Решение № 1611 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Гражданско дело № 20225300101836 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 562, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по обективно съединени искове на Й. Д. П.

ЕГН **********, С. И. Д., ЕГН ********** и В. И. П., ЕГН **********, всички от гр.С., да бъде осъден Гаранционен фонд – С. да им заплати на всяка от тях обезщетение от по 120 000лв, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2019г – датата на която изтича тримесечният срок от уведомяване на ответника, както и от по 21 866,67лв – обезщетение за забавено плащане за периода 17.02.2019г – 27.10.2021г, като последната е датата на полученото от тях плащане от по 80 000лв.

Претендираните обезщетения са за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща И. И. П., починал следствие на преживяно на 17.08.2018г ПТП като пътник в МПС марка „ Ивеко“ модел „ФФ 150 ЕВ“ с рег. № ****, управляван от П. И. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, движейки се по път РVD 8606 , км.6+ 500, с посока на движение към град „Куклен“.

Водачът е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 46/22.06.2020г по НОХД № 448/2020г по описа на ОС – Пловдив. Претендират съдебни разноски.

С постъпилия по делото отговор ответник ът е оспорил допустимостта на исковете, като сочи, че за МПС марка „Ивеко“ модел „ФФ 150 ЕВ“ с рег. № **** е налице валидно сключена застраховка със застрахователно дружество, което е надлежен ответник по претенциите на ищците, не и Фондът. Взема становище и по съществото на спора, като не оспорва частични плащания в 1 полза на ищците в размер на общо 240 000 лв /по 80 000 лв на всеки от тях/ при определен общ размер от 360 000 лв и възприет процент съпричиняване на вредоносния резултат от починалия в размер на 1/3 поради липса на правилно поставен обезопасителен колан – възражение, което се поддържа и в исковото производство. Оспорва се и размерът на претенцията като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва се и акцесорната претенция, по – конкретно началния момент, от който се претендира, с твърдение, че Фондът нито е деликвент, нито е застраховател, а изпълнява едно чуждо задължение, още повече, че се е произнесъл в законоустановения срок. Претендират се съдебни разноски.

Ищецът оспорва възраженията на ответника, като твърди, че съществуването на валидно застрахователно правоотношение не изключва отговорността на Фонда с оглед разпоредбата на чл. 562, ал. 5 КЗ.

На страната на ответника е конституирано трето лице – помагач: ЗД Бул инс АД ЕИК 831830482, което изразява подробно писмено становище на л.

131, като също поддържа възражение за съпричиняване, аналогично на това на ответника.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

По допустимостта:

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Следователно предвидена е допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд, а именно безрезултатно изтичане на тримесечния рекламационен срок от сезиране на ГФ по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и фонда по повод плащането на обезщетение /мълчалив или изричен отказ, респ. несъгласие с определения или изплатен размер на обезщетението/.

В случая няма спор, че процедурата по доброволно уреждане на спора е изчерпана – по образувана преписка са направени частични плащания, които ищците намират за недостатъчни и сега претендират разликата до пълния им обем, т.е. процедурата е приключила без удовлетворителен за тях резултат, което прави прекият иск по чл. 558, ал. 5 КЗ допустим.

Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, тъй като е налице валидно сключена застраховка със застрахователно дружество, което следва да е надлежен ответник по претенциите на ищците, а не Фондът.

2

Според чл. 562, ал. 5 КЗ п ри разкриване на информация за моторни превозни средства на особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване.

Доколкото в с случая ответникът не твърди и не доказва съответното ведомство по ал. 1 да му е указало друго, а това като изгоден за него положителен факт, правоизключващ претенцията на ищеца, е в неговата доказателствена тежест, то той е пасивно легитимиран да отговаря за причинените вреди, като единствено има регресно право да търси обратно платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване /чл.

562, ал. 5, изр. трето КЗ/

По основателността:

В случая няма спор между страните, че моторното превозно средство, с което е причинено произшествието, е на особен режим чл. 562, ал. 5 КЗ; че за н е г о е налице валидно сключена застраховка Г О със застрахователно дружество; че от страна на ответника са извършени частични плащания в сочения от него обем, които са възстановени от застрахователя, конституиран в процеса като трето лице – помагач, както и че водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда.

Предмет на установяване в настоящия процес освен специалните материално правни предпоставки от фактическия състав на отговорността на ГФ, които безспорно в случая съобразно казаното по – горе са налице, са и тези на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

Същевременно обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлото в сила решение по образуваното по случая НОХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд съобразно задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 300 ГПК. Съгласно този текст от процесуалния закон влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които 3 са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, които са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

Няма спор също, че ищците са наследници на починалия – съпруга и деца.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Частичното плащане на всеки от ищците е също извънсъдебно признание на претенцията по основание.

Спорни при това положение са само размерът на вредите, както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение на пострадалия съобразно наведеното от ответника и помагача възражение за съпричиняване.

Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

В тази връзка по делото е изслушано заключение на КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните. След анализ на материалите по делото експертите са стигнали до еднозначния извод, че, отчитайки конкретния механизъм на ПТП и обстоятелството, че пряката причина за смъртта е именно тежката шийна травма, с или без предпазен колан смъртта е била неизбежна. Никъде вещите лица не правят извод, дори със степен на вероятност, че, ако пострадалият е бил с колан, увреждане е нямало да има. Т.е., дори под условие да се приеме за категорично установен по делото факт, че пострадалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан, каквито доказателства по делото няма, то само по себе си това обстоятелство не може да доведе до извод за съпричиняване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.

2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна насока. Даже напротив, обратното следва от изводите на вещите лица.

Поради това съпричиняване от страна на пострадалия няма и обезщетението, което ще се присъди на ищците, не следва да се намалява с 4 процент съпричиняване.

Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение, като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от съда. Такива обективни критерии при причиняването на смърт са обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, възрастта на увредения, общественото положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата смърт.

Причинените на всеки от ищците душевна болка и страдание от невъзвратимата загуба на съпруг и баща, се установява по категоричен начин от разпита на свидетеля Т. /без родство със страните/, чийто показания съдът възприема като обективни, добросъвестни, непосредствени и безпротиворечиви и от които се установява близката им емоционална връзка, нормални хармонични отношения и непреодоляната скръб от загубата на найблизък човек. В този смисъл е и неоспорено заключение на СПЕ, на което съдът също дава вяра, като обстоятелствата, че преживяното стресиращо събитие не е нарушило целостта на социалните връзки на изследваните лица, няма данни за промяна в цялостния им живот, не страдат от посттравматично стресово разстройство, не водят до извод за по-ниски по степен интензитет и продължителност на негативните емоции предвид невъзможността да се обективират болките и страданията като част от психичния живот на личността и строго субективните й преживявания, а и чисто житейски се предполагат при безспорно установени добри житейски взаимоотношения, взаимна обич и подкрепа, доколкото в случая се касае до една от най – тежките безвъзвратни загуби – дъщери, загубили баща и преживяла съпруга, останала сама с двете си дъщери. Така или иначе траурното събитие е факт и въпреки липсата на патологични промени в психичната сфера и при безспорно установена привързаност, взаимна обич и грижа, болките и страданията от безвъзвратната загуба на толкова близък са обичаен и закономерен резултат. Не е възможно и да се направи различна „оценка“ или „степенуване“ на индивидуално търпените вреди от всеки от ищците, поради което съдът намира, че условният им паричен еквивалент следва да бъде еднакъв за всички.