Решение № 5750 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5750 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20048438/17.07.2022 г. по гр.д. № 53932/2020 г. по описа на СРС, 171 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 41 ЗС, вр. чл. 51, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, че „П.

2016“ ЕООД дължи на Етажна собственост гр. София, СО – Студентски град, ул. „******* – Затворен комплекс Оркид Хилс сумата в общ размер от сумата от 1061,08 лева, представляваща неплатени вноски за ремонт, поддръжка и управление на етажна собственост за периода от 01.08.2019 – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 06.06.2020 г. по ч.гр.д. № 17123/2020 г. на СРС 171 състав, както и на основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 51, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС „П. 2016“ ЕООД е осъдено да заплати на Етажна собственост гр. София, СО – Студентски град, ул.

„******* – Затворен комплекс Оркид Хилс сумата от 477,10 лева – дължими месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г.

Срещу решението е постъпила

1 въззивна жалба вх.

№

25058724/17.08.2022 г., подадена от „П. 2016“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че са оспорени представените по делото Протокол № 1/21.01.2020 г., Протокол № 2/23.08.2018 г., Протокол от 28.08.2018 г., Решение на ОС от 21.01.2020 г. и 12.02.2020 г. Посочените решения не били достигнали до знанието на ответника, тъй като не бил спазен реда по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Доколкото до предявяване на исковата молба ответникът не бил уведомен, това било станало с връчване на препис от исковата молба, поради което неправилно районният съд бил приет обратното. Поради тази причина заявява, че Д. К. не представлява етажната собственост и съответно не е легитимиран да води делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25067783/13.10.2020 г., подаден от Етажна собственост гр.

София, СО – Студентски град, ул. „******* – Затворен комплекс Оркид Хилс, с която се поддържат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 53932/2020 г. по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост гр. София, СО – Студентски град, ул. „******* – Затворен комплекс Оркид Хилс против „П.

2016“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 2, и чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл.

51, ал. 1 от Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС), както и осъдителни искове с правно основание чл. 49, ал. 2, и чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл.

51, ал. 1 от Закон за управление на етажната собственост.

Ищецът твърди, че „П. 2016“ ЕООД е собственик на недвижим имот – Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул******* комплекс Оркид Хилс, бл. 2, който се намира в сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че с 2

Решение по Прокотол от 21.01.2020 г. на Общо събрание на етажната собственост Д. Д. К. е избран за управител на етажната собственост. Твърди, че с Решение по т. 1/Протокол № 2 от 23.08.2019 г. било взето решение за определяне на размера на вноската за разходите за управление и поддържане да е 77,32 лева, а вноската за консумативни разходи – 12,50 лева – общо 89,82 лева – за всеки самостоятелен обект месечно. Определено е, че вноските във Фонд Ремонт и обновяване са в размер на 1% от МРЗ за страната. Твърди, че с Решение от 21.01.2020 г. е взето решение на Общо събрание за извършване на ремонт на дилатационни фуги на сградата, като е определена вноска за ответника в размер на 197,70 лева. Твърди, че в периода от 01.09.2019 г. до 31.05.2020 г. „П. 2016“ ЕООД не е изпълнило задълженията си да плати сумата от 695,88 лева (9 вноски по 77,32 лева) – вноски за управление и поддръжка, сумата от 112,50 лева (9 вноски по 12,50 лева) – вноски за консумативни разходи, сумата от 44,80 лева (2 вноски по 5,10 и 8 вноски по 5,60 лева) – вноски за Фонд Ремонт и обновяване за периода от 01.08.2019 – 31.05.2020 г, сумата от 197,70 лева – вноска за ремонт на дилатационна фуга.

Посочените суми не били платени от ответника, поради което било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по гр. д. № 17123/2020 г. по описа на СРС, 171 състав била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Освен това, в периода след издаване на заповедта, ответникът не бил заплатил и сумите от 386,60 лева (5 вноски по 77,32 лева) – вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода от – 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., сумата от 62,50 лева (5 вноски по 12,50 лева) – вноски за консумативни разходи, както и сумата от 28 лева (5 вноски по 5,60 лева) – вноски за Фонд Ремонт и обновяване. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите в общ размер на 1061,08 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 17123/2020 г. по описа на СРС, 171 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумите в общ размер на 477,10 лева, представляващи вноски за период следващ издаването на заповедта, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „П. 2016“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. Заявява, че 3 оспорва, че етажната собственост се управлява от посоченото в исковата молба лице. Оспорва, че дължи сумите, тъй като не бил уведомен за взетите от етажната собственост решения, поради което твърди, че те не били влезли в сила. Отделно от това поддържа, че не са взимани решения, с които са определени дължимите вноски. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 17123/2020 г. по описа на СРС, 171 състав. По заявление от 12.05.2020 г., подадено от Етажна собственост гр. София, СО – Студентски град, ул.

„******* – Затворен комплекс Оркид Хилс е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „П. 2016“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 1061,08 лева, представляваща неплатени вноски за ремонт, поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство. В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни, като е приел за безспорно обстоятелството, че „П. 2016“ ЕООД е собственик на имот в сграда в етажна собственост, както и че са взети решения, с които са определени дължимите вноски към етажната собственост.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС се създава и 4 поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, средствата, в който се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че общото събрание на етажните собственици е взело решение за определяне на размера на разходите за управление и поддържане на общите части, както и че в процесния период ответникът е бил собственик, ползвател или обитател на обект в сграда в режим на етажна собственост. От събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че „П. 2016“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – апартамент № 8, в гр. София, район Студентски, ул. „*******. Установява се, че на 23.08.2018 г. Общото събрание на етажните собственици е взело решения, с които са определени вноски за управление на етажната собственост, както и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗУЕС, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50, а когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.

Решение за събиране на средства за ремонт на дилатационна фуга е взето от етажните собственици на 21.01.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си да плати суми за управление и поддръжка на етажната собственост, както и за допълнителни вноски за ремонт, съобразно решенията на общото събрание на етажните собственици. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да заплаща определените от общото събрание на етажната собственост вноски.

Доводите на въззивника, свързани с това, че не бил уведомен за 5 проведените общи събрания, на които са взети решения за определяне на размера на вноските са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Значението на посочената дата за уведомяване на етажния собственик за проведеното общо събрание, на което са взети решения за размера на вноски за управление и поддържане на етажната собственост, за попълване на Фонд Ремонт и обновяване или за неотложен ремонт е свързана с възможността, ако не е съгласен с тях да ги оспори по реда и при условията на чл. 40 от ЗУЕС. Нито с отговора на исковата молба, нито в самостоятелно производство ответникът не е въвел твърдения относно това, че взетите решения са незаконосъобразни. Следователно те са породили действие с взимането им от общото събрание на етажните собственици, като уведомяването на ответника би имало значение само във връзка с изпадането му в забава, но не и във връзка с това дали задължението е възникнало.