Решение № 83 от 16.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Русе, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500596 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

З. Р. Н., чрез пълномощника си адв.Г.М., е обжалвал решението на Районен съд - Русе, постановено по гр. д. № 1960/2025г. Сочи, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е знаел за претенцията, която не му била съобщена от ищеца, съответна е щял да я плати извънсъдебно.Излага оплаквания, че е признал иска и след завеждане на делото платил сумата от 233,30 лева. Иска отмяната на обжалваното решение от въззивната инстанция и отхвърляне изцяло на предявената претенция. Претендира разноски за производството.

С постъпила по делото ч.жалба З. Н. обжалва Определение № 5133/24.11.2025г., постановено по делото по реда на чл. 248 от ГПК, и иска присъждане на разноски за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът по в.жалба ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез пълномощника си юрк.

Ц. Д., в писмени отговори взема становище за неоснователност на жалбата и на ч. в.жалба , и иска обжалваните съдебни актове като правилни и законосъобразни да бъдат оставени в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във в. жалба и в ч.в.жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, ведно с определението по чл. 248 от ГПК, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същите следва да бъдат потвърдени по изложените в тях съображения.

От фактическа страна по делото е установено, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД заплатило

233.30 лв., от които 208.30 лв. – главница, платено застрахователно обезщетение и сумата от 25.00 лв. - ликвидационни разноски, поради което предявило претенция срещу ищеца в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото З. Н. - на основание чл. 500, ал.1, т.1 вр. чл. 433, т.3 от КЗ. Застрахователното обезщетение е платено по повод ПТП на 05.01.2022 г. в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“, пред дом № 4, причинено от водача на л.а. „Опел Вектра“, с ДК № В0780НВ З. Р. Н., който при извършване на маневра на заден ход блъснал паркиран л.а. „Мазда ЦХ 7“ с ДК № Р0683КК, собственост на Г. А. Ц., и му нанесъл материална щета. Бил съставен Протокол за ПТП № 1813995 от 05.01.2022 г.

Тъй като л.а. „Опел Вектра“ с ДК № В0780НВ към момента на настъпване на произшествието бил застрахован със застрахователна полица № BG/002/121002592833 по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, последното завело щета № 2210000329 от Г. А. Ц.. След представяне на необходимите документи дружеството му заплатило сумата от 208.30 лева, представляваща пълния размер на претенцията, като по преписката били направени ликвидационни разноски от 25 лева.

Видно от Протокол за ПТП № 1813995 от 05.01.2022 г., към момента на настъпване на ПТП З. Р. Н. управлявал л.а. „Опел Вектра“ с ДК № В0780НВ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, поради което застрахователното дружество отправило към виновния водач регресна претенция – с покана за доброволно плащане на сумата от 233.30 лв., изпратена на 11.03.2022г. на постоянния адрес на З. Н. в гр.Русе.

Последният не бил намерен на постоянния му адрес, актуален към момента на изпращане на поканата, както и към момента на образуване на настоящото дело /на този адрес З. Н. лично получил от Районен съд -София исковата молба, инициирала образуването на производството /.

С отговора на исковата молба ответникът признал иска за допустим, а за основателен – под условие – че са налице доказателства за употребен от него алкохол. Сочи, че на 27.01.2025г. заплатил по сметка на ищцовото застрахователно дружество изцяло размера на иска, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото и признава иска относно щетата.

В съдебно заседание З. Н., чрез процесуалния си представител, признал изцяло иска и направил искане за постановяване на решение при признание на иска / молба с вх. №13013/17.04.2025 г./. Поради това първоинстанционният съд прекратил съдебното дирене и обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

2

При тези процесуално установени факти в обжалваното съдебно решение било прието, че искът е основателен. Извършеното от З. Р. Н. на 27.01.2025 в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД плащане на сумата от 233.30 лева, на основание чл. 235 ал.3 от ГПК било съобразено като факт, настъпил след предявяване на исковата молба - на 09.01.2025г. Тъй като, считано от завеждане на иска, възниква задължение за заплащане на законна лихва върху главницата, до окончателно й заплащане - на 27.01.2025г., е постановено плащане на сумата от 1,68 лв., представляваща законна лихва за посочения период, както и на разноски по делото.

Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в хипотезата на чл. 237 от ГП, тъй като с изрична молба, и с изявление от процесуалния представител в о.с.з. са предприети процесуални действия, с които се заявява, че ответникът се отказва от защита по иска, защото той е основателен, и иска постановяване на решение при признание на иска.

Доводите във в.жалба за незаконосъобразно осъждане на ответника да плати сумата от 1,68 лв. - законна лихва, тъй като неправомерно Районен съд – София, където първоначално било заведено дело, забавил изпращането му в Районен съд – Русе, са неоснователни. Не е налице процесуална пречка още с отговора на исковата молба, с който се прави възражение за неподсъдност на спора, да се направи признание на иска / в този смисъл Определение № 36/2019г. по ч.т.д.№3202/2018г., ВКС /. Вместо това обаче е оспорено твърдението в исковата молба, че З. Н. като водач на МПС управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата, с което на практика се сочи неоснователност на претенцията, изключваща признание на иска.

Признание на иска е направено по –късно, с изрична молба от 17.04.2025г,. и поддържано в о.с.з.

Изложеното сочи, че правилно и законосъобразно обжалваното решение е постановено при наличие на предпоставките по чл. 237 от ГПК, при съобразяване на новонастъпилите факти по чл. 235 ал.3 от ГПК.

По в.частна жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК :

Правилно са разпределени от районни съд разноските между страните в производството пред първата инстанция. За да не уважи искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК районният съд е съобразил, че не са налице двете кумулативни предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, защото погасяването на задължението на ответника е станало след предявяване на исковата молба.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, тъй като предявеният иск не е отхвърлен, а е приет за неоснователен заради извършено в хода на производството плащане. Изложените доводи обосновават постановения отказ на първоинстанционния съд да измени решението си в частта да разноските, и като правилни и законосъобразни се споделят изцяло от въззивната инстанция.

С оглед изхода от спора, в.жалбоподател дължи на ответника по в.жалба юрисконсултско възнаграждение / за процесуално представителство – изготвяне на отговор на в.жалба и отговор на ч.в.жалба / в размер на 70 евро.

3

Така мотивиран, Окръжният съд :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 816/27.05.2025г., постановено по гр.д. № 1960/2025г. на Районен съд – Русе.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5133/24.11.2025г., по гр.д. № 1960/2025г. на Районен съд – Русе, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

ОСЪЖДА З. Р. Н., ЕГН **********, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер „ № 87, сумата 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4