Решение № 12099 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12099 гр. С., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110133847 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „В. срещу „Т..

Ищецът „В. е предявил против „Т. иск по чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 12091,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво за дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4696,38 лева по фактура № 0190031097/04.03.2020г., издадена от „Т., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, което обезщетение в общ размер на 12091,56 лева включва следните суми: 68,40 лева – такса анализ на проба, извършена в административно производство по налагане на ПАМ - Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020г. на Инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива” Северна България – В. при ГД „Контрол на качеството на течните горива” в Д.; сумата от 1078,56 лева - разходи за извозване на опасен отпадък по фактура № 1437/15.07.2020г. с доставчик „В., включваща следните услуги: транспорт цистерна – 378,80 лева, изнесен опасен отпадък – 200 лева, такса пречиствателна станция – 200 лева, кантар – 40 лева, транспорт бус с помпа и модули – 80 лева; сумата от 595 лева – разходи за вземане и изпитване на проба, от които: 470 лева – изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки, 85 лева – за изготвяне на експертиза и 40 лева – за вземане на проба, които разходи са направени в хода на административно-наказателното производство и възложени на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на Председателя на Д.; сумата от 10 000 лева – имуществена санкция, наложена на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. на Председателя на Д.; 50 лева - държавна такса за образуване на административно дело; 300 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице по адм.д. № 1

739/2020г. на Административен съд В., 4 състав.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трайни търговски отношения, като по фактура № 0190031097/04.03.2020 г. от „Т. била извършена доставка на гориво за дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4596, 38 лева.

По повод неплатеното от ищцовото дружество дизелово гориво, доставено по тази фактура, ответникът е предявил правата си по исков ред. По исковата молба е образувано гражданско дело № 2219/2021 год. по описа на Районен съд В., 14 състав. С влязло в сила решение, предявеният иск бил отхвърлен, поради уважено възражение за рекламация за пълно неизпълнение в качествено отношение.

На основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД купувачът имал право да върне вещта.

Непосредствено след зареждане на това количество дизел, било изпратено уведомление по електронна поща от ищеца до ответника, в което последният бил уведомен, че след извършена проверка от Д., на 12.03.2020г. е установено, че доставеното дизелово гориво от „Т. не съответства на изискванията по показател „пламна температура“. В тази връзка била направена рекламация за некачествено гориво в обем 4137 литра и ответникът бил поканен да осигури изтегляне на горивото от бензиностанцията в с. Г., община Д..

Срокът бил до следващия ден, като в противен случай всички разходи по дейността на изтеглянето и преработката ще бъдат за сметка на ответника.

Вследствие на проверката била наложена ПАМ - Задължително предписание № В0251 от 12.03.2020 на инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което временно било спряно разпространението на 4137 литра течно гориво за дизелови двигатели от обекта на ищеца.

С Решение от 03.07.2020 год., по адм. д. № 739/2020 год., Административен съд В., 4 състав отхвърлил подадената от ищеца жалба срещу ПАМ. Решението не било обжалвано, поради категоричните доказателства за несъстоятелността на жалбата. Ответникът бил уведомен за започналата процедура, но не встъпил в производството.

Отделно, била ангажирана административно-наказателната отговорност на „В. с НП № КГ-2343 от 23.11.2020 г. на Председателя на Д., с което му била наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева за установено несъответствие на течно гориво за дизелови двигатели, за което е съставен КП № 0126/12.03.2020г.

Нарушението било констатирано при проверка на 11.03.2020г. на обект бензиностанция, стопанисван от ищеца, след взета проба от бензиноколонка №3.

Имуществената санкция била заплатена от ищеца.

С оглед на това, ищецът претендира посочените по-горе суми като обезщетение от некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Счита, че добросъвестно е изпълнил задълженията си по доставка на гориво, като същото е било с 2 нужните качества, а промяната на показателя „пламна температура” било възникнало впоследствие. Възразява, че не е бил страна в административното производство, поради което и няма основание да заплаща на ищеца разходите, свързани с него. Излага хипотези, при които би могла да възникне промяна в показателя „пламна температура”, за каквито обстоятелства нямало как да отговаря самия ответник. Ответникът не следвало да отговаря и за бездействието на ищеца, който не предприел обжалване на издаденото срещу него НП.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД е да установи следните релевантни факти: вид и размер на имуществените вреди, които се намират в причинна връзка с некачественото изпълнение на процесния договор за доставка на гориво.

В тежест на ответника е да установи качественото изпълнение на договора за доставка, респективно заплащане на дълга.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

Не е спорно между страните, че последните се намират в трайни търговски отношения във връзка с доставка горива от страна на ответника „Т. на ищеца „В..

Не е спорно също така, че по фактура № 0190031097/04.03.2020г., „Т. извършило доставка на гориво за дизелови двигатели 3016 литра, на стойност 4596, 38 лева, която доставка била придружена с документ за качество /сертификат/. Това обстоятелство намира подкрепа и в представената от ищеца фактура под горния номер /л. 28 от делото/. Не е спорно също така между страните, че горивото било доставено на бензиностанция в с. Г., общ. Д., обл. В., стопанисвана от ищцовото дружество.

От приобщените по делото писмени доказателства, а именно: НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. /л. 10-12 от делото/; Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0126/12.03.2020г. /л. 81 от делото/, експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0250/12.03.2020г. /л. 83 от делото/; акт за отваряне на арбитражна проба /л. 84 от делото/ се установява, че на 11.03.2020г. на бензиностанцията, находяща се в с. Г., стопанисвана от ищеца, била извършена проверка от длъжностни лица на Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива”, Северна България – В., при която били взети проби от течните горива за установяване на съответствието им с изискванията на ЗЧАВ и ЗЕВИ.

Видно от съдържанието на посочените по-горе документи, по време на проверката било установено, че последната доставка на гориво е в количество 3016 литра, по Приемопредавателен протокол № 635354 от 04.03.2020г., с товарителница № 78855 от 04.03.2020г. с фактура № 0190031097/04.03.2020г. Горивото се разпространявало с декларация за 3 съответствие № 1557/18.02.2020г., издадена от „С..

Установява се също така, че по време на проверката била взета контролна проба № В031/11.03.2020г. на ГД ККТГ на гориво за дизелови двигатели. След изпитване на контролната проба, било установено, че горивото за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество, и конкретно за „пламна температура”, за която било установено, че е 40 градуса по С при норма над 55 градуса по С.

Въз основа на резултатите от проверката била издадена ПАМ - задължително предписание № В-0251/12.03.2020г. от контролните проверяващи органи, с което временно било спряно разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от колонката, от която била взета пробата в бензиностанцията в с. Г..

Видно от Решение № 739 от 03.07.2020г. на Административен съд – В., по адм.д. № 739/2020г. /л. 90-93 от делото/, ПАМ била обжалвана от ищцовото дружество по съдебен ред. С решение жалбата била отхвърлена. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 06.08.2020г.

Видно от представения по делото разписка и преводно нареждане чрез ПОСтерминал /л. 13 от делото/, за образуване на административното дело, от страна на ищеца и жалбоподател в административното производство по издаване на ПАМ, била заплатена ДТ в размер на 50,00 лева. Видно от вносна бележка /л. 17 от делото/ „В. заплатило разноски по адм.д. № 739/2020г. в размер на 300,00 лева за заплащане на възнаграждение за вещо лице.

Посочените разноски останали в тежест на „В. предвид крайния изход на делото /отхвърляне на жалбата срещу ПАМ/.

От представеното по делото НП № КГ-2343 от 23.11.2020г. /л. 10-12 от делото/, се установява, че във връзка с констатациите от проверката, било образувано и административно-наказателно производство.

По него Председателят на Д. издал посоченото НП, с което на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, наложил имуществена санкция в размер на 10 000 лева на „В. .” ЕООД като краен разпространител на течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 12.03.2020г. с констативен протокол е установено несъответствие с изискванията за качество.

Видно от НП, в тежест на „В. били възложени разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 595,00 лева, от които: 470,00 лева – за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККГТ – Д., гр. С., 85,00 лева – за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба.

Не се спори по делото, че това НП не било обжалвано от санкционираното лице – ищец по настоящото дело, като глобата била заплатена от ищеца, което е видно от представената вноска бележка /л. 16 от делото/.

Видно от вносна бележка /л. 15 от делото/ „В. заплатило сумата от 595,00 лева във връзка с издаденото НП, представляваща възложени с НП разноски в тежест на санкционираното лице.

4

Видно от Решение № 260121 от 25.02.2022г. по гр.д. № 2219/2021г. по описа на РС – В., същото било образувано по искова молба, депозирана от „Т. срещу „В.. Предмет на делото бил иск по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. ЗЗД за заплащане на сумата от 4097,45 лева, представляваща стойността на продадени, но неплатени горива по фактура № 0190031097/04.03.2020г. Видно от решението - искът бил отхвърлен като неоснователен.

Решението влязло в сила на 30.03.2022г.

От приложената по делото фактура № 1437/15.07.2020г. /л. 14 от делото/ се установява, че същата е била издадена от „ВА - ДИ 2” ООД гр. В. с получател „В., като същата касае следните услуги: транспорт цистерна 378,80 лева, извозен опасен отпадък – 200 лева, такса пречиствателна станция – 200 лева, кантар – 40 лева и транспорт бус с помпа и материали – 80 лева, или обща сума 898,80 без ДДС, или 1078,56 лева с ДДС.

От разпита на свидетеля В. се установява, че във връзка с извършената проверка на процесното гориво от контролните органи, именно той е водил кореспонденция с представител на ответното дружество, като същото било уведомявано за хода на производството, включително представителите на ответника били помолени сами да си изтеглят некачественото гориво за тяхна сметка. Установява се също така, че уговорката между страните по настоящото дело била – в случай, че не бъде издадено НП, „В. да заплати сумата по фактура № 0190031097/04.03.2020г. Установява се от показанията на този свидетел, че предвид крайния изход на административното дело по обжалване на ПАМ, в което жалбата била отхвърлена, на ответника било предложено от страна ищеца - в случай, че бъде издадено НП срещу „В. и „Т. желаят същото да бъде обжалвано, да посочат адвокат, който да бъде упълномощен от „В., за да обжалва НП, но за сметка на „Т.. Тъй като в срокът на обжалване, който към него бил едноседмичен, от страна на „Т. не последвала реакция, от страна на „В. било взето решение да не бъде обжалвано НП.