Решение № 4752 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330112927 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищецът „Уебспейс“ ЕООД, ЕИК: 201489208, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Пресиян” № 21, представлявано от управителя Д. Ч., чрез пълномощник адв.

А. Б., е предявил против „Плесио компютърс“ ЕАД, ЕИК: 131262158, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ангел Кънчев” № 5, представлявано от изпълнителния директор Й. С., иск за разваляне на сключения на 20.04.2022 г. между страните договор за покупко- продажба на портативна колона „*******************” и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 679 лева, представляваща продажната цена на стоката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба12.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022 г. между страните бил сключен договор за покупко- продажба на портативна колона „***************” за сумата от 679 лева, като ответникът издал фактура № *********/ 20.04.2022 г. и гаранционна карта за срок от 24 месеца. В случай на дефект или неизправност на стоката, в срока на гаранцията ответникът се задължавал да я приведе в съответствие с договора, в едномесечен срок от предявяване на гаранцията. Ищецът след получаване на стоката установил, че тя е дефектна и предявил рекламация пред ответника, като колонката била заменена с друга такава от същия вид, модел и марка, с нова гаранция от 24 месеца. На 02.07.2023 г. колонката отново дефектирала, като проблемът бил в това, че тя не работела при захранване, подавано единствено от батерията. В тази връзка била направена повторна рекламация и стоката била върната. На 1

06.07.2023 г. управителят на ищеца получил телефонно обаждане от представител на ответника, като му било обяснено, че стоката не можело да се замени с друга подобна, нито да се ремонтира и му било предложено да ползва ваучер на същата стойност. Управителят на ищеца обаче в писмен вид по електронната поща уведомил, че иска точно тази колонка да бъде заменена или отремонтирана и не желае друг продукт, или си иска връщане на платената за стоката сума. До момента нямал отговор, а и не бил във владение на стоката, която не можел да ползва. Твърди, че повредата настъпила в срока на гаранцията и ответникът в предвидения едномесечен срок не изпълнил задълженията си да я ремонтира или замени с друга от същия вид и модел, нито пък бил възстановил платената за стоката сума. Посочва, че вещта била с недостатъци, които намалявали годността й за обикновено потребление, предвид невъзможността й да работи на режим „батерия“. Моли да се развали договорът между страните и да се върне платената за стоката сума на отпаднало основание.

Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, като пълномощникът й представя писмено становище.

Ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, макар и извън срока по чл. 131 от ГПК, който няма пречка да се приеме като становище по делото, с което се оспорва иска. Признава, че между страните бил сключен договор за продажба на въпросната колонка за цена от 679 лева, която била заплатена, но оспорва, че продуктът имал гаранция от 24 месеца, както и, че дефектът се покривал от гаранцията на производителя. В гаранционната карта било изрично записано, че търговската гаранция не покрива компоненти на продукта с ограничен срок на годност, като батерията например. Батерията била консуматив и животът й зависел от начина, по който се използва устройството. Ищецът бил юридическо лице- търговец и не се явявал потребител по смисъла на параграф 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което не можел да се ползва от 24- месечния гаранционен срок, предвиден за потребителите. Той имал само правата по чл. 193 от ЗЗД, но искът бил предявен много след предвидения в закона 6- месечен срок. Независимо от горното, ответникът изпратил продукта в оторизиран сервиз на марката в Г., като ремонт на стоката бил извършен и ищецът бил поканен да си получи колонката, но той отказал, защото срокът на поправка бил 1 месец и вече желаел да си получи обратно парите. Ищецът бил уведомен, че стоката се намира на отговорно пазене в магазина на ответника в гр. С., от където може да си я получи. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В съдебно заседание страната също не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С фактура № **********/ 20.04.2022 г., ответникът е продал на ищеца за сумата от 679 лева с ДДС портативна колона „******************”.

Продуктът след извършен тест е бил заменен с нов от същия вид, в която връзка е издадена нова фактура № **********/ 04.05.2022 г., но вече на нулева стойност.

Като писмени доказателства са приети условията за гаранция на продукта.

2

Представена е извадка от електронна комуникация по имейл между страните.

Ищецът е изпратил по куриер новата (заменена) колонка до ответника, като е констатирано с протокол от 04.07.2023 г., че тя работи само на батерия и стоката е била насочена към сервиз.

Видно от становище, издадено от „Про2010“ ЕООД, на 18.09.2023 г. е бил извършен диагностичен преглед от квалифициран техник на въпросната колонка, като при теста на продукта след ремонта вече е констатирана пълна изправност- записано е, че батерията работи нормално, без отклонения.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск за разваляне на сключен договор за покупко- продажба на движима вещ, както и за връщане на платената по него цена. За да се уважи този иск за връщане на дадената въз основа на отпаднало основание сума, следва да се установи, че в конкретния случай ищецът е упражнил валидно правото си да развали сключения между страните договор, за да може да претендира получаване на дадена по него цена.

Няма спор по обстоятелството, че ищецът е закупил от ответника портативна колона, като е заплатил сумата по нея, според издадената му фактура, а не е и спорно между страните това, че поради дефект на стоката тя е била върната и е била заменена с друга нова, от същия вид и модел. Два месеца по- късно обаче ищецът е направил нова рекламация и е изпратил стоката по куриер на ответника, който я е получил. Проблемът в случая е бил, че колонката не е работела самостоятелно на батерия, а е трябвало да бъде постоянно включена в ел. мрежата.

Основният въпрос, който следва да се обсъди тук, е дали в такава хипотеза на дефект на стоката, той се покрива от гаранцията. Видно от представените гаранционни условия на продукта, в тях изрично е предвидено, че търговската гаранция не покрива компоненти на продукта с ограничен срок на годност (и в тази връзка като първи пример сред няколкото изброени са посочени батериите). При положение, че проблемът е касаел именно батерията, а според условията на търговеца гаранцията за тях е изключена, то в случая ответникът не носи гаранционна отговорност. Оттук- за ищеца пък не е възникнало правото да иска разваляне на договора, защото ответникът не е неизправна страна, тъй като в съответната хипотеза той няма задължението да поеме за своя сметка техническата поддръжка на стоката.

Независимо от това обаче, ответникът е изпратил стоката до доверен сервиз и я е ремонтирал, като същата е била приведена в изправност- батерията е функционирала и е работела нормално, видно от протокола за изпитване. В разменената електронна кореспонденция между страните на ищеца е било указано, че проблемът не се покрива от гаранцията и е изтекъл срокът за рекламация, като е предложено вместо връщане на парите, да си избере друг подобен продукт. Ищецът е отказал, като нито е искал друга вещ, нито пък поправка на същата стока, а е пожелал връщане на платената цена и възстановяването й по 3 банков път, но му е било обяснено, че ще се прави консултация със сервиз и тогава ще се коментира отново въпросът какво да се прави. В писменото становище на пълномощника на ищеца за с.з. не се оспорват твърденията в отговора, че на клиента е предложено да си получи обратно ремонтирана стока без да заплаща за сервиза и, че тя се намира на отговорно пазене в магазина на ответника.

При това положение, не е налице хипотеза на неизпълнение на задълженията на ответника по договора, за да се иска разваляне на същия от съда и да се разпорежда връщане на платената цена на продукта като последица. Нито батерията на колонката се е покривала от гаранцията, за да черпи права от това ищецът, нито пък ответникът е бездействалнапротив, той е ремонтирал за своя сметка дефектната част, като вещта вече не е била недостатъци, а е напълно годна за употреба и на клиента е предложено да си я получи, за да я ползва.

В заключение следва да се посочи, че претенцията е както неоснователна, доколкото не са налице предпоставките за ищеца да получи платеното по договора на отпаднало основание, така и недоказана, защото от събраните писмени доказателства не се установява, че достоверността на изложеното в исковата молба. Всичко това обуславя като краен резултат от процеса отхвърлянето на иска.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК принципно на ответника се дължат разноски. Доколкото обаче такива не се претендират, а и не се представят доказателства да са реално сторени (липсва договор за правна защита с платен хонорар на адвоката, като по делото е налично само пълномощно за процесуално представителство), не следва и да се присъждат. Направените пък от ищеца разходи по делото остават за негова сметка, без да се възлагат на насрещната страна.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уебспейс“ ЕООД, ЕИК: 201489208, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пресиян” № 21, представлявано от управителя Д. Ч., против „Плесио компютърс“ ЕАД, ЕИК: 131262158, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ангел Кънчев” № 5, представлявано от изпълнителния директор Й. С., иск за разваляне на сключения на 20.04.2022 г. между страните договор за покупко- продажба на портативна колона „***************” и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 679 (шестстотин седемдесет и девет) лева, представляваща продажната цена на стоката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

5