Решение № 87 от 14.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО Я.

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500063 по описа за 2023 година

С Решение № 348/ 24.10.2022г. по гр. д. №91/2022 год. ОС- Русе е осъдил Гаранционен фонд- гр.София, ул.“Гр.Игнатиев“ № 2, да плати на А. А.

И., ЕГН ********** от гр.Русе, *********, на основание чл. 557,ал.1,т.1 КЗ вр чл.519, ал.1, т.1 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, сумата от 10 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие в гр.Русе на кръстовището на ул. „Изгрев“, в посока от кв. „Родина“ към кв. „Чародейка“ с ул. „Филип Станиславов“, по продължение на велоалея (велопътека) на 21.10.2021г около 18.50 часа, причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от подаване на исковата молба- 27.01.2022г до окончателното им плащане, като е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10 000лв до размер на сумата 30 000лв.

В законният срок решението е обжалвано от Гаранционен фондгр.София, чрез адв. М. П. от ВТАК, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са следните възражения: По делото не било доказано, че твърдяното ПТП е настъпило по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано МПС, за да е налице основание за плащане на обезщетение от Гаранционен фонд /ГФ/, съгласно чл.557, ал. 1, т. 1 КЗ. Приетата по делото САТЕ била е изготвена на база косвени данни за вероятно осъществено ПТП. Данните за твърдяното произшествие били снети единствено от самия пострадал и неговия баща, като последният не е присъствал, а пресъздал казаното от сина си. Само въз 1 основа показанията на бащата, който не е очевидец и е заинтересоват от изхода на делото, е изготвена и САТЕ. Експертизата дала три възможни хипотези за скоростта и характера на движение на пешеходеца, което обстоятелство не обосновавало извод за механизма и причините за настъпване на ПТП. От приложеното Досъдебно производство №465/21г. по преписка №7196/21г. по описа на Районна прокуратура гр.Русе било видно, че същото е образувано на 22.12.2021г.- два месеца след инцидента. Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие е от 14.01.2022г.- близо три месеца след това. Същевременно от направените обследвания, експерта посочил, че скоростта на автомобила е била не по-висока от 30- 40 км/ч., т.е. по-ниска от максимално допустимата за мястото на произшествието. Констативния протокол за пострадали лица също нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявления на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице- издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила, тъй като е съставен единствено по данни на ищеца. Техническата експертиза била изготвена единствено по косвени данни: обяснения от пострадалото лице, неговият баща и констативния протокол за пострадали лица, в който няма отбелязани обстоятелства и причини за настъпване на ПТП. В досъдебното производство също нямало данни за наличие на престъпен състав или извършено административно нарушение. По делото не била установена пряка причинна връзка между виновното противоправно поведение на неизвестен водач и настъпилите вреди за ищеца. Нямало доказателства за процесното ПТП- същото не е запазено, липсват следи, веществени доказателства, свидетели- очевидци, записи от охранителни видеокамери, а данните за такова ПТП са само от ищеца. Приетата по делото СМЕ установила, че при увреждането, което ищеца е получил, болките обичайно са най- силни непосредствено след получаване на увреждането и са със сравнително голям интензитет до налагане на имобилизация, след което бързо отшумяват. Съдът приел, че лечебният и възстановителен период за ищеца е приключил за около един месец- 20 дни в гипс, а след това една седмица с „чорап". В заключението било установено още, че е настъпило възстановяване при ищеца и не са възникнали усложнения. В тази насока, съдът присъдил изключително завишен размер на обезщетение, като се е позовал на недоказаните твърдения от исковата молба. Отделно от това, вещото лице посочило в заключението, че: „Това положение на ходилото е възможно да възникне в редица случаи, включително при падане от собствен ръст със и без придадена инерция от съприкосновение с автомобил" и по-нататък в отговора по девети въпрос:

„...не са налице обективни данни, от които да се съди дали се е осъществило съприкосновение между ищеца и лек автомобил". Първоинстанционният съд допуснал нарушение на материалния закон, като осъдил Гаранционен фонд да заплати сумата от 10 000 лева, считайки я за справедлива, без да отчете брой и вид на уврежданията, претърпените болки и страдания, икономическите 2 условия и съдебната практика към датата на увреждането.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, алтернативно- да се намали присъдения размер съобразно изложението във въззивната жалба.

Претендират се и разноски.

Против решението в законният срок е подадена насрещна въззивна жалба от А. И., чрез адв. Л. от САК, в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният иск за сумата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева до пълния размер на иска от 30 000 лева, като неправилно, необосновано и несъобразно с приложимия закон. Сочи се, че определеният размер на обезщетение е занижен, не са отчетени вида и характера на полученото увреждане довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. След премахване на шината болките продължили с оглед необходимостта от провеждане на раздвижване на крака, тъй като счупването на талуса е в областта на глезенната става. Ищецът имал нужда през описания период от чужда помощ за битовото си обслужване, самостоятелната му походка била невъзможна, което е наложило да ползва помощни средства- две патерици.

Сумата от 10 000 лева, определена от първата инстанция за обезщетяване на търпените неимуществени вреди, не можела да изпълни функцията си- да компенсира пострадалия в цялост за търпените от него болки, страдания и битови несгоди.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се присъди допълнително обезщетение от още 20 000 лева за търпените от пострадалия неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните във въззивните жалби и отговорите, намира за установено следното:

Във въззивната жалба на Гаранционен фонд- София се излагат съображения, че не са налице условията за ангажиране отговорността на Гаранционният фонд, а в насрещната жалба на А. И. се оспорва само размера на определеното му обезщетение за неимуществени вреди- твърди се, че същото е занижено.

Видно от данните по делото ищецът А. А. И. е твърдял в исковата си молба, че на 21.10.2021г около 18.50 часа на ул.“Изгрев“- кръстовище с ул.“Филип Станиславов“ е настъпило ПТП между него, като пешеходец и неизвестен автомобил с неустановена марка, модел и водач. Автомобила, нарушавайки правилата за движение по пътищата, го блъснал докато пресича от левия тротоар на ул.“Изгрев“ към десния тротоар на ул.“Филип Станиславов“. Неизвестният водач не съобразил поведението си на пътя със законово регламентираното задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и причинил на 3

А. И. телесни увреждания. Ищецът твърди, че е потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ “Канев“ АД с оплаквания за силни болки и ограничени движения в областта на дясна коленна става и дясна глезенна става. След извършени прегледи и консултации със специалисти му е поставена диагноза „ счупване на талуса и контузия на коляното“. Поставена му е гипсова имобилизация за срок от 30 дни, дадени са му указания за режим на покой и ходене с патерици. Било му отказано доброволно да се заплати обезщетение.

Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000лева за търпени болки и страдания.

С решението си ОС- Русе е приел, че по делото е доказано наличието на противоправно и виновно поведение на неизвестен водач на МПС и на 21.10.2021г. около 18.50ч. в условията на сумрак, в гр. Русе, по ул. „Изгрев“, в посока от кв. „Родина“ към кв. „Чародейка“, е настъпило ПТП между неизвестен автомобил, управляван от неустановен водач и ищецът А. И., който пресичал улицата. Автомобилът ударил с предната си дясната част страничната дясна част на А. И., при което последният получил счупване на латералния туберкул на задния израстък на дясна скочна кост. Съдебномедицинската експертиза посочила, че това счупване е възможно да бъде получено при пътно- транспортно произшествие, но не при директен удар между автомобила и областта на счупването /дясна глезенна става/, а в резултат на дорзална или плантарна хиперфлексия (авулзия или директна компресия) в дясна глезенна става. Този начин на получаване на травмата се установявал от показанията на св.А. И.- баща на ищеца, който свидетелствал, че синът му обяснил, че от удара се е повдигнал рязко във въздуха, след което е паднал на пътното платно около тротоара. По делото не били установени очевидци на пътното- транспортно произшествие, но първоинстанционният съд приел, че такова е възникнало между неизвестен автомобил и ищеца А. И. в качеството му на пешеходец по описаният по- горе механизъм на пътнототранспротно произшествие. Произшествието е възникнало при виновното поведение на водача на неизвестното МПС, който можел технически да предотврати ПТП-то и при управлението на МПС е нарушил вмененото му в чл.20 ЗДвП задължение. По делото не се установявало увреждането на И. да е настъпило по някакъв друг различен от ПТП начин, включително, че И. има по-чупливи кости, или е склонен към наранявания от друго психогенно естество. Първоинстанционният е уважил претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, като е определил същото в размер на 10 000 лева.

Отхвърлил е иска в останалата част, до пълният претендиран размер. Съдът е посочил, че при съобразяване с всички установени по делото увреждания, които ищеца е получил, тяхната тежест, по-силните болки, който е търпял непосредствено след катастрофата, периода от 20 дни в гипс, а след това седмица с „чорап“, придвижването с патерици в период на около месец със съпровождащите болки и неудобства, свързани с обслужването в ежедневието и необходимостта от непрекъсната помощ от близки през този 4 период, както и претърпеният страх, справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение, което в пълен обем би репарирало вредите, е в размер на 10 000лв.

Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Русе и намира въззивната жалба на Гаранционен фонд за основателна по следните съображения:

За да се уважи предявеният иск срещу Гаранционен фонд следва да са налице следните предпоставки: настъпване на ПТП на територията на РБ, от неустановено МПС с неустановен водач и от него да са настъпили вреди от телесни увреждания или смърт. За да се ангажира отговорността на Фонда следва да се установи с пълно и главно доказване, че неустановеният водач е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно чрез ПТП, че са настъпили посочените вреди, които са в причинна връзка с ПТП.

В тежест на ищеца е да докаже изпълнението на посочения фактически състав с всички допустими доказателствени средства. В случая това не е направено. Липсват доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба. Единствените доказателства по делото са показанията на св.

А. И.- баща на ищеца, който не е очевидец и е пресъздал пред съда само това, което му е казано от неговият син- т.е. това, което последният е изложил в исковата си молба и протокол за ПТП, който също е съставен само по данни на ищеца.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d5dcc1f-0986-4317-9d0e-0a7e45436aab