Решение № 1731 от 29.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1731

Хасково, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700113 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на М. А. М., от [населено място], подадена чрез адв. М. Н., против Решение №1012-26-560#1/13.01.2026г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлено оспорването против разпореждане [номер]-00-2109-3/05.12.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, издадено в противоречие с КСО и с Регламент №883/2004г., и Регламент №987/2009г. Счита се, че административният орган не е съобразил релевантни факти и документи. Жалбоподателят имал сключен трудов договор с германски работодател, последно от 01.09.2021г., като бил с трудова заетост там от септември 2019г. Въпреки това сключил брак в България и впоследствие се родило детето му Д. и въпреки че последното станало в Германия през 2022г., родителите се снабдили с български акт за раждане, съставен през 2023г. в Симеоновград. През времето на заетост в Германия, на 14.07.2020г., родителите на М. му дарили с [нотариален акт] от 14.07.2020г. на нотариус М. Д. сграда и две летни кухни в *, където семейството през тези години се прибирало през ваканциите и оспорващият идвал и заедно с баща си правили ремонти на жилището, тъй като той възнамерявал да се премести да живее и работи в България. На 24.07.2024г. сключил договор с българската банка „ДСК“ за разкриване на банкова сметка. С писмо от 12.05.2025г., бил прекратен трудовият му договор в Германия. На 11.06.2025г. М. и семейството му се дерегистрирали от адреса в Германия, а на 01.07.2025г. бил издаден документ за тази дерегистрация, като било допълнено, че лицето отива в България. На 07.07.2025г. той се снабдил с формуляр U1 за пренос на осигурителни права, където осигурителният му стаж в Германия бил заверен за периода 01.09.2021г. - 30.06.2025г. На същата дата, т. е. в срок от 7 дни, се регистрирал в „Бюро по труда“ – Симеоновград като безработен, като претендирал изплащане обезщетение за безработица от страната на пребиваване, но такова било отказано с разпореждането от 05.12.2025г. Междувременно, на 30.10.2025г. М. сключил трудов договор с работодател в България и понастоящем работил като заварчик при него. Следователно към момента на отказа, а и на обжалваното решение, невярна била констатацията в оспорения акт – че до настоящия момент М. нямал принос към системата на социално осигуряване в България.

Въпреки че в решението било посочено, че институциите на двете държави установявали с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице, това не било направено в случая. Липсвали данни изобщо административният орган да бил задействал системата за пренос на осигурителни права, нито да определил взаимно с германската институция „центъра на интересите на съответното лице“, а те безспорно били в България. Независимо от това, дори и да не били в България, член 6, параграф 2 от Регламент №987/2009 гласял, че когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице имало право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивавало на територията на нито една от съответните държави-членки – обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо било подадено искането. Регламентите изисквали лицето да получи обезщетението и това била идеята на преноса на осигурителни права, а след това или по това време двете договарящи институции – българската и германската, да си определят за чия сметка щяло да бъде изплатеното обезщетение. Доказателства за последното нямало и с това административният орган допуснал съществени нарушения на производствените правила. До уреждане на този въпрос, държавата на пребиваване, пред която бил предявен документ за пренос на осигурителни права U1 следвало да заплати обезщетението за безработица на основание член 65, параграф 6 от Регламент №883/2004г.

Претендира се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на оспорването и аргументира това с липса на принос на жалбоподателя към осигурителната система на България. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С. З. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Харманли с рег. №914-303/07.07.2025г. /№261-00-2109/07.07.2025г./, до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят М. А. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. С. З. е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Германия за периода от 31.08.2021г. до 30.06.2025г. Към заявлението приложил документ от Германия, представляващ образец U001CB – Искане за осигурително досие-трансграничен работник /л.22/.

С писмо с изх. №У-261-00-2901-1/08.07.2025г. /л.26/ от заявителя са изискани допълнителни документи, вкл. удостоверяващи трудов, и/или служебен, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване – трудови договори, фишове за заплати, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и др., както и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Такава е подадена от заявителя на 11.07.2025г. /л.41/ с отбелязване, че в периода 09.09.2018г. – 30.06.2025г. същият е работил в Германия /с две прекъсвания от 30.04.2021г. до 03.05.2021г. и от 20.08.2021г. до 01.09.2021г./. В декларацията посочил още, че настоящият и постоянният му адреси са в *, че през периода на последната му заетост в чужбина преобладаващата част от роднините му са живели в България, че притежава постоянно жилище в България и че е плащал данъци върху доходите от последната заетост в държавата по последна заетост, че през периода на заетост в чужбина е живял под наем, че през този период се е завръщал в България няколко пъти в годината – да се види с роднините си, че с държавата по последна заетост не го свързва нищо и че няма намерение да се връща там.

С разпореждане [номер]-00-2109-1 от 09.07.2025г. /л.27/, на основание чл.54г, ал.4, във вр. с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М. А. М. заявление от 07.07.2025г. Като мотиви за спирането е посочил събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, удостоверяване на причината за прекратяване и държавата на пребиваване.

Чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е изискана информация по случая /л.45-60/, от която се установяват осигурителни периоди на жалбоподателя, както следва: от 09.09.2018г. до 20.08.2021г., от 01.09.2021г. до 30.06.2025г. /л.47гр. и л.50 гр./. Представена е и допълнителна осигурителна информация /л.55гр.-60/.

На 31.10.2025г. М. е декларирал пред ТП на НОИ – Хасково /л.54/ промяна в обстоятелствата – че считано от 03.11.2025г. упражнява трудова дейност в България, за която подлежи на задължително осигуряване.

С разпореждане [номер]-00-21-2 от 28.11.2025г. /л.61/, на основание чл.55 от АПК, ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане [номер]-00-2109-3 от 05.12.2025г. /л.62/ на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на М. А. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че видно от информационната система на НОИ и от получен СЕД U017 лицето е упражнявало дейност в Германия от 10.09.2018г. до 30.06.2025г. и има общ удостоверен осигурителен стаж 6 г. 8 м. и 6 дни. Съгласно правилата, предвидени в глава IV на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г., граждани на съюза, които пребивавали законно в приемаща държава-членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имали право на постоянно пребиваване в тази държава. В становище по дело С-30/22, Европейската комисия, позовавайки се на тази директива, възприемала, че след изтичане на 5 години, през които дадено лице работи/пребивава в държава-членка, за него възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явявала държава по пребиваване по време на последната заетост, от която следвало да се претендират обезщетенията за безработица. От събраните доказателства и налични данни се обосновавал извод, че държавата по пребиваване съвпадала с държавата на последна заетост. Следователно, на основание чл.61 и по аргумент от чл.65, ал.2 и ал.5, б. „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004, България не била компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което нямало основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство. разпореждане [номер]-00-2109-3 от 05.12.2025г. е обжалвано от М. А. М. пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-560/23.12.2025г. /л.64/.

С процесното решение директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото разпореждане.

В мотивите на решението се посочва, че в конкретния случай за жалбоподателя е констатирана последна заетост за периода от 09.09.2018г. до 30.06.2025г. в Германия, удостоверени били над 6 години осигурителна заетост, с прекъсвания, които не надвишавали 6 месеца на година. В периода на последната заетост на жалбоподателя България не била държавата му по пребиваване, като за да формира този извод административният орган отчел обстоятелствата, че М. живял в Германия за дълъг период от време, като осъществявал и трудова дейност. Тези факти сочили на трайно /обичайно/ установяване в тази държава. Действително, след юни 2025г. той променил своето обичайно пребиваване, като се завърнал дълготрайно в България. Прилагането на критерия „намерение на лицето“ се обуславяло след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави. Регламентите обвързвали държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост. С оглед съдебната практика на Съда на ЕС, наличието на „стабилна/дългосрочна/“ заетост се явявало главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за целите на преценка правото на обезщетение за безработица. Когато работникът имал стабилна дългосрочна работа в друга държава била налице презумпция, че той пребивавал в тази държава. В случая „стабилна/дългосрочна“ заетост била в Германия, което можело да обоснове извод, че пребиваването, по смисъла на европейските регламенти, не било в България. Обобщено, до началото на юни 2025г. жалбоподателят бил с място на обичайно пребиваване по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 в Германия, а след това в България.