Присъда № 20 от 18.07.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда рег. № 20 от 18.07.2025 по НОХД № 297/2025г. на Окръжен съд – С.

Окръжна прокуратура - С. е повдигнала обвинение против подс. М. С. К. за това, че на 05.01.2025г., в гр. С., от частен дом в местността „Б.п.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 3 000 лв., от владението на К. Г. М., като употребил за това сила, за да запази владението върху откраднатата вещ, изразяваща се в издърпване на портмоне – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3 от НК.

Пострадалият К. Г. М. редовно призован, не се яви в разпоредително заседание. Същият е уведомен по предвидения в НПК ред – с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, както за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, така и процесуалните си права вкл. правото да бъде конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец, но до започване на разпоредителното заседание не направил такова искане.

В съдебно заседание след проведено съкратено съдебно следствие прокурорът поддържа повдигнатото на подс. К. обвинение и пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум от пет години, което да бъде редуцирано с 1/3, т.е. на подсъдимия да бъде наложно наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим.

Подс. К. лично и чрез назначения служебен защитник, в с.з. не оспорва обвинението така, както същото е формулирано в обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Не оспорва и правната квалификация на деянията, в извършването на които е обвинен. Защитникът на подс. К. моли съда да вземе в предвид, че от началото и до края на досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимият прави пълни самопризнания и съдейства изцяло за разкриване на обективната истина.

Присъединява се към становището на прокуратурата относно размера на наказанието лишаване от свобода като прави и алтернативно искане за наказание лишаване от свобода за срок от три години, определено при условията на чл. 55 от НК.

При упражняване на правото си на лична защита и в последната си дума, подс. К. се присъединява към становището на защитника си. Предоставя на съда да прецени какъв да бъде размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да му бъде наложено.

Пред настоящата инстанция не се направиха искания за събиране на нови доказателства и не се представиха такива.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подс. М. С. К. е български гражданин, на 30 години, неграмотен. Живее в кв. „Н.“ в гр. С. на ул. „Б.К.“ № 29. Не е женен. Живее в къщата на родителите си, където обитава самостоятелна стая. Не работи и се препитава предимно от кражби на имущество, като според свидетелските показания на майка му, често напуска жилището и града, обикаляйки в други населени места. Осъждан многократно:

- с присъда № 73/18.03.2014г. по НОХД № 5424/2013г. на Районен съд – Б., в сила от 03.04.2014г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от две години;

- с присъда № 20/29.01.2015г. по НОХД № 1964/2014г. на Районен съд – С., в сила от 16.02.2015г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК, за което му е наложено наказание на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- със споразумение от 06.02.2017г. по НОХД № 46/2017г. на Районен съд – С., в сила от 06.02.2017г., за деяние по чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца;

- с присъда № 10/02.02.2017г. по НОХД № 1859/2016г. на Районен съд – С., в сила от 20.02.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 и чл.28 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- с присъда № 28/22.02.2017г. по НОХД № 26/2017г. на Районен съд – С., в сила от 10.03.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- с присъда № 65/19.04.2017г. по НОХД № 273/2017г. на Районен съд – С., в сила от 05.05.2017г., за деяние по чл.194 ал.3 от НК, за което му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- със споразумение от 18.05.2017г. по НОХД № 295/2017г. на Районен съд – С., в сила от 18.05.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- с присъда № 135/06.07.2017г. по НОХД № 797/2017г. на Районен съд – С., в сила от 010.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- с присъда № 158/19.09.2017г. по НОХД № 931/2017г. на Районен съд – С., в сила от 05.10.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- със споразумение от 29.01.2019г. по НОХД № 1615/2018г. на Районен 2 съд С., в сила от 2.01.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- с присъда № 11/24.01.2019г. по НОХД № 3/2019г. на Районен съд – С., в сила от 11.02.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;

- със споразумение от 17.04.2019г. по НОХД № 518/2019г. на Районен съд – С., в сила от 17.04.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С влязло в сила на 27.06.2019г. определение от 11.06.2019г. по ЧНД № 756/2019г. на Районен съд – С., на подс. К. е определено едно общо наказание по влезлите в сила по отношение на него присъди по НОХД № 1615/2018г., НОХД № 3/2019г. и НОХД № 518/2019г., и трите на СлРС – една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно на 05.04.2020г.

- с Присъда № 20 от 12.10.2020г. по НОХД № 411/2020г. на Окръжен съд - С., в сила от 28.10.2020г., за деяние по чл. 199 ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Освободен е от Затвора - Б. на 05.06.2024г.

Подс. К. няма постоянна месторабота. След излизането си от затвора бил освидетелстван и получава пенсия по болест. Здравословното му състояние не е добро. Страда от бъбречна недостатъчност и е на хемодиализа.

Пострадалият свидетел К. М., на 86 години, притежава апартамент в гр.

С., но живеел предимно на вилата си в местността „Б.п.“ № 75. Живеел сам, но грижи за него полагали дъщеря му и зет му. Жилището се състояло от две стаи и дворно място, в което се влиза през метална врата, обикновено оставена незаключена.

Преди обяд на 05.01.2025г. подс. К. се намирал в района на ж.п. гарата в С., когато до него спрял автомобил и водачът му предложил да свърши обща работа на вилата му. Уговорили се подсъдимият да получи възнаграждение в натура - метални отпадъци, които да предаде на вторични суровини.

След като приключил с работата, за която бил ангажиран, около 16:00 часа подс. К. тръгнал да се прибира към кв. „Н.“. Вървейки през местността „Б.п.“ той забелязал постр. М. да се прибира през пътната си врата, която не заключил. Подсъдимият решил да влезе след възрастния човек и да извърши кражба от дома му. Оставил до пътната врата чувала с метални тръби, които носел и влязъл в жилището.

Постр. М. разбрал, че някой е влязъл в жилището му, но поради отслабеното си с възрастта зрение, не разпознал новодошлия. Приел, че е негов съсед, който го посещавал периодично и попитал „В., ти ли си?“. Подс.

К. отговорил утвърдително и седнал на съседното легло, където се намирала мъжка чантичка с документи и портфейл с парична сума. Едва когато 3 подсъдимият се приближил, постр. М. забелязал, че се е припознал и лицето е от ромски произход, което виждал за пръв път. Попитал го какво иска и в този момент подс. К. грабнал мъжката чантичка и извадил портфейла. От своя страна постр. М. също хванал портфейла с двете си ръце, но подсъдимият със сила го издърпал и побягнал навън. Докато възрастният човек го последва, подс. К. извадил от портфейла всички пари (сумата от 3 000 лв.), захвърлил портфейла на двора и побягнал. Прибрал се за кратко в жилището си, отделил сумата от 800 лв., които дал на майка си да ги скрие, и веднага излязъл. Майка му не разбрала от къде сина й се е сдобил с тези пари, а подс. К. заминал за гр.

Б.. Там престоял няколко дни, през които изхарчил всички пари за дрехи, обувки храна и алкохол.

Видно от приложената разписка, на постр. М. е възстановена сумата от 800 лв.

Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът я прие за установена като се позова на направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит. Предвид признанията на подс. К. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно въпросните факти.

Признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин от анализа на доказателствения материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.

М., Ц.В. и Р.К. като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, относими към предмета на доказване и кореспондиращи с писмените доказателства Протоколи за доброволно предаване, Разписка за възстановена сума, Справка за съдимост, Декларация СМПИС, Характеристична справка.

Показанията на свид. М., пострадал от извършеното от подсъдимия престъпление, са подробни и последователни. Те в най - голяма степен допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, тъй като свидетелят непосредствено е възприел всички събития свързани с механизма на отнемане на инкриминираните вещи.

Обстоятелството, че този свидетел е пострадал от престъплението действително го прави заинтересован от изхода на делото, но с оглед на съдържанието на изнесените от него твърдения за случилото се и във връзка с останалите доказателствени материали по делото, може да се направи извод, че това му качество по никакъв начин не се е отразило на достоверността на показанията му. Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.

283 от НПК. Страните не оспорват доказателствените материали. С 4 направеното самопризнание пред съда, подс. К. ясно и категорично заяви, че признава достоверността на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин релевантните за решаване на делото обстоятелства: време, място, механизъм на престъплението и причинната връзка на последното с поведението на подсъдимия.