Решение № 1824 от 26.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6897/2022
- Вид
- Решение № 1824
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Анелия Маркова, ГЕОРГИ СТОЕВ, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1824 гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506897 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20018906/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 65592/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, са уважени, предявените от „Тани ММ“ ЕООД, ЕИК 202397716 срещу „Бейсик енд Бейсик“ ООД, ЕИК 201299486, осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 195 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща авансово плащане по договор за покупко-продажба на мезопистолет Leadergun, ведно със законната лихва за забава върху нея от 31.12.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 22.50 лева мораторна лихва за периода 04.12.2020 г. – 30.12.2020 г. и е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 309а ТЗ за сумата от 299.60 лева, представляваща разноски за събиране на вземане . Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, вх. №25029221/06.04.2022г., подадена от ответника, с която обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове.
Претендира сторените разноски. Не са приложени нови доказателства. Не са направени доказателствени искания.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски. Не са приложени нови доказателства. Не са направени доказателствени искания.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща престирано на отпаднало основание авансово плащане по договор за покупко-продажба на мезопистолет Leadergun, ведно със законната лихва за забава върху нея от 31.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и по иска с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 22.50 лева - мораторна лихва за периода 04.12.2020 г. – 30.12.2020 г.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване. Тъй като ищецът претендира последиците от развалянето на двустранен договор, поради виновно неизпълнение, следва да докаже пълно и главно 1) предпоставките за възникването на потестативното право на разваляне, а именно 1.1) изправност на кредитора, т.е. изпълнение на своите насрещни облигационни задължения; 1.2) виновно неизпълнение от страна на длъжника, 1.3) по един действителен двустранен договор, както и 2) надлежно упражняване на валидно възникналото потестативно право на разваляне.
2
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
От анализа на събрания доказателствен материал се установява следното: 1) Страните са сключили неформален договор за търговска покупко-продажба, по силата на който въззивникът се задължава да достави на ищеца от Италия мезопистолет Leadergun за сумата от 5500 лв., като на 29.07.2020 г. ищецът платил в аванс сумата в размер на 3000 лева.; 2) Съгласно уговореното в договора между страните е било извършено авансово плащане в размер на 3000 лева, като това се установява съгласно приложените по делото сметка № 2250 и фактура № 1000001383, издадена на 29.10.2020 г., чиято истинност не е оспорена.
Събраните писмени доказателства кореспондират в тази част и с свидетелските показания на С.Р.Б. и ладислава С.В.; 3) Продавачът по сделката е престирал на купувача вещ с недостатъци, т.е. налице е неизпълнение на договора. От допуснатите от първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетелката С.Б. става ясно, че пистолетът „е с пожълтяла пластмаса, със спукан корпус и видимо използван“, като недостатъците са били забелязани и продавачът е бил уведомен за това; 4) Купувачът е уведомил продавача за установените недостатъци на стоката, като е обективирал и волеизявление за разваляне на договора. Това се констатира от приложената по делото Нотариална покана до продавача, връчена на 26.11.2020 г., с която въззиваемият е претендирал връщане на платената по договора авансова сума.
Настоящият състав на съда приема за установено, че получената от ищеца вещ е била с недостатъци, т.е. негодна за употреба, съответно е налице и надлежно упражняване на валидно възникналото потестативно право на разваляне.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска следва да бъде установено наличието на главен дълг и отправена покана до длъжника или уговорен срок. Следва да бъде съобразено ППВС № 1/28.05.1979 Г. – т. 7. За да е налице забава на длъжника, е необходимо същият да бъде поканен от страна на кредитора да изпълни задължението си. По приложената по първоинстанционното дело Нотариална покана, връчена на 26.11.2020 г., с която е предоставен 7-дневен срок за изпълнение, то длъжникът е изпаднал в забава на 04.12.2020 г., като от този момент нататък следва да се начислява мораторна лихва за забава.
На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018906/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 65592/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Бейсик енд Бейсик“ ООД, ЕИК 201299486, да заплати на „Тани ММ“ ЕООД, ЕИК 202397716, сумата от 350 лева, представляваща сторените съдебни разноски в настоящето производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4