Решение № 115 от 11.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501702 по описа за 2021 година

С Решение № 260174 от 12.07.2021г., постановено по гр. дело № 160/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е осъден ответника А. В. Р. да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, представлявана от Управителя Мартин Петров Чолаков сума в размер от 55, 20 лева, представляваща вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г., както и сумата от 6, 23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за периода от 01.01.2018г. до предявяване на иска – 10.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 55, 20 лева, считано от предявяване на иска – 11.02.2019г. до окончателното й изплащане.

С цитираното решение е отхвърлен иска за разликата над уважения размер на главницата от 55, 20 лева до претендирания размер от 161, 28 лева, както и за разликата на уважения размер на лихвата от 6, 23 лева до претендирания размер от 25, 36 лева. С цитираното решение е отхвърлен иска на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, представлявана от Управителя Мартин Петров Чолаков за осъждане на ответника А. В. Р. да заплати на ищеца сумата от 403, 29 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017г., сума в размер на 63, 40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2017г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху 1 главницата от 11.02.2019г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, представлявана от Управителя Мартин Петров Чолаков чрез процесуалния представител – адвокат адвокат Станимир Стоичков, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени заявените претенции и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон – неправилен е извода на съда, че не следва да се прилага като противоправно решението на ОС на ЕС на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ от 12.11.2014г. за определяне размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г. В жалбата се посочва, че този извод е обусловен от неправилното приложение на практиката на ВКС и по- конкретно – Решение № 313/07.04.2019г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа на ВКС, тъй като не е налице нито една от изброените от ВКС хипотези, при които се приема, че решението на ОС на ЕС преустановява своето действие – решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. не е отменено по съдебен ред, за процесния период от време не е прието ново решение на ОС на ЕС, по силата на което предходното преустановява своето действие и то не е отменено като материално незаконосъобразно, последващо решение на ОС с идентично съдържание. От друга страна – в жалбата се посочва, че не е налице нито една от предпоставките, които приема ВКС на РБ в своето решение относно невъзможността да бъде прилагано решение на ЕС когато е отменено последващо нейно решение – първата е последващото решение да бъде отменено като материално незаконосъобразно и втората е да има идентичност между двете решения. Посочва се, че в процесния случай не е налице нито една от тези предпоставки – няма последващо решение по въпроса за размера на разходите за управление и поддръжка отменено като неправилно, постановено в противоречие със закона, съответно – липсва и отменяно такова с идентично съдържание, а решенията от 29.06.2017г. са отменени на процесуално основание, а не като неправилни и постановени в противоречие със закона. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че следва да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка на общите части като недължими, поради липса на действащо за периода решение на ОС на ЕС, а основание за уважаване на иска за присъждане на етажни разходи е качеството на собственик на ответника – задължението на етажните собственици за заплащане на етажни разходи възниква по силата на закона дори и без наличието на решение на ОС, ако се установи качеството на собственик на ответника искът е основателен, тъй като с решението на ОС се определя единствено размера на претенцията. В случай, че не е установено съществуването на акт на колективния орган на етажната собственост или такъв не е събран по делото, следва да бъде приложено правилото на чл. 162 от ГПК.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител, като съдът не е уважил искането на процесуалния представител на страната за отлагане на делото.

2

Ответната страна по въззивната жалба – А. В. Р. - гражданин на Р. Ф., роден на ***г., със съдебен адрес – гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 4, офис 1 – адвокат Панайот Панайотов депозира писмен отговор, в който се посочва, че наведените твърдения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Посочва се, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение взетото по-рано решение от 12.11.2014г. не се прилага автоматично за процесния период, тъй като подобно приложение не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на Общото събрание. В отговора на исковата молба се посочва, че таксите за поддръжка и управление за периода 2016г. – 2017г. не са дължими поради липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС, предявените искове са неоснователни, както са неоснователни и акцесорните им искове за лихви.

По отношение на доводите, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, в отговора на въззивната жалба се посочва, че в настоящия случай ищецът не твърди да са извършвани разходи от ЕС (обратно – от ответната страна се възразява, че дейности по управление, поддръжка и ремонт на общи части не са извършвани), а от друга страна средства от страна на ЕС не са разходвани изобщо), нито са представяни такива доказателства или направени искания. Посочва се и обстоятелството, че първоинстанционния съд въобще не е направил извод за установеност на претенцията по основание, а законовата норма има предвид установеност на иска, а в настоящото производство това въобще не се е установило.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира молба, с която се оспорва въззивната жалба, изразява се становище по основателността й и се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са няколко обективно съединени иска от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков против А. В. Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г., Булстат 177151642, с адрес по регистър Булстат - гр. П., п.к. *, обл. Б., ул. „К. Б. *“ № *, ет. *, ап. *, с които се претендира да бъде осъден ответника да заплати следните суми:

- сума в размер на 206, 20 евро, равняващи се на 403, 29 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс„Феста Апартмънтс 3

Поморие“ за 2017г.;

- сума в размер на 32, 42 евро, равняващи се на 63, 40лева, представляваща законна лихва върху сумата от 206, 20 евро за периода от 21.07.2017г. до завеждането на исковата молба;

- сума в размер на 82, 46 евро, равняващи се на 161, 28 лева, представляваща вноска във Фонд ,,Ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;

- сума в размер на 12, 97 евро, равняващи се на 25, 36 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 82, 46 евро за периода от 21.07.2017г. до завеждането на исковата молба;

- законни лихви върху описаните задължения от момента на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

В исковата молба се посочва, че на 12.11.2014г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ и по силата на т. 2 от дневния ред е взето решение, с което е определена годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер на 9 евро на кв.м. В исковата молба се посочва, че на 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС, на което Етажната собственост е взела решение за определяне на годишна такса за управление и поддържане на общите части за 2017г. в размер на 5 евро на кв.м., а по силата на т. 7 е взето решение за учредяване на Фонд „Ремонт и обновяване“ с годишна вноска в размер на 2 евро на кв.м. В исковата молба се твърди, че ответникът А.Р. е собственик на самостоятелен обект, представляващ апаратемнт *, находящ се в бл. ,,*“ на второ ниво, на кота +3.50, в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, като за 2017г. не е заплатил дължимите разходите за поддръжка на етажната собственост, въпреки, че задълженията му са възникнали и са станали изискуеми.

С Определение № 378 от 24.06.2019г., постановено по гр. дело № 160/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е спряно производството до приключване на производствата по гр. дело № 737/2017г. по описа на Районен съд – Поморие и въззивно гр. дело № 100/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас и впоследствие, с Определение от 24.08.2019г, постановено по гр. дело № 160/2019г., съдът е възобновил производството по делото.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна е посочила, че предвид обстоятелството, че с постановените решения (цитирани по-горе) са отменени всички решения на ОС на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, проведено на 29.06.2017г. и се сочи, че след отмяната на описаните решения, размерът на етажните разходи на Етажната собственост следва да се определят с решението по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС на комплекса, проведено на 12.11.2014г., с което е приета годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер на 9 евро на кв.м., в рамките на която е учреден Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2 евро на кв.м.

Ответната страна – А.Р. депозира писмен отговор на исковата молба, чрез своя 4 процесуален представител, в който посочва, че в комплекса не са извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части на комплекса, таксата за поддръжка и управление на общите части е определена на 9 евро за кв.м., което е нарушение на императивна правна норма. Отправя възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като се касае за периодични падежи, които се погасяват с тригодишна погасителна давност, а вземанията са възникнали на 01.01.2016г.

За да отхвърли претенцията за заплащане на претендираните такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че в случаите когато в производството по чл. 40 от ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон. В този смисъл съдът е приел, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават ищцовите претенции няма действие за процесната 2017г., тъй като таксата е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 2014г. не се прилага автоматично за 2017г.