Определение № 14 от 07.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. София, 07.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800500965 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. – ответници по исковата молба за делба на сънаследствени недвижими имоти, депозирана в първоинстанционното производство от П. П. М., обжалват постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение № 699 от 27.09.2024 г. по гр. д. № 491/2024 г. по описа на РС – Костинброд в частта, в която са оставени без разглеждане исканията им за включване в делбената маса на посочени от тях сънаследствени поземлен имот и построена в него сграда и за конституиране като страни в производството на посочени от тях лица – приобретатели на имота и сградата въз основа на извършено от П. П.

М. разпореждане, за което се претендира, че е относително недействително за частта от ½ ид. ч. от имота и сградата.

От П. П. М. - ответник по частната жалба и ищец по исковата молба, депозирана в първоинстанционното производство, е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по първоинстанционното производство и преценка на доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

РС – Костинброд е сезиран с искова молба от П. П. М., с която срещу З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. са предявени обективно съединени искове за делба на сънаследствени недвижими имоти.

В срока за отговор на исковата молба от З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. е постъпил отговор, в 1 който е изложено становище за допустимост на исковете. Направени са искания в делбената маса да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** и да бъдат конституирани в производството М.П. М., Л.И.Т. и нейният съпруг /същият не е посочен с имена/. В тази връзка се твърди, че поземленият имот и сградата са придобити от общия на страните наследодател П. М. Б. на основание давностно владение, упражнявано от 1962 г. до смъртта на общия наследодател през 1977 г., съответно след смъртта му неговите синове В. П. М. /пряк наследодател на ответниците/ и П. П. М. /ищецът/ наследили имота и сградата и продължили да упражняват фактическа власт върху имотите, а след смъртта на В. П. М. ответниците продължили да упражняват фактическата власт. Ищецът обаче се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на поземления имот и сградата, впоследствие прехвърлил на дъщеря си М.П.

М. правото на собственост върху тях срещу задължение за издръжка и гледане, а М.П. М. от своя страна продала имота и сградата на Л.И.Т.. Въз основа на тези твърдения ответниците предявяват иск за отмяна на констативния нотариален акт на ищеца до размера на ½ ид. ч. от имотите и иск по чл. 76 ЗН досежно разпореждането с ½ ид. ч. от имотите, предявяват и установителен иск за собственост досежно ½ ид. ч. от имотите. Изрично е посочено в отговора на исковата молба, че искът по чл. 76 ЗН се предявява само срещу П. П. М. и се иска допускане на делба само между сънаследниците, а установителният иск за собственост се предявява срещу М.П. М., Л.И.Т. и нейния съпруг.

При така изложената от страните по делото вО. първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 ГПК, в което е изложил съображения за оставяне без разглеждане на исканията за включване в делбената маса на имота и сградата, посочени от ответниците, и за конституиране на М.П. М., Л.И.Т. и нейния съпруг като страни по делото /съответно макар в диспозитива на определението изрично да е оставено без разглеждане само искането за конституиране на посочените лица, въззивният съд приема, че в така формулираното в диспозитива произнасяне се съдържа и произнасяне за оставяне без разглеждане и на искането за включване в делбената маса на посочения от ответниците поземлен имот и сграда/.

Въззивният съд намира, че в обжалваната част определението следва да бъде отменено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исканията на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. с надлежни указания относно необходимите процесуални действия.

Съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК при предявен от сънаследник иск за делба всеки от останалите сънаследници може в първото по делото заседание да поиска в наследствената маса да бъдат включени и други имоти. Именно това са направили сънаследниците З. С. М., Е. В. М. и О.

В. М. в депозирания от тях отговор на исковата молба, като обосновават искането си с твърдението, че посочените от тях имоти са сънаследствени, т. е. обща собственост на всички наследници, а не индивидуална собственост на П. П. М., поради което предявяват и иск за частична отмяна на нотариалния акт, както и иск по чл. 76 ЗН за обявяване на относителна недействителност на разпореждането от страна на П. П. М. с ½ ид. ч. от 2 посочените от тях като сънаследствени имоти. При така изложените твърдения искането им за включване в делбената маса на посочените от тях имоти е допустимо и имотите следва да бъдат включени в масата, а въпрос на основателност на иска за делба на тези имоти е дали същите наистина са сънаследствени. При преценка на основателността на иска за делба на тези имоти предвид наведените твърдения делбеният съд следва да прецени и основателността на иска за отмяна на нотариалния акт и на иска по чл. 76 ЗН, като има предвид и обстоятелството, че съгласно ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ВКС, т. 1, под страх от нищожност на делбата при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът – прехвърлител по иска за делба, както и приобретателят по сделката, предмет на иска по чл. 76 ЗН. Т. е. в случая участието на М.П. М., Л.И.Т. и нейният съпруг като съделители е условие за валидност на делбата, като съдът следва и служебно да вземе мерки за конституиране на всички съделители, вкл. чрез даване на указания за посочване на данните на съпруга на Л.И.Т.. Освен това М.П. М., Л.И.Т. и нейният съпруг са необходими другари с П. П. М. по предявения иск по чл. 76 ЗН, като за конституирането им съдът също следи служебно, тъй като то е условие за допустимост на иска, поради което с оглед изрично изложеното в отговора на исковата молба, че този иск се предявява само срещу П. П. М., на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. следва да се дадат указания да насочат иска си и срещу приобретателите /въпрос на преценка по същество е дали искът ще бъде уважен при наличието и на последваща разпоредителна сделка, като в тази връзка следва да се прецени намира ли приложение ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, т. 3, доколкото Павловият иск е също такъв за относителна недействителност, а в тази насока е налице и практика на ВКС, макар незадължителна, по чл. 76 ЗН – решение № 44 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2016 г., I ГО/. Следва също да се укаже на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М., че в случай на уважаване на иска за отмяна на констативния нотариален акт на П. П. М. за ½ ид. ч. от имотите и на уважаване на иска по чл. 76 ЗН досежно разпореждането с ½ ид. ч. от имотите предмет на делбата ще бъде само ½ ид. ч. от тези имоти, а не целите имоти /доколкото към момента П. П. М. не признава права на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. върху тези имоти/, което ще се отрази на квотите на съделителите от тези имоти, които няма да са същите като квотите от останалите делбени имоти, за които съделителите не спорят, че са по ½ ид. ч. за П. П. М. и ½ ид. ч. от общо за З. С. М., Е. В. М. и О. В. М.. Поради това за З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. е налице правен интерес от предявяване на иск за отмяна на констативния нотариален акт на П. П. М. изцяло /налице е практика на ВКС в насока, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу съсобственик за идеалната част, за която той се е снабдил с констативен нотариален акт, дори правото на собственост върху тази идеална част да не се оспорва от ищеца и идеалната част да не се застъпва с тази на ищеца, която практика според настоящия въззивен състав по аналогия следва да намери приложение и по иска за отмяна на констативния нотариален акт/, налице е и правен интерес от предявяване на иск за относителна недействителност на разпореждането с целите сънаследствени имоти – в случай, че се докаже наследствения 3 характер на имотите и констативният нотариален акт бъде отменен изцяло /с оглед постановките на т. 1 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ВКС/. Съответно следва да се даде възможност на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. да уточнят вО.та си и в тази насока.

Не подлежи на разглеждане в настоящото делбено производство единствено установителният иск за собственост срещу М.П. М., Л.И.Т. и нейният съпруг, тъй като недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност на извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт на разпореждане със сънаследствената вещ, а признато право на защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества. Сънаследниците, предявили иск по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. В този случай последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което в тези отношения не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или с части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие.

Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар действителен, не може да прехвърли права, при което прехвърлителят сънаследник ще отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл.

ЗЗД.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение № 699 от 27.09.2024 г. по гр. д. № 491/2024 г. по описа на РС – Костинброд в обжалваната част, в която са оставени без разглеждане исканията на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. за включване в делбената маса на поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** и за конституиране като страни в производството на М.П.

М., Л.И.Т. и нейният съпруг.

ВРЪЩА делото на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия по исканията на З. С. М., Е. В. М. и О. В. М. с изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото определение указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5