Решение № 184 от 21.11.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Свищов, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело № 20224150100549 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на Г. К. И. , ЕГН:

**********, ***** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, със съд. адрес: гр. София, ул.

„Летовищна № 1; с която са съединени за общо разглеждане както установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, така и осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) Г. К. И. твърди, че на 21.04.2021 г. бил сключен Договор за заем Microcredit № 9012-0005-00058244 между него и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, по силата на който физическото лице като заемател трябвало да върне на търговското дружество като заемодател главницата от 672.78 лв., представляваща сбор от главницата в размер на 600 лв. и ГПР от 48.90 % и фиксирана лихва от 40.47 %, на шест равни месечни вноски.

Страните сключили и Договор за допълнителни услуги към първия договор, по силата на който ищецът трябвало да плати на ответното дружество и сумата от 312.30 лв. По този начин общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 985.08 лв. Така И. заплатил три равни месечни вноски въз основа двата договора от по 164.18 лв., а на 20.08.2021 г. предсрочно погасил дълга си по първия договор, като платил сумата от 366.76 лв. По този начин ищецът бил платил общо сумата от 859.30 лв., от които 600 лв. – главница, а 72.78 лв. – лихва, 186.52 лв. – допълнителни услуги.

Г. К. И. отстоява, че вторият договор (за допълнителни услуги) по същността си се явявал допълнителна клауза (анекс) към първия договор (за кредит), чрез който заемодателят придобивал ново вземане под формата на „такса“, която всъщност била допълнителна цена (възнаграждение) за отпуснатия кредит. При това вторият договор бил нищожен поради 1 противоречие с императивните правни норми: (1) чл. 10а ЗПК – кредитодателят получавал чрез въпросната клауза плащането на допълнителни такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита; (2) чл. 11 ЗПК – бланкетно, без да се сочат доводи за това; (3) чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК – с така уговорената клауза за услуга се заобикаляла забраната за уговаряне на ГПР, който е пет пъти по-висок от размера на законната лихва, а освен това кредитодателят получавал допълнителна „печалба“ от кредита по този начин, която била непозволена от закона; (4) чл. 143, ал. 1 ЗЗП – бланкетно, без да се сочат доводи за това; (5) чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – клаузата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение; (6) чл.

21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна; (7) чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – бил нарушен основният принцип в оборота на добросъвестността, като се получавала значителна нееквивалентност на престациите на страните по договора.

С оглед на изложеното ищецът моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с което да установи, че Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9012-0005-00058244 между Г. К. И. и „МИКРО КРЕДИТ“ АД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.

2 ЗЗД, а на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 186.52 лв., която била платена от него на дружеството без основание – въз основа на недействителния договор за допълнителна услуга. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) „МИКРО КРЕДИТ“ АД оспорва иска по размер и основание. Отстоява се, че Договорът за допълнителна услуги към заем от 21.04.2021 г. между страните бил самостоятелен договор за услуга, който се регулирал не от ЗПК, а от ЗЗД; освен това бил възмезден договор.

Отстоява се, че предоставените услуги на заемополучателя бил от „реална“ полза за него, но освен това той се бил възползвал частично от тях: заявлението му за кредит било разгледано в рамките на 120 мин. Възразява се срещу доводът на ищеца, че бил нарушен принципа за еквивалентност на престациите, тъй като, макар и престацията на кредитополучателя да била в по-нисък размер, престацията на кредитодателя не била нулева. Оспорва се и аргументът на ищеца за нищожност на клаузите, по силата на които той (ищецът) дължал възнаграждение за услуги, поради това че ищецът сам ги бил подписал, а и те били изцяло в негова полза. Твърди се, че допълнителните услуги са били абстрактни от договора за кредит, поради което възнаграждението, което заемателят дължал по за тях, не биха могли да се квалифицират като „действия за усвояване и управление на кредита“ по чл.

10а, ал. 2 ЗПК, нито като „допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

С оглед на изложеното „МИКРО КРЕДИТ“ АД моли СвРС да остави без уважение и двата иска на Г. И.а: от една страна, договорът за допълнителни услуги бил действителен; от друга страна, платеното въз основа на него не било платено без основание – основанието е бил самия договор (за услуги). Претендират се и разноски.

2

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 21.04.2021 г. Г. К. И. подал искане за отпускане на заем до „МИКРО КРЕДИТ“ АД (л. 24 от делото). По-късно на същия ден между тях било постигнато съгласие, което е обективизирано в Договор за заем Microcredit № 9012-0005-00058244 (л. 7 от делото). По силата на уговореното между страните физическото лице като кредитополучател се задължил да върне на търговското дружество като кредитодател сумата от 672.78 лв., представляваща сбор от главницата в размер на 600 лв. и ГПР от 48.90 % и фиксирана лихва от 40.47 %, на шест равни месечни вноски. Вноски те били изискуеми на всяко тридесето число за месеците май – октомври 2021 г. (вж. л. 7, гръб, от делото). Към договор за кредит съществували и общи условия (ОУ) от 27.04.2022 г., изготвени от кредитодателя и приети от кредитополучателя (л. 25 и сл. от делото).

Страните сключили обаче и Договор за допълнителни услуги от 21.04.2021 г. (л. 8 от делото) към (първия) Договор за заем Microcredit № 9012-0005-00058244. Съгласно втория (допълнителен) договор ищецът трябвало да плати на ответното дружество и сумата от 312.30 лв. Тя била дължима на шест месечни вноски от по 52.05 лв., платими на всяко тридесето число, отново, за месеците май – октомври 2021 г. Допълнителните услуги, които били уговорени, се изразяват в следното: (1) посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; (2) безплатно внасяне на от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „МИКРО КРЕДИТ“ АД; (3) безплатно внасяне на вноска директно в офис на „МИКРО КРЕДИТ“ АД; (4) безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; (5) безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; (6) разглеждане до минути;

(7) преференциално обслужване; (8) право на участие в специални промоции.

В чл. 4 от втория договор страните постигнали съгласие, че допълнителните услуги се предоставяли като допълнение към договора за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр искане за допълнителни услуги (л. 22 от делото). Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. В т. 4.2 е установено, че клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, посочени в т. 3 от договора, платима на равни месечни вноски, определени в договора. В т. 4.7 от договора, страните постигнали съгласие, че договора се прекратява с изтичане на срока и плащане на всички дължими суми по него, както и с прекратяването на договора за заем Microcredit. В т. 4.9 е установено, че ако клиентът (Г. И.) не се е бил възползвал от възможността, която допълнителната услуга „Връщане в 30-дневен срок“ му предоставяла, той (И.) нямал право да иска обратно цената на платената услуга; в такъв случай след изтичане на тридесетдневния срок, в който клиентът (И.) не бил погасил предсрочно кредита си, той започвал да дължи и цената за услугата „Комфорт“.

3

По този начин общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 985.08 лв. Г. К. И. заплатил три равни месечни вноски въз основа двата договора от по 164.20 лв., за което е представил три броя касови бонове, изходящи от „МИКРО КРЕДИТ“ АД от 26.05.2022 г., от 01.07.2021 г., от 04.08.2021 г. (л. 9 от делото). Плащането на тези суми се доказва и от приложения по делото График за плащанията към договори за заем и услуги Microcredit 9012-00058244 (л. 8, гръб, от делото), в който служител на дружеството е признал, че И. е платил първите три вноски по кредита си. На 20.08.2021 г. Г. И. е платил и сумата от 366.76 лв. на дружеството, за което е представил касов бон, издаден също така от „МИКРО КРЕДИТ“ АД. Общата сума, която е заплатена от ищца на ответното дружество, възлиза на 859.36 лв., от които 600 лв. за главница, 72.78 лв. за възнаградителна лихва, 186.58 лв. за допълнителни услуги.

Оспорването на плащанията от ответното дружество в ОИМ и в становището му относно даването на ход на делото в о. с. з. на 20.11.2022 г. е неоснователно. Това е така, защо, от една страна, то е бланкетно – не е подкрепено от никакви доказателства в тази връзка, нито с някакви доводи по същество. От друга страна, районният съд кредитира косовите бонове по делото с оглед на: а) тяхната дата, която се съотнася надлежно към погасителния план на кредита по делото; б) мястото им на издаване – гр.

Свищов, където е адресът на ищеца и където са били сключени процесните договори; в) издателя на касовите бонове – „МИКРО КРЕДИТ“ АД, който е кредитор по договорите; г) цялата съвкупност от писмени доказателствени средства по делото: Договор за заем Microcredit № 9012-000500058244/21.04.2021 г.; Договор за допълнителни услуги към същ. дог.;

Погасителен план към първия дог.; График на плащания към двата договора;

Искане за заем CreditHome № 1181-10168441/18.09.2017 г.; Тарифа за допълнителни услуги на „МИКРО КРЕДИТ“ от 27.04.2020 г., на които съдът също така дава вяра, а и които са безспорни по делото. (В този смисъл: вж. и Р. № 81/31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г., II т. о. на ВКС.) По правото:

СвРС намира, че е сезиран с обективно съединени искове на Г. К. И. срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД, като иска, от една страна, съдът да прогласи за нищожен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9012-0005-00058244/21.04.2021 г. между страните на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД; от друга страна, ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да му плати сумата от 186.52 лв., която била платена от него на дружеството без основание – въз основа на недействителния договор за допълнителни услуги – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане – чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Първоинстанционният съд намира, че ИМ е редовна и допустима, като доводите в обратния смисъл на ответното дружество са неприемливи:

Пълномощното на процесуален представител на страна в процес не е документ, който може да се оспорва по реда на чл. 193 ГПК. Същевременно, макар и в чл. 127, ал. 4 ГПК да е постановено, че по осъдителни искове посочването на банковата сметка е задължителен реквизит на ИМ, то в чл.

129, ал. 1 ГПК е установено, че ИМ се връща само при нередовности по чл.

127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, т. е. липсата на реквизита по чл. 127, ал. 4 ГПК не е 4 основание за връщане на ИМ. Впрочем тази нередовност е отстранен с молба от 07.11.2022 г., в която ищецът е посочил банковата сметка, по която ответното дружество би могло да заплати претендираните суми: IBAN – BG86 UNCR 7000 1521 5142 35, BIC – UNCR BGSF, титуляр на сметката – М.