Решение № 30 от 26.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Петрич, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20251230200801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. К. Й., ЕГН-**********, с адрес в с. П., общ.

Петрич, ул. „М.“ № *, против Наказателно постановление (НП)№ 25-0314- 000528 от 02.09.2025 г. на ВПД Началник на РУ- гр. Петрич, с което на лицето е наложено административно наказание „Глоба“ „Глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.5 пр.1 вр. с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, изразява недоволство от НП, като счита същото за необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочва, че не е извършено от нея нарушението за което и е ангажирана административнонаказателната отговорност, като посочва че не е знаела за извършеното деяние. На следващо място, не е съгласна с положението относно това че нарушението е извършено повторно от нейна страна. В тази насока се иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат В. Г.- БАК, който поддържа жалбата и развива допълнително доводи в подкрепа на същата.

Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразяват и становище по подадената жалба.

Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище.

1

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол №130 от проведено съдебно заседание на 10.02.2026 г., разпитани бяха свидетелите, Т. Х. М., С. Д. Х.

–полицейски служители, както и К.А.М..

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

На 04.08.2025 година, в 14:17 ч., и по конкретно в района на с. П., на ул. „Г.Д.“ пред дом номер 22 с посока на движение към ул. „М.“ полицейския служител- св. М., изпълнявайки своите служебни задължения, когато е бил на смяна, спрял за проверка /същия е бил на смяна с колега както е предвидено по закон/ лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121“ с рег.

№ ****, управляван от К.А.М.. В хода на проверката, установили че посочения водач не разполага с СУМПС и че същия е неправоспособен. Установено в хода на проверката е също, че процесния лек автомобил е собственост на М. К. Й., което впоследствие се доказа, че е негова дъщеря.

Предвид тези възприети от полицейските служители факти, е бил съставен АУАН GA № 4037935/04.08.2025 г., в отсъствие на нарушителя, единствено само след установяването на самоличността му, тъй като по направената справка М. Й. е фигурирала като собственик на процесния лек автомобил. По този начин била посочена и повторността за извършено нарушение по Закона за движението по пътищата от Й., което се отнасяло до допускане на управление на тротинетка. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие и след няколко дни, е бил връчен при условията на отказ на нарушителката, след като последната е била намерена в с. П., на посочения адрес. Последната е отказала да се разпише в издадения Акт, видно от отразеното „отказва“ на съставения АУАН /л.7 от делото/ и не е поставила подписа си върху разписката. В съставения АУАН е било изложено, че Й. е нарушила разпоредбата на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП- „Водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което повторно допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.“

След преценка на обстоятелствата по случая, АНО издал процесното атакувано Наказателно постановление № 25-0314-000528/02.09.2025 г., приемайки по този начин идентична фактическа обстановка, с което е била ангажирана отговорността на Й. за извършено нарушение по чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което й наложил наказание на основание чл. 177, ал.5, пр.1 вр. чл. 177, ал.1, т.3, б.“а“. Последното е било връчено на жалбоподателката лично срещу подпис на 25.11.2025 година. На 08.12.2025 г. същата е депозирала жалба против атакуваното НП пред съда, инициирала настоящото производство.

В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители, св. М. и св. Х.. От показанията на св. М.- актосъставител, става ясно че установения по хода на проверката водач- М., наистина не е бил правоспособен. Изложеното от М., съответства на изложената фактическа обстановка по издадените актове. Същия посочва, че при връчване на Акта на нарушителката, последната е била с агресивно поведение и не е искала да се подписва на връчения АУАН. Св. Х., не излага допълнителни факти относно случая, тъй като същия не е присъствал при констатиране на нарушението, а само при съставянето на АУАН.

2

Потвърждава обстоятелството, че е бил заедно с колегата си М. при връчването на акта на Й., която отказала да го подпише.

Разпитания св. М., установен като водач в процесната дата и баща на жалбоподателката, не оспорва обстоятелството, че същия е неправоспособен водач и че никога не е имал СУМПС.

Освен това, излага че на процесната дата решил да закара процесния лек автомобил на автомивка, тъй като е бил обявен за продажба. Твърди, че дъщеря му не е знаела за взетото от него решение. Във връзка с това, посочва, че колата се е намирала на паркинг при него.

Подчертава, че № 22 който е посочен в издадените актове, не съответства с тяхната къща, тъй като той живее на № 13. Номер 22 е срещу тяхната къща. Същия потвърждава, че е бил спрян от полицейски служители за извършване на проверка и потвърждава изложеното от актосъставителя.

Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а именно: НП № 25-0314-000528/02.09.2025 г., АУАН серия GA № 4037935/04.08.2025 г., Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, типова длъжностна характеристика на дл. „младши автоконтрольор II-I степен“, които съдът кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията им като пълни, последователни и обективни. Съдът обръща внимание на обстоятелството, че въпреки по делото да не е бил разпитан полицейския служител, който е бил на смяна заедно със св. М. на процесната дата, този факт се доказва от снетите показания на същия както и от показанията на св. М., баща на жалбоподателката който потвърждава обстоятелството, че е бил спрян от полицейски служители за проверка, а не само от св. М.. В този смисъл, съдът счете за ненужно да провежда разпит на втория полицейски служител.

При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски показания, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.

По приложението на процесуалния закон:

3

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, респ. в постановлението на прокурора в случаите на образувано в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.

7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.

57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

От друга страна следва да се посочи, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като липсата им води до издаването на незаконосъобразен акт.

Разпоредбата на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че: На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно от категорията, към която се отнася моторно превозно средство.

Проверявайки обаче, приетите от АНО обстоятелства, съдът отбелязва, че качеството на нарушителя на който му е ангажирана административно- наказателната отговорност, не попада на изложените в горепосочената разпоредба. Видно от издаденото Наказателно постановление, качеството на нарушителя е описано като „пешеходец“. Във връзка с това, 4 настоящият състав приема, че е извършено неотстранимо процесуално нарушение от страна на административно наказващия орган.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на нарушение на правилата на ЗДвП в една разпоредба, длъжностните лица, които установяват фактите и тези които налагат санкциите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със специфичните му характеристики и в издаваните от тях актове да посочват всички характеристики и всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от въззивната инстанция по реда на съдебния контрол. В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото- по реда на ЗАНН, за да могат да породят правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично. НП са актове на правораздаване, с което се налага административна санкция, а с АУАН се вменява извършване на конкретно административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път от санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие, още повече в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е качеството на субекта на нарушението и какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени реквизити както на АУАН по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 ЗАНН, така и на НП, съгласно чл.