Решение № 77 от 04.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Червен бряг, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20264440200064 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на ...., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „..... представлявано от П. М. Г. – управител подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 152400259 от 25.10.2024 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.2, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. със Заповед № РД-06-14 от 19.11.2025 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г. и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 869.20 евро /осемстотин шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакувания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Не претендира разноски.

За ответната страна по жалбата Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен – редовно призован, в съдебно заседание се явява пълномощника юк. М***. В първото по делото о.с.з. взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна. Счита, че 1 наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което моли съд да го потвърди изцяло.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е частично основателна. Съображенията на съда за това са следните:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" дирекциите "Областна инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 09.01.2026 г. в 14:30 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен извършили проверка по спазване разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ в обект „Мелница ТЕРРА 2000“, находящ се в гр. Червен бряг, местност „Долна биволица“, стопанисван от жалбоподателя ..... Проверката установила, че дружеството в качеството си на работодател на е извършил нарушение на трудовото законодателство в частта за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на четирима от работниците, за които не е имало застраховка за риска „трудова злополука“. Нарушението е отстранено на 15.01.2026 г. съгласно Застрахователна полица № 0142/9/26/141/000001.

На извършената по-късно документална проверка в офиса на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен била представена застрахователната полица. Св. М. Г. Б. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, приемайки че въззивното дружество е осъществил състава на нарушението по чл. 51, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.2, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. със Заповед № РД-06-14 от 19.11.2025 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г., съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който бил връчен на представител на „..... В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, 2 срок, е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН с приложени писмени доказателства за своевременно отстраняване на нарушението, като на 12.02.2026 г.

Директорът на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен е издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът в рамките на задължителна служебна проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените по делото доказателства като отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

АУАН е съставен на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.2, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. със Заповед № РД-06-14 от 19.11.2025 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г., в частта за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на четирима от работниците си, за които не е имало застраховка за риска „трудова злополука“. Нарушението е отстранено шест дни след проверката на 15.01.2026 г. съгласно Застрахователна полица № 0142/9/26/141/000001, като от нарушението не са настъпили вредни последици. В становище от юрисконсулт З***, работещ в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен мотивирано било препоръчано на Директора издаване на наказателно постановление по реда на чл.415в от КТ /лист 30 от делото/.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от страните, поради което настоящия състав не намира за необходимо да ги анализира по отделно.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „Работата и служителите се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателите.“, а в чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ – „На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.“, каквото е и предприятието на въззивното дружество.

Посочената застраховка се сключва за всяка календарна година /аргумент от чл.16, ал.1 от същата наредба/. По делото е приложена Застрахователна полица № 0142/9/26/141/000001 /лист 7 от делото/, с която нарушението е отстранено без да са настъпили вредни последици за работниците. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се 3 доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Съдът намира обаче, че спрямо жалбоподателя следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси - както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. В случая жалбоподателят е взел мерки за отстраняване на нарушението веднага след установяването му.

Ето защо следва се приеме, че констатираното нарушение е отстранено, при това още преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. На следващо място, не се твърди и не се установява от деянието, за което е наказано дружеството да са настъпили вредни последици за работника.

При тези обстоятелства административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя бъде намалена от 869.20 евро /осемстотин шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/ на 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/. Имуществената санкция следва да бъде в минималния размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на доказателства жалбоподателят да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение и видно от приложения протокол за извършена проверка, по отношение на работодателя не са установени други нарушения на трудовото законодателство.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото 4 описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление.