Решение № 438 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252100100108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „СВЕЖЕСТ М“ ООД, ЕИК 206619723, представлявано от управителя Сахадат Хоссаин, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. „Черно море“ № 95, против А. Г. К., ЕГН **********, и К. А. К., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., ж.к. "М. Р." **, вх.*, ет.*, ап.*.

Твърди се, че с н.а. № 182, том XI, рег.№15479, дело № 2142 от 12.10.2023г. на нотариус с рег.№600, ищецът продал на първия ответник самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл.

Бургас, по КККР, с адрес на имота: гр. Свети Влас, ***А, ет.5, ап.Ст.А7, находящ се в сграда с идентификатор №***, с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, сградата разположена в поземлени имоти с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 59,00 кв.м., ведно с прилежащи части от 13,05 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- ***, ***, над обектаняма, с описание съгласно одобрен архитектурен проект представлява: Студио № А7, находящо се на четвърти жилищен етаж на кота +10,61 м., състоящо се от стая, баня с тоалетна и две тераси, при следните граници: на изток- калканен зид и стълбищна клетка, на запад- калканен зид, на север- външен зид, на юг- външен зид, отдолуап.А5 и А6, на трети жилищен етаж на кота +7,87м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

В нотариалният акт за покупко-продажба била записана продажна цена в размер 1 на 57640 евро или левовата им равностойност в размер на 112734,04 лв., която сума следвало да се заплати след нотариалното изслушване на сделката по сметка на дружеството, на неговия управител или трето посочено от управителя лице. Пред нотариуса били представени всички необходими документи за изповядване на сделката, описани като приложения в нотариалния акт.

Сочи се, че на 12.10.2023г., в деня на подписване на нотариалния акт, от страните по делото било подписано обратно писмо, в което било посочено, че сключената сделка била привидно уговорена, като продажната цена била предоставена от продавача на купувача. Било визирано, че страните не желаели настъпването на правните последици на покупко- продажбата, ищецът продължавал да се счита за собственик, като ответниците дължали връщане на имота на дружеството или на посочено от „СВЕЖЕСТ М“ ООД трето лице. Изрично било уговорено, че А. Г. К. и К.

А. К. били наясно, че покупно-продажната цена по привидната сделка била предоставена от „СВЕЖЕСТ М“ ООД и при връщане на имота на или прехвърлянето му на трето лице, посочено от дружеството, ответниците не желаели и нямало да получат продажната цена. Писмото било подписано и от К. А., тъй като имота бил придобит в условията на СИО.

Твърди се, че причината за така сключената привидна сделка била, че на 27.09.2023 г. пред ОС- Бургас срещу ищеца била подадена искова молба от негов кредитор в лицето на „УПА“ ЕООД, ЕИК 812096436, с цена на иска 148400 евро, по която било поискано допускане на обезпечение на заведения иск с обезпечителна мярка възбрана върху три недвижими имота, един, от които- процесния. Искането било уважено, като по отношение на процесния имот, поради отстраняване на ОФГ по обезпечителната заповед, вписването на възбраната било забавено. Междувременно „СВЕЖЕСТ М“ ООД узнало за допуснатите обезпечения и с цел избягване на действието им, изповядало процесната сделка.

На 12.10.2023г. била издадена от Окръжен съд- Бургас по т.д.№ 394/2023г. обезпечителна заповед № 38, след допуснатата поправка, за налагане на възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., вписана в СВгр.Несебър с дата 13.10.2023 г., т.е. един ден след симулативното прехвърляне на собствеността.

С оглед на така визираното по- горе се моли сключения договор, обективиран в сочения н.а., да бъде прогласен за нищожен като привиден, абсолютно симулативен на основание чл. 26, ал.2, изр. 1, предл. последно от ЗЗД, като не пораждащ целените от страните правни последици още със сключването му.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се оспорва предявената претенция. Сочи се, че обратното писмо било подписано заради разсроченото плащане, като им било обяснено, че това било гаранция за дружеството, 2 в случай, че цената не била платена, в какъвто смисъл било налице и предоговаряне на отношенията с дружеството. Заявява се, че не отговаря на истината твърдението, че продажната цена била платена от продавача, като ответниците не познавали управителя на дружеството- ищец. Твърди се, че ключовете за апартамента били в ответниците, но същите не го ползвали, тъй като не разполагали със средства за довършителните работи.

Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 26, ал.2, изр. 1, предл. последно от ЗЗД.

По делото не се спори, че на 12.10.2023 г. между ищеца и първия ответник бил сключен договор, обективиран в н.а. № 182, том XI, рег.№15479, дело № 2142 от 12.10.2023г. на нотариус с рег.№600, с който ищецът продал на първия ответник самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

Свети Влас, общ. Несебър, ***А, ет.5, ап.Ст.А7, съставляващ апартамент, ведно с прилежащи части от 13,05 ид.ч. от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Не се спори и относно обстоятелството, че към датата на сключване на договора- 12.10.2023 г., двамата ответници са били в брак.

От страна на ищеца се сочи, че така подписаният договор е привиден в условията на абсолютна симулация, като сключен поради наличието на съдебно предявени претенции от страна на негов кредитор, въз основа на което е искано налагане на възбрана върху имота. В тази връзка се представя обратно писмо, подписано от страните по делото, включително и от съпругата на А. К.- К. А. К., която не е била страна по сделката. Видно от съдържанието на писмото, страните са посочили, че така сключеният договор е уговорен привидно, а посочената в него продажна цена е предоставена от продавача на купувача, за да се симулира валидно плащане по договора. Изрично е посочено, че страните не желаят настъпването на правните последици по сключената покупко- продажба, като са наясно, че „СВЕЖЕСТ М“ ООД продължава да се счита за собственик на имота, а ответниците дължат връщането му на ищеца или на посочено от него трето лице. Визирано е, че К.и са наясно и, че продажната цена е предоставена от продавача и при връщане на имота в неговия патримониум, няма да имат претенции за сумата.

От страна на ответниците не се оспорва обстоятелството, че на 12.10.2023 г. са подписали обратното писмо, като същите твърдят, че това било с оглед уговореното в договора разсрочено плащане. В тази връзка представят споразумение между дружеството и първия ответник, от 15.12.2023 г., с което се изменя срока за плащане 3 на продажната цена, а именно до 12.06.2024 г. Представят се и платежни нареждания за заплащане на сумата в цялост.

В съдебно заседание бе разпитан св. Стоянов, който заяви, че познава настоящия управител на дружеството- ищец, от когото знае за наличието на финансови проблеми на последното и водене на съдебни дела против него. Пак от управителя свидетелят узнал за наличието на наложени тежести върху два апартамента, което мотивирало „фиктивно“ прехвърляне на едното жилище на А. К., като между тях имало подписан документ, че „когато минат проблемите и делата, апартамента ще се върне обратно“ на дружеството. Свидетелят заяви, че ответника К. бил работник в една от фирмите на управителя на дружеството- ищец.

С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, изр. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са привидните договори. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните, като съставлява нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен диспозитивен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата.

В настоящият случай в представеното обратно писмо изрично е посочено, че сключеният договор, обективиран в посочения нотариален акт, е уговорен привидно, като страните не желаят настъпването на правните последици на продажбата, а продавача продължава да се счита за собственик на имота. В този смисъл не може да се сподели твърдението на ответниците, че обратното писмо е сключено заради уговореното в нотариалния акт разсрочено плащане. Съдържанието на писмото недвусмислено сочи волята на страните относно абсолютната симулативност на съглашението, като никъде не се съдържат уговорки относно разсроченото плащане на продажната цена. Такива е нелогично и да се уговарят предвид изричното изявление на страните, че договора не поражда действие, както и че продажната цена е предоставена от продавача. Представеното от ответниците споразумение от 15.12.2023 г. не е в противоречие с подписаното обратно писмо. С него се изменя единствено крайният срок на заплащане на цената, което е в унисон със заявеното от ищеца, че това е сторено с оглед предявеният от кредитора на ищеца- „УПА“ ЕООД, против А. К. и „Свежест М“ иск. Видно от приложените по делото искова молба /входирана през месец март 2024 г./ и решение по гр.д. № 327/2024 г. по описа на БОС, действително от страна на „УПА“ ЕООД е предявен иск за осъждане на А. К. да заплати по сметка на „Свежест М“ ООД сумата от 13300 евро, частично от 42301,25 евро, представляваща дължим остатък от продажната цена по процесната сделка. Това прави логично и 4 внасянето на остатъка от продажната цена не по сметка на дружеството- продавач, а по сметка на Марчо Дойчев Марков, като физическо лице. Разплащанията са били извършвани не по банков път, независимо, че е против забраната за суми над 10 000 лв. В този смисъл и предвид липсата на други доказателства от страна на ответниците, съдът намира, че цитираното споразумение от 15.12.2023 г. и последвалите плащания на продажната цена от А. К. по сметката на управителя на ищеца, не оборват посоченото в обратното писмо намерение у страните привидно да сключат договора.

Съгласно Решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4188/2014 г., IV г.о., неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на съпруга- страна по сделката. Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни. Пак там се сочи, че когато е установено, че единият съпруг не е в кръга на "договарящите" и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл. 165, ал. 2 ГПК/. В случая К. К. не е страна по сделката, но същата е подписала обратното писмо, поради което същото я обвързва и е достатъчно, за да се приеме и спрямо нея, че сделката е привидна.

Изложеното по- горе обосновава извода за основателност на предявения иск.

Както бе посочено по- горе ответниците не оспорват обстоятелството, че са подписали обратното писмо, поради което съдът намира, че същото е достатъчно доказателство, установяващо привидността на договора в условията на абсолютна симулация. Без правно значение е обстоятелството дали ответника К. се познава с управителя на дружеството- ищец. Въпреки това, видно от извършената справка, считано от 14.11.2022 г. А. К. е в трудово правоотношение с „Много вкусно“ ЕООД, което дружество от създаването му е с управител Марчо Дойчев Марков- управител и на ищеца от 28.06.2023 г. до 10.12.2024 г. съобразно справка в ТР. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението на ответника, че не познава управителя на ищеца.