Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 19.01.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5924/2025
Вид
Решение № 57
Подписан
19.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Милена Светлозарова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Плевен, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430105924 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Й.В. против М. С.

Н. (С.) с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 199,95лв. – дължима от ответницата главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г. и лихва за забава върху главницата в размер на 32,56 лв. за периода от 03.01.2024г. до 03.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.*** на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответницата като съсобственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди 1 по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г. не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на 199,95лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 32,56 лв. за периода от 03.01.2024г. до 03.06.2025г.

Ответницата М. Н., чрез назначения особен представител адв.В. К. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.

Установява се от представения препис на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот *** на нотариус с рег.№*** на НК, че ответницата М. С. Н. е закупила на 10.06.2009г. процесния недвижим имот, представляващ апартамент ***.

От представената справка от Национална база данни се установява, че ищцата е била в сключен граждански брак към датата на закупуване на имота – 10.06.2009г., който е бил прекратен с развод на *** С оглед на това, имота е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, при което е останал в обикновена съсобственост при равни права или ответницата е собственик на ½ ид.ч. от него.

От представения препис на Договор от 01.08.2001г., подписан между „Нелбо инжинеринг“ и етажната собственост, в която се намира процесния апартамент, както и споразумителни потоколи от същата дата, се установява, че към сочената дата сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и топла вода.

2

Установява се от представения препис на заявление, изходящо от ответницата на 21.01.2013г. и адресирано до ищеца, че е заявила пред топлоснабдителното дружество факта на закупуване на имота и е поискала откриване на партида на нейно име, по която да бъде отчитано ползването на топлинна енергия и топла вода.

Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен №***, че същата е водена на името на съсобствениците М. С. Н. и В.В.С., както и е видно, че за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 449,33лв., от които 98,39лв. за отопление без ИРУ – в баня с лира; 311,01лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и 39,93лв. за услуга дялово разпределение, като е постъпило плащане на сума в размер на 49,42лв. и непогасена е останала главница в размер на 399,91лв.

Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 65,13лв. за периода от 03.01.2024г. до 03.06.2025г. Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата М. С.

Н. притежава права на собственост в обем ½ ид.ч. върху процесния имот, което сама е декларирала пред ищеца през 2013г. Не се твърди разпореждане с него, а напротив – от направеното отбелязване за вписана възбрана върху ½ ид.ч. от имота за обезпечение вземане на ищеца за предходен период, е видно, че към 08.12.2021г. все още е била съсобственик в обем на тези права.

Ето защо, съдът приема, че през релевантния период същата е била собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент ***

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 3

21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., съответна на правата й в съсобствеността.

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността на доставената за имота топлинна енергия възлиза на 399,91лв. за процесния период. Съответна на правата на ответницата е ½ част от тази стойност, изчислявана на 199,95лв. или 102,23 евро.

Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва върху дължимата от ответницата главница се изчислява на 32,56лв. или 16,65 евро за процесния период от 03.01.2024г. до 03.06.2025г. и същата е дължима от ответницата.

С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и доказани в изменения размер и следва да бъдат уважени като такива.

По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски, съответни на установената част от дълга на ответницата, в размер на : 12,50 лв. за държавна такса и 25лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо разноски в размер на 37,50лв. или 19,17 евро, които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 4

400лв. за възнаграждение на особен представител или общо 525лв. или 268,43 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М. С. Н. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 102,23 евро (199,95лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г. и сумата от 16,65 евро (32,56лв.), представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2024 г. до 03.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.06.2025г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. С. Н. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19,17 евро, представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 268,43 евро, представляваща деловодни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5