Определение № 115 от 12.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600190 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Силистра срещу определение на Окръжен съд гр.Силистра от 23.05.2024г. по НОХД № 119/2024г., с което в разпоредително заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, а делото– върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

В протеста, подаден в законния срок, се поддържа становище, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът намира, че обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания на чл.246 от НПК. Предлага се съставът на ВАпС да отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД №119/2024г. по описа на СОС и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на СОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста за допустим,а по същество- основателен.

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното 1 производство по посоченото наказателно дело, СОС е приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Това свое решение съдът е мотивирал със съществуващо противоречие в обстоятелствена и диспозитивна част; липса на ясен механизъм на извършване на деянието; липса на конкретни факти по отношение на неистински или подправени документи, отнесени към механизма на извършване на присвояването; неяснота по отношение на неправомерно плащане на трети лица и вида на разпоредителните действия на подсъдимото лице. Според проверявания съд липсата на посочените факти в обвинителния акт ограничават възможността на подсъдимата да осъществи правото си на защита по всеки пункт на обвинението.

Настоящият състав намира, че този извод на съда е незаконосъобразен.

Обвинителния акт е внесен по отношение на подс.Д. за това, че в периода 14.02.2012г.-06.06.2018г. в гр.Дулово, обл.Силистра, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“б“ от НК, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоила чужди движими вещи-пари, в размер на 354 842,57лв., представляващи бюджетни средства на Дейности“ Целодневни детски градини“ и Направление „Образование ДГ“, връчени в това й качество и поверени да ги пази, като за улесняването му е извършила и друго престъпление-по чл.310,ал.1вр.чл.308,ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представляващо особено тежък случай-престъпление по чл.203,ал.1 вр.202,ал.1,т.1 вр. чл.201,ал.1 вр. чл.310,ал.1 вр. чл.308,ал.1 вр. чл.26 от НК.

Няма спор, че предназначението на обвинителния акт е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиненото лице в него, като по този начин да се поставят основните рамки в процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Съгласно ТР-2-2002-ОСНК за да изпълни своята процесуална функция, съдържанието му трябва стриктно да се придържа към изискванията на чл.246,ал.2 от НПК, а именно в обстоятелствената част прокурорът задължително трябва да очертае фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на обвиненото лице в него чрез посочване на време, място, механизъм на извършване и всички обстоятелства, които имат отношение съм състава на престъплението. Инкриминираният престъпен състав изисква описание на изпълнителното деяние, участието на подсъдимия в него и дефиниране на резултата от престъплението.

Настоящият състав намира, че обвинителния акт, инициирал съдебното производство, отговаря на тези изисквания. В обсега на фактическото и 2 юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност.

Видно от обстоятелствената част на ОА подробно е разяснено длъжностното качество на Д. в инкриминирания период спрямо упражняваните от нея функции в общинската администрация. Последното е в пряка връзка с пазенето на имуществото, което й е връчено в това й качество на основание трудов договор №85/29.04.2008г., с който тя е назначена на длъжност „старши специалист „Касиер“в Дейности „ЦДГ“ и Допълнително споразумение №14/14.08.2012г., с което е променено мястото на работа в Общинска администрация -Дулово, в дейност „Направление ОбразованиеЦДГ“, обуславящи връзката между подсъдимата и поверените и парични средства за пазене. Подробно са разяснени механизмите за осъществяване на деянието, отнесени конкретно към всяко едно от разпоредителните действия: от една страна преправяне съдържанието на официален документ-РКО, а от друга- съставяне на нови РКО, с които се намалявала касовата наличност и сумите са постъпвали директно у подсъдимата и съставяне на платежни нареждания, с които удържаните суми са постъпвали не по дължимите сметки /по заем, разплащателен и работнически влог/, а по нейни лични сметки.

Доколко последните са част от присвоителния механизъм и попадат в приложното поле на улесняващото престъпление е въпрос по съществото на делото. Механизмът на извършване на твърдяното от обвинението престъпление е достатъчно ясно описан, така че да обезпечи правото на подсъдимата да научи в какво се обвинява, което е установено и с депозираното искане за провеждане на диференцирана процедура по чл.373,т.2 от НПК.

Въпросите дали реално са осъществени посочените от прокурора действия, дали действителният размер на присвоените суми за инкриминираните периоди е визирания от обвинението, респ. правната квалификация на деянието са въпроси, които се решават с крайния съдебен акт след събиране и проверка на доказателствата.

Характерно за съставното длъжностно присвояване е, че то се осъществява от две разнородни деяния, обединени от една обща цел.

Квалифициращото престъпление трябва обективно да улеснява самото присвояване, затова и ако то е извършено с цел прикриване на едно вече извършено присвояване, няма да е налице съставът на ч.202,ал.1,т.1 от НК.

При тези особености на квалифицираното длъжностно присвояване, приетата конструкция на обвинението следва да разкрива във функционално отношение връзката между двете престъпления- другото престъпление /в случая по чл.310 вр. чл.308 от НК/ да създава благоприятни условия 3

/улеснява/ длъжностно присвояване, за което са налице обвинителни факти.

Дали визираните документи са неистински или преправени също е предмет на разглеждане на делото по същество и е от прерогативите на съдебния състав по квалификацията на деянието. Всяка една от посочените в ОА схеми на деянието е отнесена и към конкретното деяние в рамките на продължаваното престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е неделима част от конструкцията на обвинителния документ.

В този смисъл, при извършената проверка настоящия състав не констатира и приетото от проверявания съд „противоречие“ между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт.

Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата пълнота предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита обвиняемият да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи правната оценка на престъплението, извършено от обвиняемото лице, времето, мястото, начинът, конкретните параметри на дължимо и предприето поведение от субекта, притежаващ съответното длъжностно качество. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимата да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си.

Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза.

В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението. Дали тези изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението.

С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че внесеният обвинителен акт съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в него.

Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените 4 действия в първата инстанция следва да продължат с решаване на въпроса по чл.248, ал.1 т.8 от НПК.

Поради изложеното и на основание чл.345,ал.1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд гр.Силистра от 23.05.2024г. по НОХД № 119/2024г., с което в разпоредително заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, а делото– върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК, като ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5