Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4838 от 28.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3774/2018
Вид
Решение № 4838
Подписан
28.06.2019
В сила
28.06.2019
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр.София,

28.06.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с.

Боряна Петрова при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 3 774 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № ІІІ-142-10230 от 05.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 78 679/2015 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 142 състав – с отстранена допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото в частта за разноските с определение № 171 836/17.07.2017 г., е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.153 ЗЕ и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********сумата 920,33 лева – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.„Надежда 2“, бл.208, вх.”А”, ет.1, за периода от м.02.2013 г. до м.05.2015 г. / вкл. и такса за отчет на уредите за дялово разпределение/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.11.2015 г. до оконча-телното й изплащане, както и сумата 82,19 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода: 01.04.2013 г. до 15.10.2015 г. /в т.ч. и 2,53 лева – относно вземането за дялово разп-ределение, съгласно ССЕ/, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. на СРС, 142 състав е издадена заповед за изпълнение.

Със същия съдебен акт Н.А.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.ЕАД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 895,00 лева – разноски за исковото производство и сумата 325,00 лева – разноски за заповедното произ-водство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата Н. А.Г.,***. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като се поддържа, че същото е формално и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Инвоки-рат се доводи, че липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновават извод у съда за дължимост на сумите – предмет на иска; че съставът на СРС не е съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, които имат предимство при противоречие с други закони, в т.ч. чл.62 ЗЗП и чл.147а ЗЗП.

Сочи се и че ищецът не е доказал нито наличието на договорно правоотношение между страните, нито количеството на доставената топлоенергия и твърденията си за извършен реален отчет; че от буквалното, гра-матическо и логическо тълкуване на ЗЕ следва, че задължението за заплащане на топлинна енергия се свързва с притежаването на правомощие за ползването на имота, където се доставя енергията, затова при съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдения имот неговият титуляр-потребител би бил задължен за заплащане на доставената топлинна етергия, а не формалния собственик. Наведени са твърдения и че в случая със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения извън процесния период без да са налице условия за това; че ищецът не е ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което е очевидно, че той не е изпълнил свое законово и договорно задължение да поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия; че ищцовото дружество не е представило доказателства и за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, възпрепятствали такова отчитане – като основание за служебно начисля-ване на задължения, а без отчетни документи положителен извод за наличие на основание за определяне на задължения за плащане в претендирания размер и сочения от ищеца обем пот-ребление не може да бъде направен. Релевира се оплакване и че първоинстанционният съд е премълчал факта, че протоколът от Общото събрание на ЕС за избор на ФДР, с която да се сключи договор, трябва да бъде нотариално заверен; че вещото лице по СТЕ не е направило какъвто и да е независим опит да докаже потребена енергия, а единствено преписва данни от документите на ищеца, и така СРС е приел единствено на доверие твърдените от ищеца обс-тоятелства и изслушаните експертизи; че задължение на съда е да изложи мотиви във връзка с наведените от ответника оплаквания за необоснованост и непълното на заключенията на ве-щите лица, което не е направено. Инвокират се съображения и че останал и неизяснен ноторно известният факт за липсата на каквито й да е документи за узаконяване и пускане в експлоа-тация на АС, което прави нищожни всякакви сметки, формирани в такива условия.

Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СРС и да отхвърли предявените срещу жалбоподателката искове. Претендира присъждането на направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата –

„Т.С.“ ЕАД,

*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД не е взело становище по жалбата.

С влязло в сила на 05.01.2018 г. определение №

287 947 от 21.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 78 679/2015 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 142 състав, е оставена без уважение молбата на ответницата Н.А.Г. за изменение на решение № 10230 от 05.07.2016 г. в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което следва да се об-съдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба с уточнението, извършено в хода на въззивното произ-водство, ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответницата Н.А.Г. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топло-снабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.„********1, абонатен № 058351 – като собственик на този имот, както и че за доставената й топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2002 г., 2005 г., 2008 г. и 2014 г. му дължи сумите: 920,33 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода: м.02.2013 г. – м.04.2015 г., от която 28,44 лева – стойност на услугата дялово разпределение, и 82,19 лева – лихва за забава върху същата за периода:

31.03.2013 г. – 15.10.2015 г., от която 2,53 лева относно главницата за дялово разпределение.

Поддържа се и че във връзка с подадено на 04.11.2015 г. заявление, за посоче-ните суми по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху глав-ницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.

Заявено е искане съдът да поста-нови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е поста-новена заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Н.А.Г.,***, в който същата оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Инвокирани са възражения относно твърденията на „Т.С.” ЕАД за обвързаност на ответ-ницата с договорни отношения с него, за извършен реален отчет на действително потребена топлинна енергия, относно същността и Общите условия на дружеството и значението им за възникване на договор с топлопреносното предприятие. Наведени са идентични доводи, като тези във въззивната жалба, относно изправността на измервателните уреди, отчитането на индивидуалните разпределители, нотариалната заверка на протокола от Общото събрание на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, с която да се сключи договор. Заявено са твърдения за неравноправност на клаузата от Общите условия за рекламация на основание чл.35 ЗЗП /отм./, за негодност на приложените от ищеца документи, касаещи вписванията в счетоводните книги, произволно начисляване на топлинната енергия, технологичните загуби и на лихви по чл.86 ЗЗД.

Със заявление вх.№ 3077043/04.11.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.Г., ЕГН ********** за сумите:

920,33 лева – главница, от която: 891,89 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: м.02.2013 г. – м.04.2015 г. и 28,44 лева – стойност дялово разпределение за същия период и 82,19 лева – лихва за забава за периода: 31.03.2013 г. – 15.10.2015 г., от които: 79,66 лева – относно вземането за топлинна енергия и 2,53 лева – относно вземането за дялово разпределение, касаещи топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.„********1, абонатен № 058351. На 12.11.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 142 състав срещу посоченото лице за предявените суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 04.11.2015 г. до изплащане на същите, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 23.11.2015 г. е депозирано възражение от длъжника Н.А.Г. по чл.414 ГПК, в което същата е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 16.12.2015 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспо-рените от длъжницата Н.А.Г. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна-та енергия.