Решение № 17450 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17450 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110108548 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството им на наследници на С. Х. С., са собственици на недвижим имот, находящ се в *************, са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.

Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Директ” ЕООД, което след края на отчетния период е изготвяло изравнителни 1 сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че през процесния период за имота е начислена топлинна енергия, която не е заплатена. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва: 1/ответникът Т. Л. С. - сумата от 180,98 евро, представляваща 3/4 части от главница в общ размер на 241,31 евро, за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до гореописания недвижим имот през периода от 01.07.2023г. до 30.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, сумата от 68,33 евро, представляваща 3/4 части от обезщетение за забава в общ размер на 91,10 евро върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 16.03.2026г., сумата от 7,02 евро, представляваща 3/4 части от главница за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 9,36 евро, за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 2,39 евро, представляваща 3/4 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в общ размер на 3,19 евро, за периода от 16.05.2023г. до 16.03.2026г.;

2/ответникът М. С. Ц. - сумата от 60,33 евро, представляваща 1/4 част от главница в общ размер на 241,31 евро, за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до гореописания недвижим имот през периода от 01.07.2023г. до 30.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, сумата от 22,77 евро, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава в общ размер на 91,10 евро върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 16.03.2026г., сумата от 2,34 евро, представляваща 1/4 част от главница за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 9,36 евро, за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 0,80 евро, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в общ размер на 3,19 евро, за периода от 16.05.2023г. до 16.03.2026г. Претендират се и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от двамата ответници, в който признават дълга и заявяват, че са сключили споразумение с дружеството. С оглед предходното молят да не бъдат допускани исканите от ищеца експертизи.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Директ” ЕООД не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.09.1986 г., от който се установява, че собственици на процесния недвижим имот са С. Х. С. и Т. Л. С..

По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 20.04.2026 г. от Столична община, район Надежда, от което се установява, че С. Х. С. е починал на 15.05.2018 г., като е оставил двама наследници по закон – съпруга и дъщеря – ответници в настоящото производство.

По делото е приложен протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с Техем Сървисис ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото дружество сключен в изпълнение на взетото решение.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество, както и издадените общи фактури през процесния исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото е приложено споразумение от 21.05.2026 г., сключено между ищцовото дружество и двамата ответници за сумите, предмет на настоящото производство. По делото са приложени доказателства за заплащане на сумата от общо 393,67 лева, включваща авансова вноска, втора, трета и четвърта вноска.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно 3 изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай от приложените по делото за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение за наследници се обосновава извод, че ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на правна сделка и наследствено правоприемство в посочените от ищеца права, поради което съдът приема, че между страните е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната 4 енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

В случая ответниците не оспорват количеството и стойността на доставената до имота и незаплатена топлинна енергия, като размера на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответниците.

С оглед предходното и съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази представеното по делото споразумение за разсрочено плащане на претендираните в настоящото производство суми. В същото се признават всички задължения, предмет на настоящото производство, задължението за лихва за забава, законна лихва върху главниците за периода от предявяване на иска до датата на сключване на договора за спогодба, както за задължението за съдебни разноски в размер на 257,08 евро. Видно още от споразумението е, че общият дълг в размер на 605,54 евро е разсрочен на 7 вноски, от които първата вноска е в размер на 181,69 евро, останалите вноски в размер на 70,66 евро и последна от 70,65 евро, с падежи в периода от 21.06.2026 г. – 21.11.2026 г. В чл.3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение споразумението.