Решение № 5307 от 28.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5307 гр. София, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110209732 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя А. Й. А., ЕГН: ********** с вх. № 162475 от 04.08.2022 г. чрез адвокат П. В. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя А. Й.

А., ЕГН: **********.

В жалбата на жалбоподателя А. и в съдебно заседание от адвокат В. се инвокират подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Б. Й., редовно призован, оспорва в производството лично депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Не се претендират разноски в последното по делото заседание.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 02 РУ-СДВР редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се представлява в производството. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

I . Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на 02 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят А. е възвел правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на 02 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa lo....uitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят А. Й. А. е неосъждано лице. Срещу същият нямало образувани висящи наказателни съдебна и досъдебни производства. Същият се познавал с лице с имена К.Ц.К. Жалбоподателят А. и лицето К. се придвижили с лек автомобил „... ... в гр.. в района ж.к. „Н...“, пред блок ..., вх.

МПС било управлявано от жалбоподателя А.. На 18.07.2022г., около 15.10 часа в гр.София, ж.к. „Н----“, пред блок --------извършителят, установен в последствие като ------, отнел чужди за него движими вещи – 1 брой златен синджир тип картие на стойност 237.50 лева, един брой златна висулка кръстче на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка сърчице на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка дървото на стойност 165 лева, всичко на стойност 970.00 лева, собственост и от владението на пострадалата .... с намерението противозаконно да ги присвои, заедно със закачените на тях висулки, от врата на М. – престъпление по чл.198, ал.1 НК.

Извършителят К. се качил в автомобила на жалбоподателя А. и същият управляван от А. се отдалечили заедно от местопроизшествието.

Впоследствие жалбоподателят А. закарал с автомобила си лицето К. в заложна къща, където К. от свое име заложил отнетите от него инкриминирани вещи. Получената сума била разделена между тях двамата.

В 02 РУ-СДВР било образувано на 18.07.2022 г. ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР за престъпление грабеж по чл.198, ал.1 от НК.

Извършителят на престъплението било лицето К.Ц.К. като към 2 престъплението имало оперативни данни да е съпричастен и жалбоподателят А. Й. А., доколкото две лица се оттегляли от местопроизшествието заедно с автомобил. Процесното ДП е било образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването (разпит на свидетел), за това че на 18.07.2022 г., около 15.10 часа в гр.София, ж.к. „ХХХХ“, пред ХХХХХХХХХ извършителят, установен в последствие като К.Ц.К. отнел чужди за него движими вещи – 1 брой златен синджир тип картие на стойност 237.50 лева, един брой златна висулка кръстче на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка сърчице на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка дървото на стойност 165 лева, всичко на стойност 970.00 лева, собственост и от владението на пострадалата .... с намерението противозаконно да ги присвои, заедно със закачените на тях висулки, от врата на М. – престъпление по чл.198, ал.1 НК.

След проведени оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ) от страна на СДВР били прегледани записи от камери, насочени към местопроизшествието от 18.07.2022 г. Били установени две физически лица, които са евентуално съпричастни към извършеното престъпление. ОИМ продължили с извършване на допълнителни справки и проверки и след извършено призоваване на жалбоподателя А. Й. А., същият посетил сградата на 02 РУ-СДВР на 03.08.2022 г. в 10.00 часа. В този момент той бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по силата на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР. Като основание в заповедта за осъщественото задържане било посочено извършено престъпление по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР.

В 10.00 часа на 03.08.2022 г. жалбоподателят А. попълнил писмена декларация, в която е заявил, че не желае да ползва договорна адвокатска защита за своя сметка; че не желае да има служебен защитник; че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед; че не желае да бъде уведомен член на семейството му; че е уведомен за правата си на свиждане и получаване на колетни пратки; че няма нужда от прилагане на специална хранителна диета.

На 03.08.2022 г. в 10.00 часа полицейският служител - свидетелят Р. М.

Р. извършил личен обиск на жалбоподателя А. по ЗМВР, при който били установени притежавани един брой мъжки колан и телефонно устройство. В книгата за задържаните лица било отразено, че жалбоподателя А. е бил приет в 02 РУ-СДВР във видимо добро здравословно състояние при задържането си. Не е била отразена информация за проведено лечение спрямо същия, докато е бил задържан по ЗМВР.

В същия ден в сградата на 02 РУ-СДВР бил задържан в по-късен час около обяд извършителят на престъплението по чл.198, ал.1 НК К.Ц.К.

В сградата на 02 РУ СДВР жалбоподателят А. и лицето К. се засекли и дори успели да разговарят в рамките на извършената беседа и събирана информация от служителите на 02 РУ-СДВР в кабинета на въззиваемата страна Б. Й. в присъствието на полицейски служители.

3

На 03.08.2022 г. жалбоподателят А. бил освободен от действието на наложената му със Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в 16.30 часа. Свидетелят М. А. И. освободил жалбоподателя А.. В същият момент в сградата на 02 РУ-СДВР жалбоподателят А. бил отведен от полицейски служители от 09 РУ-СДВР в сградата на 09 РУ-СДВР. Жалбоподателят А. не можел свободно да напусне сградата на 02 РУ СДВР след 16:30 часа на 03.08.2022 г., тъй като следвало да бъде отведен в сградата на 09 РУ-СДВР. Срещу жалбоподателя А. последвало за времето от 16.45 часа на 03.08.2022г. до 13.20 часа на 04.08.2022 г. второ фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на основание заповед с № 3384зз-861 от 03.08.2022 г., издадена от полицейския орган С.И.В. – инспектор в 09 РУ-СДВР. Като основание за задържането му било извършено престъпление грабеж по чл.198, ал.1 от НК, по което било образувано друго ДП № 3384 ЗМК 1289/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР.

За времето от 16.00 часа на 04.08.2022 г. до 16.25 часа на 04.08.2022 г. жалбоподателят А. бил разпитан пред съдия в СРС, НО в производство по чл.223 НПК по ДП по описа на 09 РУ СДВР.

Спрямо извършителят на престъплението лицето К.Ц.К.било внесено на 06.08.2022 г. искане в съда за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, за което бил привлечен като обвиняем на 04.08.2022 г.

Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Б. В. Й. е полицейски орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява категорично и безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства от показанията на свидетелите М. Г. Г., М. А. И. и Р. М. Р.ов, прочетени по реда на чл.283 от НПК , които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или 4 цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са би ли изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., според което у становяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. и И. носят доказателствена информация, която се подкрепя от писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелите Г. и И. са обективни, пълни, ясни, точни, последователни, достоверни, добросъвестни. Съдът не установява от показанията на свидетелите Г. и И. наличие на заинтересованост. Липсва преиначаване на факти, измисляне на факти или придаване на смисъл на факти, какъвто те нямат. Свидетелят Г. има възприятия за предмета на разследването, по което въззиваемата страна Б. Й. е издал заповед за задържане на жалбоподателя А.. Свидетелят Г. работи в един кабинет с въззиваемата страна Б. Й.. Същата е възприела, че жалбоподателя А. е бил задържан в сградата на 02 РУ СДВР. До А. била изпратена призовка според свидетеля Г.. Същата сочи, че въззиваемата страна Б. Й. разяснявал правата на жалбоподателя А., а последният бил в добро общо здравословно състояние, като в резултат на това били попълвани съответни документи.