размера на евентуално получавания наем от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понятието „ползи от общата вещ” по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява съществено нейната субстанция. Следователно ползите от вещта включват както естествените плодове, така и гражданските плодове, т. е. доходите, които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и т.н.

От събраните по делото доказателства, се установи, че страните са придобили процесния имот по време на брака и същият е бил в режим на СИО при бездялова съсобственост. Гражданският брак на страните е прекратен с развод с влязло в законна сила решение на 24.10.2008г. по гр.д. № 1064/2008г. по описа на Районен съд – Видин. След прекратяване на брака, страните са станали съсобственици на имота с равни права по ½ ид.ч. за всеки.

От представения нотариален акт за собственост се установява, че имотът е с производствено предназначение и е с обща площ от 229 кв.м. От показанията на разпитаните свидетели, се установява, че в имота има четири помещения, които представляват халета, като три от тях са еднакви, а четвъртото е по-голямо. И двамата свидетели установяват, че три от помещенията винаги са се отдавали под наем и в момента се отдават под наем.

Свидетелят С. К. посочва, че за отдадените под наем помещения баща му – ответник по 4 делото не е сключвал писмен договор за наем, а наемът се давал на ръка. Едното помещение е автосервиз, отдадено е под наем от 17-18 години на човек на име В.. Другото помещение се ползва за поддръжка на климатици. То е отдадено под наем от 5-6 години на друг човек.

Третото помещение се ползва за диагностика на автомобили и е отдадено под наем от 3-4 години. Това помещение е имало и други наематели. Според този свидетел, е плащан наем около 200-250 евро/месец за всяко едно помещение. Имало е период, в който наемателите давали парите на свидетеля след устна уговорка между тях и баща му – ответника по делото.

След това баща му му се обадил по телефона и му казал, че той лично е направил устна уговорка с наемателите, те да събират дадените наеми и когато се прибира лятото, или по време на отпуска или по празници, те да дават на ответника събраните пари накуп.

Свидетелите не установяват конкретна квадратура на отдаваните под наем помещения. Вещото лице също не е могло да посочи в заключението си конкретна квадратура на помещенията поради това, че не е имало възможност да влезе в тях.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан в своето основание, а именно:

-страните са съсобственици на процесния имот с права по ½ ид.ч. за всеки от тях, - три от помещенията в имота се отдавали под наем от ответника за процесния период,