Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 536 от 09.08.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1914/2022
Вид
Решение № 536
Подписан
09.08.2023
В сила
15.12.2023
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Благоевград, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201914 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Б. Ф. от гр.Б., депозирана чрез адв.Н. Б., против електронен фиш №8504639475 за налагане на глоба, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал.3, вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 300.00лв., заради административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че при издаване на електронния фиш са допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на нарушението, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкциониращият орган, редовно и своевременно призован, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Прави искане за потвърждаване на обжалваният акт.

РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален 1 представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в законният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

/Обжалваният фиш се установи, че е връчен на санкционираното лице с известие за доставяне на 28.11.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 06.12.2022г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

При анализа на доказателствата в процеса /гласни и писмени/ се установи по безспорен начин, че на 01.07.2021г. в 20.59 часа Електронната система на

АПИ е генерирала запис за нарушение

№

С636CB5D5BFC0ADCE53021F160A0DEB с ППС /лек автомобил с марка“ Р.

К.“, с рег.№, с технически допустима максимална маса от 1550/, което се е движело в Община-Благоевград , по път I-1км 366+104, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което превозно средство не е била заплатена дължимата се пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство №20732, представляващо елемент от тази електронната система на АПИ за събиране на пътни такси по тази законова норма. Това описано в записа от системата нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП и заради него на жалбоподателя е издаден от АПИ, обжалваният електронен фиш №8504639475, с който на основание чл. 179, ал.3 от ЗДвП, вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП, му е наложена санкция „Глоба“ в размер на 300.00лв.

Електронния фиш е връчен чрез известие за доставяне на жалбоподателя на 28.11.2022г.

Към фиша са и 2 бр. снимки от електронната система , на които е заснет описания във фиша лек автомобил , както и хартиен носител на записа, генериран при заснемане на твърдяното нарушение. В него е посочено също така, че той е направен на 01.07.2021г. в 20.59 часа, заснетият пътен участък е в област Благоевград, а собственик на заснетото МПС е жалбоподателят Д.

Б. Ф.. В записа е отразено изрично и, че заснетото МПС няма валидна винетка.

2

Видно от справка за нарушения на жалбоподателя, регистрирани в електронната система на АПИ, по отношение на същият има множество регистрирани нарушения през 2021г. за управление на МПС без винетка по път от платената републиканска мрежа в страната.

С представено по делото Разрешение за строеж №РС-57/14.06.2019г. на МРРБ се установява надлежното изграждане на стационарна електронна система за събиране на такси при ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща техническа допустима маса до 3.5т /електронна винетка/. След изграждането на тази система с нарочен Протокол от 09.08.2019г. е установена и годността този реализиран строеж на стационарна електронна система на АПИ, в това число и включените в тази система видеокамери и сегменти, генериращи записи за нарушения .

Между страните не е спорно, че пътя, описан в обжалваният електронен фиш е включен именно в обхвата на платената пътна мрежа в страната.

Изложената фактическа обстановка се базира на представените и приети от страните и посочени по-горе писмени доказателства, които съдът кредитира като годни и относими за изясняване на този казус.

При тези фактически дадености на казуса, съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Между страните не е спорно, че обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и въз основа на генериран запис от електронната система на АПИ. В тази връзка, съдът отчете, че съгласно чл. 167а, ал.1 и ал.3, т.1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси и е компетентен орган по издаване на електронни фишове за нарушение като процесното съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП , тъй като е изрично оправомощена от името на държавата да събира пътните такси, както и да извършва дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се 3 издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение./ С нормата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП се регламентира, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв./ Този електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.

2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, като електронния фиш се оформя в бланка-образец , която се утвърждава от управителния съвет на АПИ. В казуса съдът констатира, че обжалваният електрон фиш съдържа всички тези изискуеми се от закона реквизити , като страните не спорят, че е материализиран и в изискуемата се форма и бланка – образец. А след издаването му, електронният фиш е и надлежно връчен на дееца /собственика на заснетото в нарушение МПС/ с известие за доставяне.

При това положение, съдът констатира, че при издаването на обжалваният електрон фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни. /В тази насока е и съдебната практика- Решение №453/17.02.2023г. , постановено по касационно нах дело №3 от 2023г. по описа на БлАС./ Наред с това, със събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на 4 база изминато разстояние, а именно : такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В конкретният казус, с ангажираните по делото писмени доказателства, в това число и генериран запис на заснетото нарушение от електронната система на АПИ и снимков материал към него се установи, че на процесната дата /01.07.2023г. в 20.59 часа/ и място /в Община-Благоевград, по път I-1км 366+104, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което превозно средство не е била заплатена дължимата се пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата/, жалбоподателят е управлявал процесното МПС /лек автомобил с марка“ Рено Клио“, с рег.№, с технически допустима максимална маса от 1550 тона/, за което не е била заплатена дължимата такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от ЗП, каквото е и описаното в електронният фиш такова, с което именно е реализирано от обективна страна нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. /Не се установи, че тази такса е заплатена и от трето лице към датата на деянието./ Съдът намира за неоснователно възражението на защитата за недоказаност на управлението на процесното МПС от страна на жалбоподателя към датата на деянието, защото по делото се установи, че именно той е собственика на описаното в електронният фиш ППС, с което е реализирано процесното нарушение. В такава хипотеза, съгласно нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , 5 при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя /каквото е процесното/, се приема, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Доколкото правилото на чл. 139, ал.6 от ЗДвП е нормативно такова и се въвежда с публикуван в ДВ нормативен акт /ЗДвП/, далеч преди датата на деянието, то той се счита известен на неговите адресати, какъвто е и жалбоподателя, поради което на процесната дата несъмнено нарушението е извършено и от субективна страна- виновно и съзнателно от собственика на процесното МПС като негов водач , а именно жалбоподателя Ф. .

Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН , вр. с пар.

1,т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като процесният случай не се отличава нито с липса, нито с незначителност на вредните последици , нито пък са налични други смекчаващи обстоятелства, които да го квалифицират като деяние с по-ниска степен на обществена опасност . Вместо това по делото е представена справка на АПИ с регистрирани множество нарушения като процесното по ЗДвП през 2021г. с процесното МПС, собственост на жалбоподателя, което е по-скоро отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство и допълнително изключващо квалифицирането на случая като маловажен такъв .