Решение № 166 от 13.10.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. СЛИВНИЦА, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100267 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 500, ал.2 от КЗ от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Д. Н. Н., ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че на 14.12.2021 г., ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - С., срещу ответника, като е образувано ч.г.д. № 908/2021 г.

Изложено е, че на 27.01.2018 г., около 14:15 часа, в гр. София, на ул.

„Габрово - Йосиф Щраус Майер“, с посока на движение към ул. „Кукуш“, на кръстовището с ул. „Скопие“, ответникът Д. Н. Н., управлявайки л.а. „ФИАТ БРАВО“, с ДК № ***** и при маневра отклоняване надясно, виновно предизвиква ПТП, като удря автомобил „Рено Меган“, с ДК № ****, причинява материални щети. Сочи се, че на виновния водач е съставен АУАН, серия Г № 430003/27.01.2018 г. За настъпилото ПТП е издаден Протокол за ПТП № 1711257/27.01.2018 г., в който е отразено, че виновният водач – настоящ ответник не притежава валидно свидетелство за управление на МПС и същият е неправоспособен. Отразено е, че при пътнотранспортното произшествие са причинени материални щети на л.а. „Рено Меган“, с ДК № ****.

1

Твърди се, че към датата на събитието ответникът притежава сключен договор за "Гражданска отговорност" с ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117001591964, със срок на валидност от 04.06.2017 г. до 03.06.2018 г.

В исковата молба се твърди, че след предявена претенция от собственика на л.а. „Рено Меган“, с ДК № ****, №8 към застрахователя, е образувана щета № 0000-5060-18-100214, като са извършени оглед и опис на вредите от пътно-транспортното произшествие, експертиза и остойностяване на същите, и на собственика на този автомобил е определено застрахователно обезщетение в размер на 237,00 лева, като тази сума е изплатена с платежно нареждане от 28.06.2018 г.

Ищецът застъпва становище, че във връзка с обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка, ищецът придобива право на регрес срещу виновния водач, непритежаващ свидетелство за управление на МПС - ответникът Н., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 247,00 лева, представляваща сума от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 237 лева и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10 лева.

Предвид незаплащането на сумата от страна на ответника, за ищцовото дружество възниква правен интерес от предявяване на иска, поради което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. Н. Н., ЕГН **********, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумите, както следва: 247,00 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът - редовно призован, не се явява, не се представлява; ответникът – редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител - адв. М. Б.-Т., която изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, предвид обстоятелството, че по делото няма доказателства за това, че към момента на настъпване на пътно2 транспортното произшествие водачът е бил неправоспособен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 21.12.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 612 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 908/2021 г. по описа на Районен съд – СЛИВНИЦА е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и са събрани данни, че същият не живее на известните по делото адреси.

С разпореждане № 327/24.03.2022 г., на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 11.04.2022 г. и на 20.04.2022 г. същият е предявил настоящия положителен установителен иск. Ето защо предявеният иск е допустим.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 908/2021 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 612/21.12.2021 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 247 (двеста четиридесет и седем) лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноски за неговото определяне; 25,00 (двадесет и пет) лева – разноски за държавна такса и 50,00 (петдесет) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: изплатено застрахователно обезщетение на основание застрахователна полица № BG/22/117001591964, със срок на валидност: от 04.06.2017 г. до 03.06.2018 г., във връзка със следното застрахователно събитие:

На 27.01.2018 г., около 14.15 часа, в гр. София, ответникът Д. Н. Н., управлявайки л.а. „ФИАТ БРАВО“ с ДК № **** на ул. „Габрово – Йосиф Щраус Майер“ с посока на движение към ул. „Кукуш“, на кръстовището с ул.

„Скопие“, при маневра „отклоняване надясно“, виновно предизвиква ПТП, като удря автомобил „РЕНО МЕГАН“, с ДК № ****, като му причинява материални щети.

За настьпилото пътно-транспортно произшествие е съставен протокол за ПТП № 1711257/27.01.2018 г. от съответното длъжностно лице – служител на СДВР, в който е отразено, че водачът на л.а. „ФИАТ БРАВО“ с ДК № ****, виновно е причинил пътно-транспортното произшествие, както и че същият не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.

По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № **** се движи по лявата лента до трамвайната линия, която е по средата на ул.

„Габрово“ по посока на кръстовището между ул. „Майор Георги Векилски“ – ул. „Кукуш“ и ул. „Скопие“ – ул. „Габрово“, което е регулирано със светофар.

Преди светофара на кръстовището, в задната лява страна го удря л.а. марка 3

„Фиат“, модел „Браво“, с ДК № ****, управляван от Д. Н. Н., който се движи по трасето на трамвайната линия и се опитва да се престрои в лявата лента на ул. „Габрово“, която в този момент е заета от л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ****. Заключението на експерта е, че настъпилите материални щети по л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № **** са в причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП.

Към датата на ПТП за автомобил „ФИАТ БРАВО“ с ДК № ****, управляван от виновния водач, била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица № BG/22/117001591964, със срок на валидност от 04.06.2017 г. до 03.06.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ.

Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление за съответната категория моторно превозно средство или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност" между него и собственика на увреждащото МПС, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, плащане на застрахователно обезщетение, вредите, пряката причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди, размерът на вредите, които предпоставки бяха установени в процеса, съгласно изложението по-горе.

От представения по делото протокол за ПТП се установяват мястото, времето и механизмът на реализиране на процесното произшествие. Успешно се установява и поведението на виновния водач, чиято маневра, в нарушение на ЗДвП, е причинила инцидента. Констатираните увреждания от контролните органи при посещението на местопроизшествието, описани в протокола за ПТП, съответстват на описаните от застрахователя, констатирани при огледа на увредения автомобил.

По делото е изяснена изцяло обстановката около настъпване на процесното ПТП. Видно от писмените доказателства, ответникът е причинил процесния инцидент, движейки се по трамвайната линия и предприемайки маневра "отклоняване надясно", с цел да се престрои в лявата лента на ул.

„Габрово“, която в този момент е заета от увредения в резултат на инцидента лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ****. Настоящият съдебен състав счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за установяването на механизма на произшествието, като детайли, включително и чрез ангажирането на административнонаказателна му отговорност, като по делото се установява при условията на пълно и главно доказване вредоносното 4 поведение на ответника и обстоятелството, че същият е бил неправоспособен водач.

Ищецът по регреса следва да докаже и че виновният водач е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на когото временно е отнето свидетелството. Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Представеният по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало протокола следователно документът се ползва с формална доказателствена сила. Протоколът, като свидетелствуващ документ, материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според практиката на ВКС, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.

№ 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т. о, ТК).

Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и размер, поради което искът следва да бъде уважена изцяло.

В случая е установено, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 247 /двеста четиридесет и седем/ лева, като встъпва до този размер срещу причинителя на вредата.

В случая се установи, че виновният за настъпилото ПТП водач (ответникът по настоящото дело – Д. Н. Н.) е бил неправоспособен към момента на настъпването на пътно-транспортното произшествие, поради което и на основание чл. 500, ал.2 от КЗ дължи платените пари от застрахователя на увреденото лице.

По тези причини искът е основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото е основателен главният иск, следва да се уважи и акцесорният иск за лихвата.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от 5 ответника в размер на общо 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева, от които: 75 /седемдесет и пет/ лева - държавна такса, 300 /триста/ лева – възнаграждение за вещо лице, 300 /триста/ лева – внесен депозит за особен представител и 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ).